Тази сутрин слънцето надникнаха през прозореца ми, нежно протегна лъчите си и ме погали по лицето. Бавно се събудих от милувките му. Излязох на терасата за да погледам съненото пристанище, корабите и чайките, които кръжаха над Варненското езеро. Градът се събуждаше. От ляво Аспаруховият мост се протягаше сякаш за да изпука гръбнака си, оттървавайки се от нощното обездвижване. На терасата бризът си играеше с косите ми, а аз се вглеждах в далечината за да зърна яхт-клуба, където се учих да ловя същия този бриз с платноходката си в едни незапомнени времена, когато още бях малко момче.
Влязох обратно за да извадя и изтупам завивките, с които Силвия любезно ми бе услужила за известно време. Прибрах и хавлията си от простера, отбелязвайки първата употреба на щипките за пране, подарък от Роси.
Имам си квартира! :-)
