Гмурване в GNOME 2.5 - Преглед на GNOME 2.6

Като част от екипа по локализиране на GNOME на бенгалски, реших да хвърля едно око на главния (HEAD) клон на GNOME. Исках да разбера какво ново има в GNOME, както и да добия представа колко материал ни чака за превод (ненавиждам тази част от работата) за да придобием статут на поддържан превод. Последният път когато го сторих, написах и статия за това какво съм видял. За жалост, никога не се уча от грешките си - и ето, захващам се пак...
Все пак, преди да тръгнем на тази разходка, имайте наум, че през последните няколко месеца съм въвлечен в общността на GNOME като помощник в GNOME Summaries, така че не мога да бъда напълно безпристрастен спрямо GNOME. С право можете да ме смятате за предубеден.

Жизненоважните статистики

Преди да преминем към същината, нека да дам кратък преглед на системата си, та когато споменавам, че дадено нещо е бързо или бавно, да можете да прецените как то би се влачило на Вашата система.

Инсталацията

И друг път (успешно) съм си проправял път през лабиринта на зависимостите на GNOME, та сега за да не ми се вземе акъла, реших да използвам jhbuild (може да се ползва и GARNOME или cvsGNOME - може би ще изпробвам някое от тях с GNOME 2.8) .
Използването на jhbuild е наистина лесно - просто установявате няколко променливи в ~/.jhbuildrc и сте готови за купона. Jhbuild грабва последния изходен код от CVS (взимайки под внимание зависимостите), компилира го и го инсталира в какъвто там $prefix го искате. Е добре, де, имаше един сериозен проблем, но той се появи на по-късен етап и бе наистина бързо поправен.

Първи впечатления

Фиг. 1. Работната площ на GNOME 2.6 по подразбиране

На jhbuild му трябваха 6 часа за да вдигне и подкара чиста система на GNOME, и за моя изненада имаше съвсем малко грешки, така че се само трижди се наложи да се намесвам ръчно.

Първият път влязох като root (да, ве, знам за рисковете за сигурността и прочие...), за да бъда посрещнат от една чиста и излъскана работна площ на GNOME (Фиг. 1) . (Забележете, че тук използвам Xserver-а на Freedesktop.org, така че не очаквайте суровата инсталация на GNOME 2.6 да има сенки под панелите).

Виждайки икона кръстена "Компютър" направо на работната площ, първата ми реакция бе да щракна върху нея с очакването да изскочи Наутилус с отворена директория "/" или нещо подобно.

Наутилус става пространствен

В момента в който щракнах на иконата, първата ми реакция беше "Въх!! Що са сторили на Наутилус??". Беше си отишъл старият и познат интерфейс, подобен на explorer. На негово място имаше наистина минималистичен прозорец, без лента с инструменти, единствено с менюта. Бях доста объркан - дори щракнах върху "Help" -> "About" за да се убедя, че "нещото" наистина бе Наутилус. След известно почесване по главата си спомних за една публикация във FootNotes, в която разработчиците на Наутилус обявяваха, че отиват към някаква си "пространственост". Хората много се кефеха, макар че самият аз нямах никаква идея какво представлява това нещо. Сега мисля, че схванах.

Фиг 2. Пространствен Наутилус, показващ "Компютър"

Всичките ми дискове бяха коректно идентифицирани от Наутилус и бяха показани в прозореца на "Компютър" (Фиг. 2). Но тук не това бе най-важното - вниманието ми бе приковано от новия потребителски интерфейс. След няколко сесии по гугълване и RTFM, открих, че Наутилус следва "Обектно-ориентираната" метафора, вместо обикновено използваната "Навигационна" метафора. Най-видимата за потребителя особеност на обектно-ориентираната метафора е, че винаги има пряка връзка между папки и прозорци, едно към едно. Освен това прозорецът за всяка папка помни къде сте го разположили последният път - т.е., следващият път ще изскочи на същото място. Този интерфейс е частично вдъхновен от интерфейса описан в http://arstechnica.com/paedia/f/finder/finder-1.html.

