Късно снощи си стегнах чантата и закуцуках по стария добре познат път за квартирата в Трошево. Напоследък минавах все от други места. Бях леко тъжен, но пътят ме позна. Дори буквално. Проститутките ме поздравяваха, а някои дори ме питаха къде съм се губил последно време. С една от тях разделих пакетчето слънчогледови семки, което ми служеше за вечеря.
-- Добър човек си ти, момче -- каза ми тя и се усмихна.
-- Благодаря -- отвърнах.
-- Знаеш ли, ти като минеш оттук и винаги ми върви.
Приех го като комплимент, макар че кой знае... Чудех се защо на мен не ми върви толкова когато се прибирам. Прането на простера беше в окаяно състояние -- цялото на бели блестящи петна. Може би прахът за пране не се е отмил добре. Повторих операцията от една стъпка нататък.
На сутринта се запътих към банката, за да уредя някои дела на Сдружение "Свободен софтуер", но един SMS на Кристина ми припомни, че съм пропуснал да взема печата на сдружението. Отложих за следобед.
На работа се хванах да парсвам jsp-файлове с навързани команди във верига, които накрая редактирах със sed. Мощта на конзолата няма аналог. Сашо Шопов правеше нещо подобно върху xsl-файлове, когато бяхме колеги. Днес през целия ден разменяхме консултации за sed срещу такива за Дебиан. В крайна сметка работата стана. :-)
Сега отивам да раздам останалите фланелки на редовната бирена среща.
