Днес продължих да въвеждам един ръкопис, написан миналата година от мой далечен роднина -- Атанас Кънчев. Той живее в Хисар, в бедност, инвалид, няма достъп до компютър и твори само на една стара пишеща машина. Дори илюстрациите си рисува сам. Затова аз обикновено му въвеждам нещата в електронен вид, за да могат да се издадат със съвременни средства. Това е най-големият му ръкопис засега, и аз съм още в началото -- на стр. 35 от общо 130.
Действието се развива в античния град Хисар, който по това време се нарича Диоклецианопол -- на името на император Диоклециан. Хисар е мил и на моето сърце, имам много спомени оттам, та не мога да не си отбележа една реплика:
– На теб сигурно ти се ще да останеш още малко заради топлите извори, заради старините, които може да поразгледаш и както ми се струва заради едно красиво момиче?