Фиг 3. Дълбоко вложена папка в пространствен Наутилус

Фиг 4. Същата папка чрез щракване на средния бутон

В началото не се чувствах много удобно в новия пространствен режим (в интерес на истината, смятах, че е отвратителен). Но след няколко дни свикнах с него и ако щете вярвайте - открих, че е доста удобен. Много по-бърз е от серията 2.4x (инсталиран на същата система) и, както изглежда, това подобрение в скоростта доста помага. Всъщност скоростта ми напомня за "доброто старо време с GMC" в далечното минало, когато мъжете (и жените) ползваха GNOME 1.x. Обаче истинското голямо изпитание на пространствения Наутилус дойде когато реших да реорганизирам домашната си директория. (Това е една от най-болезнените задачи, които могат да бъдат извършени с компютър, така че деца, моля ви не опитвайте това вкъщи.) Просто бях смаян от лекотата и ефективността на пространствения режим - извърших пълна реорганизация на домашната си директория (съдържаща 168271 елемента) само за около половин час. Е, разбира се много от файловете бяха в директории които местех като едно цяло, но твърдя, че пространственият Наутилус ме убеди в истинската мощ на влаченето и пускането. ;-) Едно от готините неща, които забелязах по-късно, бе, че когато довлачих файл върху прозореца "CD Creator" файлът само се копира, вместо да се премести. Едно от нещата, които наистина ме дразнеха обаче бе, че моята работна площ с размери 1024x768 много скоро се претрупа с прекалено много прозорци когато използвах пространствения Наутилус за да покажа дълбоко вложена директория (Фиг. 3). Скоро открих лесен начин да избегна това - след като въпросната директория се появи, просто щраквам върху File -> Close Parent Folder, и работното ми пространство се показва отново. (Но би било още по-хубаво ако имаше комбинация от клавиши с която бързо да се затварят всички отворени папки.) Също така двойното щракване със средния бутон на мишката върху папка я отваря, след което затваря родителската й папка. (Фиг. 4)
Забелязах, че този нов пространствен Наутилус сякаш ме кара да държа файловете и папките си прилично огранизирани. А най-много се зарадвах на факта, че разработчиците на Наутилус не са премахнали напълно стария "навигационен" интерфейс. Той може да бъде активиран като се избере папка в пространтвен прозорец, щракне се с десния бутон върху нея и се избере "Browse Folder". Обяснението им?? "Искаме Наутилус да ни даде най-доброто от двата свята" Яко!! (Всъщност, ако не харесвате пространствената метафора, можете да установите ключа /apps/nautilus/preferences/always_use_browser в GConf и да се върнете към навигационния режим.)
Единствените тревожни признаци, които забелязах, бяха, че влаченето и пускането не сработват в някои много редки случаи. Е, все пак не мога да очаквам софтуер във бета-фаза на разработването си да бъде идеален - а във всеки случай не е чак толкова лош колкото този. Разбира се, има и една особено дразнеща грешка #101332. Предполагам, обаче, че пространственият Наутилус до голяма степен неутрализира тази грешка. Имах и друго желание - направо да скоча в по-горна (родителска или родителска на родителската) директория, и открих този готин бутон в долната лява част на навигационния прозорец, който ми дава да правя точно това. (Но той някак си не изглежда много като бутон - някой би ли поправил това, моля?)

Наутилус получава поддръжка за шаблони и се подобрява диалога за настройките

Друга вълнуваща възможност (лично аз не я намирам за особено вълнуваща, но най-вероятно мама би била на друго мнение) на Наутилус е поддръжката на шаблони. Просто слагате файл в директорията ~/Templates и оттук нататък Наутилус ще притежава ново подменю в менюто Templates (Фиг. 5). Щом щракнете върху него, в текущата директория ще се създаде копие на този файл. Много удобна възможност за новите потребители! Надявам се, че издателите на дистрибуции ще доставят Наутилус с няколко удобни шаблона.

