Накратко, в Хисар беше страхотно. Не може да се разкаже с две думи. На тези срещи човек има усещането, че сдружението се състои точно тук и сега, без остатък. Прекарахме два страхотни дни, имаше време за работа, имаше време за веселба, бюджети, протоколи, песни в горичката, RevolutionOS. В станалата вече традиционна кръчма "Градина" се роди инициативата "Шльокавица", за която скоро от Инициативния комитет ще разкажем по-подробно.
Дано Дончо, Йовко и Жоро успеят да blog-нат нещо по-дълго и по-смислено от мен. :-)
Вчера на залез слънце последен си тръгнах от Хисар. От прозореца на влака гледах как Павлина се превръща в една малка точка докато съвсем изчезна и се скри от погледа ми.
От града на тепетата хванах нощния влак за Варна и дори се поглезих, та се мушнах в спален вагон. Хем човек е в хоризонтално положение, хем е по-топло. Тъкмо се бях унесъл в най-сладки сънища когато по вратата на купето се заблъска здраво и настойчиво. Влакът беше спрял. След секунда осъзнах, че се блъска не само по нашата врата. Коридорът беше пълен със строги гласове. Суматоха.
Щом отворихме ни обясниха, че Транспортна полиция отцепва влака за проверка по сигнал за бомба. Моите непознати спътници реагираха мудно и трябваше да ги чакам да се обличат. Инструкциите бяха всички да излязат и да вземат целият багаж със себе си. Стъпих на перона и тръгнах покрай дълги жълти ленти с надпис "РДВР-Бургас". Гара Ямбол. Беше фрашкано с полиция. Всички пътници бяха натикани в чакалнята без повече въпроси (камо ли отговори).
Нощен студ. Хапнах си една от сочните зелени ябълки, които си нося от Хисар (ако ми се обадите днес-утре, може да са ми останали още) и зачаках. Едни се хилеха, други недоволстваха, а трети пишеха SMS-и до посрещачите си във Варна.
Полицаите изглежда действаха бързо и без мотаене. След час и нещо влакът беше проверен, застана отново на перона и всички пътници се върнаха по местата си. Какво да се прави, опасностите са реални, шега не бива. България вече е част от НАТО, т.е. официален враг, нали?
