Каква е същността на официалния мирен процес и на изключените от него арабски предложения за мир? Преди да отговорим на този въпрос, трябва да изясним още един технически термин: „отхвърляне“ (rejectionism). Той е Оруеловски — отнася се изключително за позицията на арабите, които отричат правото на израелските евреи за национално самоопределение и отказват да признаят правото на израелската държава да съществува — ново и остроумно понятие, целящо да отстрани палестинците от мирния процес, като демонстрира техния екстремизъм и отказа им да признаят за справедливо това, което те виждат като заграбване на собствената им родина. [...]

Има представители на арабския свят, за които може да се приложи терминът „политика на отхвърляне“: Либия, малцинството на отхвърления „Фронт за спасение на Палестина“ и други. Не бива обаче, да остане незабелязан фактът, че в официалния новговор терминът се използва в строго расистки смисъл. Като оставим настрана политическите убеждения, забелязваме, че в бившата Палестина има две групи, претендиращи за право на национално самоопределение: коренното население и еврейските заселници, които до голяма степен са изместили местното население, на моменти чрез значителна употреба на насилие. Да предположим, че коренното население има същите права като еврейските имигранти [...]. В такъв случай терминът „отхвърляне“ трябва да се използва, когато говорим за отказ на правото за национално самоопределение, на която и да е от двете борещи се национални групи. В американската доктрина обаче, терминът не може да се използва извън своето расистко значение, защото веднага става ясно, че Съединените щати и Израел диктуват правилата за отхвърляне.

След направените уточнения можем да разгледаме въпроса: какво всъщност е мирен процес?

Официалният мирен процес е процес на категорично отхвърляне на правата на палестинците, практикувано от Съединените щати и двете главни политически партии в Израел. То е толкова крайно, че дори им забранява да избират собствените си представители за евентуалните преговори, засягащи тяхната съдба — точно както под израелска военна окупация им се забранява правото на общински избори или други демократични форми на волеиявление.

Ноам Чомски, Контролът на мисълта: случаят с Близкия изток (1986 г.) на Пирати и императори, стари и нови, превод Емилия Стефчева (София: ИК „Кивели“, 2005), 24-25.