Диалогът с настройките на Наутилус вече има много удобен таб, от който можете да избирате колоните (дата на промяна, размер, тип и т.н.), които да се показват в режима "Списъчен преглед" на Наутилус. Чух, че Списъчният преглед е доста усъвършенстван, макар че самият аз не съм много запознат с него, и май ще е най-добре ако по този въпрос си държа езика зад зъбите.

Metacity и Списъка с прозорци получават повече опции

Изскачащото меню на Списъка с прозорци изглежда да има две допълнителни опции - една за поставяне на избрания прозорец на всички работни места, и друга за изпращане на прозореца в избрано работно място. Щраквайки върху заглавната лента на прозореца на приложението, забелязах нова опция - "Най-отгоре". Еха!!

ACME изчезва

Единственият продукт на Майкрософт, който ползвам често, е моята клавиатура Microsoft Multimedia Keyboard - която има няколко гиздави бутона с отбелязани върху тях Web/Home, Media и т.н. Единственият набор от бутони, който ползвам често, е за контрола на силата на звука. GNOME 2.4 имаше елегантно приложение наречено ACME, с което лесно можех да използвам тези бутони. В GNOME 2.5, ACME е обединен в аплета Клавишни препратки от контролния център на GNOME (Фиг. 6). От този аплет лесно успях да включа клавишите за контрол на силата на звука.

Все пак бих помолил разработчиците да използват по-човешки кодове на клавишите в колоната с препратки на диалога. Шестнадесетичните числа са плашещи... И не знам дали само аз имам това чувство, но изглежда че като цяло диалогът за клавишни препратки има нужда от още малко любов.

Изборът на предпочитан тапет и настройките на клавиатурата са много яки

Друга голяма промяна в Контролния център на GNOME е инструментът "Фон". Просто обожавам новия дизайн на потребителския му интерфейс (Фиг. 7). По-чист е, изглежда много по-излъскан и е много по-лесно да се управлява голяма колекция с фонове, особено след интегрирането на функцията на Epiphany "Use Image as Background".

Инструментът за настройване на клавиатурата също е разширен, така че сега можете да избирате и допълнителни подредби. Това означава, че сега мога да сменя клавиатурната си подредба от английски към бенгалски без да помня тази сложна последователност команди със setxkbmap. Това подобрение заедно с предложения (за GNOME 2.8) каплет Език и Култура, трябва да облекчи живота на локализираните люде като нас. В момента локализиращия каплет е в Контролния център на GNOME, но по подразбиране не се компилира, понеже има зависимост към IBM ICU.

Файловият селектор на GTK се развива

Фиг 8. Файловият селектор в режим "Open"

Фиг 9. Файловият селектор в режим "Save"

Фиг 10. Файловият селектор в режим "Save" (разширен)

Една от най-дългоочакваните промени в изданието GNOME 2.6 е въвеждането на новия файлов селектор в GTK+. Така че стартирах EOG, ударих бутона Open, и първата ми реакция бе -- Иха! (Не ми се сърдете, използвам това старо нещице с GNOME още откакто за първи път в живота си стартирах машина с GNU/Linux. ;-)

