Regular Impressions

Чух за интересен проект – създаване на баскетболен отбор, който да бъде управляван от феновете чрез гласуване в Интернет.

Очарователното за мен не е формата на управление, а че този спортен клуб няма да черпи идентичност нито от принадлежността към определена професионална област или предприятие (като напр. „Нефтохимик“ за работещите в нефтозавода в Бургас), нито от определено населено място (като напр. „Берое“ за старозагорци). Идентичността ще идва от принадлежността към общност, случваща се в друго измерение. Регионалната принадлежност девалвира, други неща излизат на преден план.

Бих искал да бъда свидетел на такова разпадане и в по-голям мащаб – този на националната идентичност. Мечтая за ведрото небе от ценности, от което са се отдръпнали облаците на националната идея.

в купе на международен влак пътуват млада американка и българин. и двамата мълчат с часове наред, без да се погледнат. в един момент американката не издържа и нарушава тягостното мълчание:

– wanna see my bush?

- че как, ама ако си го обръснала, ше ти видим напрао путин!

Избягвам да чета вестници, но ако днес ги отворя, навярно ще срещна заглавие: БЪЛГАРИЯ РАЗЦЕЛУВА РУСИЯ ПО ПУТ…ИН!

Винаги съм подозирал, че хубавите звучни български думи „кеф“ и „кефлия“ идват от турски език. Бързата проверка в речника обаче показва, че думата всъщност идва от арабски:

кеф м. разг. Добро настроение, удоволствие. Не съм в кеф. Правя си кефа. Кеф ми е да го гледам. [от ар.]

кефлѝя прил. неизм. разг. 1. Който е в добро настроение, в кеф. Остави го сега, че не е кефлия. 2. Леко пиян, пийнал. Снощи го видях кефлия.

Димитър Попов, ред., Български тълковен речник, (София: Наука и изкуство, 2006).

Тъй като ние нямаме сериозен контакт с арабите, предполагам, че все пак думата е дошла в нашия език с посредничеството на турския – по времето, когато всички сме били една държава. В съвременния турски език думите звучат съответно като „кейф“ (кеф) и „кейфли“ (кефлия):

keyif i. 1. настроение…

keyifli s. весел, в хубаво настроение

FONO Bulgarca Sözlük, (İstanbul: FONO, 2006).

Арабският източник „киеф“ (или „кейф“) обаче изниква и от други справочници:

КИФ. Популярно название на препарат от ситно нарязан канабис или на канабис и тютюн, готов за пушене и аналогичен на хашиш, а понякога и на самия хашиш, в Мароко и Алжир. В тези страни терминът означава и – както отбелязват и Шарл Бодлер и Андре Жид – състояние на „щастие“, или екстазно опиянение след приемане на хашиш…

Син.: киеф, кейф.

Дьони Ришар и Жан-Луи Сенон, Енциклопедия Дрогите. Наркомании и зависимости., превод: Марина Бояджиева (София: Рива, 2003).

И тъй, оказва се, че истинският кеф бил някакъв канабисов продукт… или опиянението което се получавало от него. Айсиктир!

Уважаеми господин Министър,

Следейки развитието на протеста на учителите в България, реакцията на медиите, отговорните в правителството лица и „обикновените“ хора, ние не можахме да останем безучастни и да не покажем съпричастността си към исканията на педагогическите работници в страната ни.

Средставата за масова информация отразиха Вашето циничното и надменно отношение, както и това на други отговорни министри. Разбрахме, също така, че част от обществото ни не проявява съпричастност към проблемите на образователната ни система и хората, заети в нея.

С това обаче общественото мнение не се изчерпва. В действителност голяма част от гражданите на България сме солидарни с педагозите и сме готови да застанем до тях в протеста им. Нашата петиция в подкрепа на българските учители вече е подписана от над 500 граждани като в този момент полагането на нови и нови подписи продължава.

Всички ние, подписали тази петиция, намираме желанието на учителите за относително нормален живот за справедливo и оправданo, защото всички ние, децата ни, директно или не, зависим от тях, от качеството на тяхната работа и подготвеността на кадрите. Смятаме, че едно от важните условия за постигане отново на доброто ниво на образование, с което България винаги се е гордяла, е адекватното заплащане на работниците в тази сфера.

Адресът на петицията е: http://www.bgpetition.com/teachers/index.html

Списъкът на подписалите е: http://www.bgpetition.com/teachers/view.html

С уважение,
Иван Кирилов Иванов,
Калоян Благовестов Доганов,
Биляна Чавдарова Борисова

23 септември 2007 г.
гр. София

С тази подписка, ние, гражданите на Република България, искаме да подкрепим исканията на учителите, работещи в Република България, за поне сто процентово увеличение на работните им заплати.

