Вчера изпратихме Борянка и днес много ми липсва. Седмицата изтече неусетно докато бяхме заедно. Не я бях виждал от лятото на 2001-ва, когато влязох в казармата. Тъкмо бях завършил Университета, още не бях стискал ръката на Йовко, нямаше го Сдружението и кулите-близнаци все още си бяха на мястото.
По дяволите, това е ужасно много време.