Хакерите на GTK са свършили наистина добра работа, предприели са няколко смели стъпки, и резултатът е смайващ.
Новият файлов селектор има два основни режима - един за избиране/отваряне на файлове, и друг за записване на файлове. (Чух, че има още един за избиране на нови папки с дървовиден изглед, но не съм много сигурен.)
Всеки от вариантите на селектора има нова много готина джаджа за навигация из файловата система, която наистина улеснява и ускорява разхождането из файловата система. Има още система за отметки, която поставя вече посетените директории на една ръка разстояние. Разработчиците имат възможността да добавят допълнителни джаджи към селектора. Например всеобщо оплютия провал "frobinate/lart" бе първоначално предвиден като пример за такава джажа.
Първото, което се забелязва в диалога Open/Load (Фиг. 8) е, че няма място за въвеждане на текст. Това най-вероятно ще направи повечето потребители "много, ама много ядосани!" (помните ли малкия не чак толкова зелен приятел наречен Марвин ??). В началото бях доста разстроен, но по-късно открих, че текстовото поле ми е било нужно единствено когато съм се опитвал да отворя скрит файл. Това лесно се разрешава чрез клавишната комбинация Ctrl-l - появява се диалог с поле за въвеждане на текст -- и край на тревогите. Диалогът с текстовото поле дори поддържа подсказване с поглед напред. Красота...
Диалогът Save изглежда наистина постно (Фиг. 9). Просто текстово поле за въвеждане на името на файла, и падащ списък показващ папките отбелязани с отметки. Доста опростенчески подход. Но животът не се ограничава с папките от списъка с отметките, така че за да запишете файл в друга папка трябва да щракнете върху "Browse for other folders". Ще ви се представи позната диалогова кутия (Фиг. 10), завършена с бутон "Create Folder" в ъгъла.

Моите реакции относно този файлов селектор са в голямата си степен положителни. Новият потребителски интерфейс е много як. Подобренията като списъка с отметки, поддръжката на предварителен изглед, филтрирането и т.н. са точно нещата, които бяха необходими на този етап. Бях леко раздразнен от невъзможността да преименувам файл през файловия селектор, но така или иначе не съм използвал тази възможност често, така че раздразнението не бе кой знае какво. Също така, наистина се надявах, че разработчиците ще запазят разделени панелите за директории и файлове. Подходът "файлове + папки" понякога може да предизвика истински безпорядък. Друго възможно подобрение би било използването на различни икони за елементите "Home" и "Desktop" в панела с отметките на файловия селектор. Това са "специални" директории, нали? И поддръжката на влачене и пускане от списъка с файлове в списъка с отметки би била наистина нещо яко ^tm (мисля, че това е в списъка със задачи). И накрая, добавянето на поддръжка на скритите файлове на Наутилус наистина би било чудесно - в противен случай става трудно да се обясни на хората откъде се взимат всички тези нови файлове и директории, които цъфват при отварянето на файловия селектор. (грешка #129170)

Gedit има подобрения в потребителския интерфейс

Фиг 11. Настройки на Gedit

Фиг 12. Диалог за запис на Gedit

Подобрен е диалогът Настройки на Gedit (Фиг. 11) - сега е много по-изчистен и подреден. Тук е и една много удобна нова възможност, която позволява да показвате дясната граница на документа като тънка линия. За своя дясна граница избрах колона 80, за да могат документите ми да се виждат добре в конзолните редактори. А модулът за проверка на правописа вече не оцветява цялата грешна дума в червено, а само я подчертава с вълнообразна червена линия.

Благодарение на усъвършенствания компонент gtksourceview, броят на поддържаните езици/скриптове със синтактично оцветяване е нарастнал значително - вече има поддръжка за Ада, C, C++, C#, diff файлове, .desktop файлове, HTML, IDL файлове, Java, LaTeX, MSIL, Perl, PHP (Ура!!), преводи на gettext (PO файлове), Питон, SQL, Verilog, и XML. Също така можете да променяте цветовете на синтактичните групи според Вашите предпочитания. Яко!!

Също така в менюто има нов удобен бутон за затваряне, който затваря всички отворени документи. А и новият диалог за предупреждаване когато сте на път да затворите незаписан документ е наистина "сладък" (Фиг. 12).

Обаче Gedit изглежда се държеше мудно когато прелистих надолу голям документ с PgDn (около 20 КБ) с включено синтактично оцветяване. Малко гугълване доведе до предположението, че това може би има нещо общо с разширението Render, което е наистина бавно в текущия XFree86.