Просветата не е състояние, което може да бъде постигнато веднъж завинаги. То е кауза, която трябва постоянно да бъде отстоявана. Без образование обществото е обречено да затъне в мрак и безпросветност. Затова професията на учителя е една от най-важните за всяко общество. Тя не се изчерпва само до предаването на знания, но и до изграждането у подрастващите на стабилна ценностна система, която да им служи през целия съзнателен живот, а чрез тях - и на обществото.

Учителят е възпитател и приятел, и съветник на децата ни, на децата на нашите приятели и познати. Имайки предвид тежката социално-икономическа обстановка в страната, родителите са все по-заети с осигуряването на относително нормален живот на семействата си. С това се засилва и важността на учителската роля във възпитанието на младото поколение. За съжаление обаче, учителите биват унижени със заплащане, което не би могло да покрие дори елементарните им битови нужди. Това неминуемо води до намалено качество на нашето образование.

Учителската професия е изпълнена с непрестанен стрес, който няма нужда да бъде допълван и от кошмара на борбата за физическо оцеляване. Осигуряването на нормално съществуване и възможности за развитие на учителите са необходими условия за качественото образование на нашите деца. Защото в голяма степен дължим това, което сме, на нашите учители. Време е да им върнем дължимото като покажем съпричастността си към каузата, която отстояват. Тя е и наша кауза. Нека се знае, че доброто заплащане и престиж на българските учители не е само в интерес на самите учители. То е в интерес на учениците, на родителите им, на работодателите и в крайна сметка на всички български граждани. Това е обществен интерес от първостепенна важност.

Драги учители, силно се надяваме, че Вашите искания ще бъдат удовлетворени, без да се налага да напускате работните си места. Но ако това не се случи – напълно подкрепяме тези Ваши действия и сме готови да излезем с Вас на протест, защото каузата Ви е ценна за всички нас! Нека я отстояваме заедно!

Уважаеми министри, едва ли щяхте да заемате тези отговорни постове, ако учителите Ви преди години не се бяха постарали да Ви заредят с любов към знанието. Изказванията Ви в различни медии по повод исканията на учителите за нормално съществуване, са крайно унизителни не само за тях, но и за всички граждани на Република България. Надяваме се, че ще си спомните откъде сте започнали и ще отдадете дължимото на тези ценни за България хора! Учителите ни дадоха шанс, време е и ние да дадем шанс на учителите!

PS: Молим всички, които подкрепят подписката, да въведат в полето за коментар своята професия или занятие.

Най-сетне Правителството на Република България успя да направи уеб-страницата си така, че адекватно да отразява работата на институциите.

From: Kaloian Doganov <kaloian@doganov.org>
Subject: Re: Smellkiller - genialnoto otkritie za chist vazduh veche e v Bulgaria!
To: "MB Trade" <office@mbtrade.bg>
Date: Wed, 27 Jun 2007 18:54:21 +0300

"MB Trade" <office@mbtrade.bg> writes:

    Това е непоискано предварително от Вас съобщение.

Да, това наистина е нежелано от мен съобщение.

    То има за цел само да ви информира за нещо ново и интересно.  Няма
    повече никога да го получавате ако го върнете с написана в полето
    subject думата unsubscribe.

Възмутен съм от предположението ви, че трябва да предприема някакви
действия за да не ми досаждате със съобщенията си.  Точно обратното —
следва да ми изпращате съобщенията си само ако съм пожелал това.

Ако искате да информирате публиката за нещо ново и интересно, има
достатъчно канали за разпръскване на съобщения — вестници, телевизии,
уеб-сайтове и т.н. където можете да огласявате информация за
продуктите си, така че да достигне до хората, които не са чували
по-рано за тях.

Ако сте решени лично да ми натрапвате рекламите си, значи нямате
елементарно уважение към хората, към които уж са адресирани вашите
продукти.  Затова никога не бих си купил ваш продукт, и оттук нататък
ще препоръчвам на всички мои приятели и познати да ги избягват.

Не купувайте „SmellKiller“, защото така поощрявате изпращането на спам. Спамът е тежка миризма, която се носи на талази по мрежата и задръства рецепторите ни. За ефикасното премахване на тази миризма използвайте „SpamAssassin“ и бойкотирайте източниците на зловония, особено когато е толкова лесно да бъдат идентифицирани.

Срещат се двама в пустинята:

— Allah akbar!

— Воистина akbar!

Замислих се, че няма логика да празнувам Рождество Христово, понеже това е християнски празник, а аз не съм християнин. Вярно е, че на същата дата се отбелязва и по-стар езически празник, но пък аз не съм и езичник.

В живота ми Коледа се появи наскоро — никога не съм празнувал този празник като ученик. Дори не ми е бил известен, че съществува. Т.е. традицията също не върви като аргумент за празнуване — нямам съкровени спомени, свързани с него.

Питам се, откъде тогава се появи този ентусиазъм у мен, а и около моето поколение, да празнуваме Коледа през последните години?

