Най-важните термини в него [новговорът - К.Д.] трябва да се използват в технически смисъл и да бъдат лишени от първоначалното си значение. Да разгледаме например изразът „мирен процес“. В технически смисъл, както се използва най-често от медиите и научните среди в Съединените щати, той се отнася за мирните предложения, направени от правителството на САЩ. Вярно, мислещите хора се надяват, че Йордания ще се присъедини към мирния процес, или казано по друг начин, ще приеме американския диктат. Големият въпрос е дали ООП (PLO) ще се съгласи да участва в него и може ли да бъде допусната до тази церемония. Водещото заглавие на рецензията на Бернард Гуерцман в „Ню Йорк Таймс“ за мирния процес гласи: „Готови ли са палестинците да потърсят мир?“ В общоприетото значение на думата мир, отговорът, разбира се, е „Да“. Всеки се стреми към мир, на базата на своите условия. Хитлер, например, със сигурност е търсил мир през 1939 г., но при поставените от него условия. В системата за контролиране на мисълта обаче, въпросът получава съвсем друго значение. Готови ли са палестинците да приемат американското разбиране за мир? То отрича правото им на национално самоопределение, но тяхното нежелание да приемат американската позиция е доказателство, че те не търсят мир в техническия смисъл на думата.
Забележете, че не е необходимо Гуерцман да пита дали Съединените щати и Израел са готови да търсят мир. За Съединените щати това се разбира от само себе си, а съгласно конвенциите на отговорната журналистика, същото важи и за една послушна, зависима държава.
Гуерцман уверява още, че ООП винаги са отхвърляли всякакви преговори за постигане на мир с Израел. Това е погрешно, но се приема за вярно в света на необходимата илюзия, създадена от „Нюзпейпър оф рекорд“ — изданието, което, заедно с други уважавани списания, или скрива важните факти, или ги отпраща към полезната Оруеловска „дупка на паметта“.
Разбира се, има и арабски предложения за мир, включително и на ООП, но те не са част от мирния процес. Така в една рецензия за книгата „Две десетилетия в търсене на мир в Близкия изток“, кореспондентът на „Таймс“ в Йерусалим Томас Фридман изключва главите с арабски предложения за мир (включително тези на ООП); никакви израелски предложения не са изброени, тъй като те не са направили никакви сериозни предложения, факт, който не се дискутира.
Ноам Чомски, Контролът на мисълта: случаят с Близкия изток (1986 г.) на Пирати и императори, стари и нови, превод Емилия Стефчева (София: ИК „Кивели“, 2005), 23.