Yelp наистина се ускорява и подобрява

Благодарение на Шон Маканс и останалите хакери на Yelp, тази програма става наистина, ама наистина бърза. Докладва се, че дори огромното ръководство на Gnumeric се обработва за секунди от този нов звяр. Също така има и чувствителни подобрения в общия изглед и поведение (Фиг. 13). Един добър преглед на подобренията има в това интервю със Шон.
В последната си статия за GNOME 2.4 се оплаквах от Yelp и сега съм наистина щастлив да кажа, че този път нямам никакви оплаквания. Слава на разработчиците на Yelp!

Epiphany се излъсква

Разработчиците на Epiphany наистина са били заети през последните шест месеца и браузърът се е сдобил голям брой подобрения, врътки и поправки. Сега изглежда дори още по-бърз (или това може би е заради Mozilla 1.7b с която е компилиран). Има много промени в раздела Настройки. Сега можете експлицитно да установите папка за съхраняване на всички файлове, които сваляте. Има и опция, която кара браузъра автоматично да отваря файловете, които тъкмо е свалил. Това би било удобна опция за новите потребители, които често са объркани относно подробностите около "свалянето". Също така, когато дадено сваляне напредва, в областта на аплета за нотификации се появява икона, и ако преместите мишката си върху нея тя ще Ви каже колко време остава докато завърши свалянето. Щракнете върху нея и прозорецът със свалянето ще се появи на фокус. Списъкът с табовете вече не се показва ако има само един отворен таб. (Фиг. 14).
Друга интересна функция, която забелязах, е че Epiphany предупреждава когато сте на път да затворите прозорец в който има формуляр с неизпратени данни. Поддържа се и отмяна/повтаряне на операции вътре в елементите на формуляра. Но не щеш ли, поради някаква причина не се използва стандартния потребителски интерфейс за отпечатване, който по принцип се използва от всяка друга програма на GNOME. Надявам се това да бъде коригирано в следващата версия.

GNOME получава нов мрежов аплет, часовникът се интегрира с Evolution

GNOME вече има нов мрежов аплет, който Ви дава информация за състоянието на даден мрежов интерфейс. Той не просто мига по време на трансфер на данни, но също така може да покаже дали връзката е вдигната или не (ако системата е конфигурирана правилно). Подобно е на аплета за състояние на мрежата в Windows XP (който си стои кортко в лентата със задачи, па току изригне с някое от онези досадни балонни съобщения).
Аплетът с часовника вече е интегриран с Evolution, и осветява дните, които са отбелязани в календара на Evolution (Фиг. 15). Това е направено чрез evolution-data-server, така че действително ще го видите когато в системата Ви има Evolution 2.0 или 1.5. След двойно щракване върху осветен ден изскача Evolution, показващ записите за този ден в календара Ви.

Игрите в GNOME ги обхваща SVG-треска

Всъщност не съм много запознат с пакета игри за GNOME. Все пак един бърз поглед в журнала с промените подсказва доволно количество подобрения, особено по отношение на генерираните подсказки, системите за оценяване и статистика.
Също така някои игри са преминали на графика, базирана на SVG, което е наистина хубаво нещо, един ход във вярната посока.

File-Roller поддържа RPM

Налице са солиден брой готини подобрения на File-Roller (еквивалент на WinZip в бозата). Най-вълнуващата нова възможност за мен бе поддръжката на RPM файлове (Фиг. 16). Често ми се налага да извадя само един файл от даден RPM, и доскоро това беше доста досадна работа. Сега вече просто работи! Това издание на File-Roller също включва и поддръжка на операциите изрязване-копиране-вмъкване с файловете от един архив, и също така може да преименува файлове/папки в рамките на архивите. Елементът от менюто за File-Roller е преместен в System Tools -> Zip Creator. Това име някак си не ми допада - то подценява възможностите на File-Roller. Но предполагам, че новите потребители (особено тези, които мигрират от Windows) ще се чувстват по-удобно с него.

