Изтече много вода от последния ми запис тук.
Току-що един проклет син влак се смали и изчезна в далечината, отнасяйки скъп човек. Останах безмълвен на перона.
Купувам си билет след известно мотаене из гарата. Вече за никъде не бързам. Улиците на града са твърде студени за да се шляе човек.
По-рано се случиха много неща. Видях се с Роси и Васето, малко по-рано посрещнах Ева на гарата и я приютих у нас. И аз съм бил без подслон над главата, знам как е.
А още по-рано дълбахме празна глава върху умната глава на Шопов. Сетне с него дълго се разхождахме и въздишахме по забележителностите на Кьонингсберг.
Надявам се скоро край топлите извори отново да срещна моето мило момче. Виждам го как крачи загадъчно из колонадите с качулка на главата като малкия Телесфор.
