Сутринта пресичам улицата за да отида на работа и най-неочаквано чувам някой да произнася името ми. Поглеждам - отсреща стои шикозно облечена елегантна жена с непознато пъстри коси, която ме гледаше в очите и се усмихваше по един незабравимо слънчев начин. Стефка. Моята луда любов от гимназията.
След първоначалното стъписване я поздравих и спонтанно се прегърнахме.
-- Имам телефона ти -- рече ми тя.
-- И аз имам твоя -- отвърнах. Станко ми го беше дал при последната ни среща в "Морски вълк", но така и не посмях да й се обадя.
Ето, че сега се срещнахме на улицата. Оказа се, че тя отива на фризьор на приземния етаж точно под офиса, в който работя.
На обяд дойде да ме вземе и се разхождахме из Варна. Пихме бира в "Морски вълк" и тя ми разказа какво се е случило с нея през годините след раздялата ни в гимназията. Изглежда и тя се готви да бяга от нещо. Скоро заминава далеч на корабите в Маями...
Стефка е хем същата, хем някак много различна. Вече има натрупана тъга в нея, но е топла и сърдечна както едно време. Накрая ми подари малък и сладък бонбон.