Character Map става по-организиран

Gucharmap, картата на символите в GNOME вече има режим в който символите са организирани според блока им в Уникод, вместо старата "кодова" организация (Фиг. 17). Това е много удобно, и би трябвало да е много по-разбираемо за потребителите, които не са запознати със заплетените подробности на Уникод. Никой няма нужда да използва всички символи дефинирани от Уникод, така че наистина е добра идея да не се стоварват толкова символи върху потребителя. Друга готина функция (която съществува и в по-старите версии) е, че щракването на десния бутон върху символ води до увеличаването му.

GPDF става пълнолетен

GPDF, програмата за показване на PDF-файлове, която пристига с GNOME, направи своя дебют по време на серията 2.4/2.3. По това време мнозина я счетоха за доста недоизгладена, и хората бяха доста шокирани да открият, че тя даже не поддържаше механизъм за оптечатване. Този път хакерите на GPDF са работили здраво и GPDF е готов да се опре по възможности на всека стандартна програма за показване на PDF-файлове. Може да печата, а освен това има удобен страничен панел който може да се използва за навигация (Фиг. 18). Можете да навигирате по отметките (в случай, че съответният файл който разглеждате включва отметки), или да навигирате чрез миниатюрните изображения на страниците. При поддържаното отпечатване в повечето случаи страниците се рендват отлично. Програмата срещна трудности при обработката на някои файлове (очевидно има някакви проблеми с вградените шрифтове TrueType), но тези случаи са редки. В тази версия също така имаше поддръжка на режим за показване на пълен екран, а журналът с промените намекваше за поддръжка за файлове защитени с парола, но самият аз нямам такива файлове за да проверя твърдението.

...И останалите приложения се дооправят и изчистват от грешки

GNOME 2.6 ще бъде свидетел на дебюта на Dasher, който представлява инструмент за достъпност. Тук има една яка демонстрация, която трябва да Ви даде идея за това какво може да прави Dasher. Измежду по-старите приложения, EOG (програмата за показване на изображения) вече има подобрен режим за преглед на колекции от изображения, аудио-инструментите използват GStreamer, а Системният датчик включва по-добра поддръжка за системи с Ядро 2.6. Сигурно има много други промени и основни поправки на грешки, които съм пропуснал, и може би в движение съм засегнал някого. Предварително моля за извинение.

Последни мисли и заключение

Това издание на GNOME беше направено най-вече за излъскване и пак за излъскване. Броят на новите приложения включени в този цикъл е доста нисък. Evolution 2.0 и Rhythmbox пъроначално бяха двете нови основни приложения, които щяха да бъдат включени в GNOME 2.6. Обаче отговорниците и на двата проекта в края на краищата отстъпиха назад, цитирайки проблеми със стабилността. Мисля, че е добре за проект като GNOME отвреме-навреме да има издания с цел "излъскване и дооправяне".
Все още има няколко проклети и досадни неща в GNOME, които се надявам да бъдат решени в следващите издания.

Въпреки горните недостатъци, наистина искам да поздравя хакерите на GNOME за добре свършената работа. Последните шест месеца бяха изключително трудни за общността на GNOME - трима от най-активните/ентусиазирани членове на екипа ни напуснаха в бърза последователност. Слава на разработчиците и на всички, които са били въвлечени в създаването на тази велика работна среда - вие убивате рибата, и като спотаен новобранец в семейството на GNOME, определено мога да кажа, че на 22 март 2004 ще бъде ден на Sprockets когато ще танцуваме.
И накрая нека споделя с Вас съвсем пресният стандартен индикатор на GNOME (съжалявам за GIF-а). Това чудо е много яко - куп благодарности на майсторите-художници на GNOME за изработването му.

Copyright © 2004, Sayamindu Dasgupta (sayamindu (at) clai (dot) net).
This work is licensed under a Creative Commons License.
Linux is a registered Trademark of Linus Torvalds.
GNOME and the Foot logo are trademarks of the GNOME Foundation.
The throbber animation is a part of the GNOME Icon Theme Package.
All trademarks are property of their respective owners.