Само този, който се е докосвал поне малко до неврозата на дипломната работа, ще разбере какво се е случило с Яската. Влаченето на един проект години наред в които се редуват разправии с администрацията, консултации с научния ръководител, отчаяние, творческо безплодие и т.н. просто блокира ума ти и те подтиска емоционално. Накрая ненавиждаш труда си, изкушаваш се да го захвърлиш, но се въздържаш, защото така само ще обезсмислиш всички положени усилия. Опитваш се да се мобилизираш и полагаш още усилия. И така попадаш в една „лоша“ безкрайност, от която няма лесно излизане.
Малцина намират енергия да се дипломират 5 години след като са напуснали университета. Яската успя. Навярно още не може да повярва, че вече може да гледа напред.
Радвам се за теб, Яска!