В търсене на виновника вниманието ми все повече се насочва към коледно-новогодишния кич, който от началото на декември започва постепенно да окупира публичното и частно пространство и се оттегля едва в края на януари. Настъплението на празничния кич може да се сравни с американската окупаторска армия — нахлува уж за малко (поводът е само една седмица — 24 декември до 1 януари), а се настанява за неприлично дълго време.

Тази подготовка още от края на ноември и началото на декември, това предварително украсяване има за цел да ни извади от равновесие и да поощри истерията около празника, всъщност истерията за пазаруване. Всички тези гирлянди, звънчета, лентички, клатещи се дядомразовци и прочие искат да ни внушат едно: „Не мислете, а пазарувайте!“. Но понеже устойчивото всекидневие е навсякъде около нас, тези гротескни украси трябва да бъдат поставени навсякъде, трябва да маркират, да пречупят територията на всекидневието, за да не забравяме, че сме в извънреден режим на ядене, пиене и (преди всичко) пазаруване.

По време на коледно-новогодишните празници от нас се иска да свръхконсумираме. Религията тук няма нищо общо — може да не сте християнин, може и да не сте езичник, но през „празниците“ от Вас се очаква да свръхконсумирате — да пиете, когато не сте жаден, да ядете още, когато вече сте преял, да купувате неща, които не са ви нужни и т.н. И така поне седмица, или айде две седмици, защо не и цял месец, а ако може и още повече.

Чудя се също защо след 1989 г. се получи дублиране на ритуала за поднасяне на подаръци? Ритуалът не се измести от Нова година на Коледа, а се дублира. Хората около мен си подаряват подаръци както на 25-ти декември, така и на 1 януари. И си отговарям сам — това е добре дошло за търговците — двойният ритуал означава двойни подаръци, двойни трапези, двойно ядене и пиене, двоен празничен оборот.

Коледната украса е шопинг-пропаганда, защо се поддаваме? Заради децата си? Това е просто морално оправдание на извънредното пазаруване. Децата ни нямат нужда от дядо Мраз/Коледа, за да бъдат добри. А какво остава за нас, пълнолетните, които и без това знаем, че дядо Коледа е лъжа?

(defmacro disable-key (key alternative)
  `(global-set-key
	(kbd ,key)
	'(lambda () (interactive)
	   (message (format "%s is disabled, please try %s" ,key ,alternative)))))

(disable-key "<right>" "C-f")
(disable-key "<left>" "C-b")
(disable-key "<up>" "C-p")
(disable-key "<down>" "C-n")

Ако случайно обмисляте дали да идете на кино, изключете този филм от списъка си с интересни заглавия. Не заслужава нито вниманието, нито времето, нито парите ви. Не мога да си спомня откога не съм гледал толкова слаб филм. Напълно безцелна безсмислица, подло маскирана зад социално-ангажираща тема.

Чувствам се напълно подведен от ревютата в avtora.com и programata.bg, не се подвеждайте и вие.

Ричард Столман в пощенския списък за разработване на GNU Emacs, след поредната размяна на остри реплики:

From: Richard Stallman <rms@gnu.org>
To: Alastair Houghton <alastair@alastairs-place.net>
Date: Thu, 15 Jun 2006 04:30:03 -0400
Cc: emacs-devel@gnu.org
Subject: Re: [OT] Netiquette

    > It shouldn't be surprising that if someone complains about something
    > you have said, and then you and others proceed to attack them for
    > complaining, they won't want to work with you.

David Kastrup's remark was somewhat harsh, harsh enough that he ought
not to have said it.  Your complaint was justified, as far as that
goes.

However, what he said wasn't really an attack on you, just somewhat
harsh.  So I think that, even though you had grounds for a complaint,
it would have been wiser for you to let the matter slide.

It would likewise have been better, and wiser, if other people had not
responded to your complaint by arguing with you.  They were right in a
limited sense, that you had made a mistaken assumption and thus
reached a conclusion that was a little too strong.  But that was a
side issue, and they should not have argued about it.

Some people, after seeing that your feelings were hurt, responded in
an aggressive tone.  That was a bad thing to do, but I see why they
did it.  Your statement came across as a demand: "Everyone shut up
instantly, or I will refuse to contribute my code."  So their response
really meant, "I'll prove you can't order me to shut up!"  It was
foolish to respond that way, but it was almost inevitable that someone
would.

It seems that both you and others passed up opportunities to let the
quarrel end (by not responding).  If only people had used those
opportunities, we would have had a good outcome.

I hope that those who continue contributing to Emacs will learn the
lesson not to continue arguments about side issues where someone's
feelings have been hurt.  Don't take the risk of hurting the person
more.  Let it drop!

Много съм уморен. Вече нямам сили, но не мога да си почина. В момента в който спра да работя, си мисля, че ей сега вместо да се мотая, трябва да свърша нещо, което отдавна чака да бъде свършено от мен. Всяко спиране на работата ми само увеличава стреса от належащата работа.

Това трябва да спре по някакъв начин. Не мога повече.

Себе си ли Кондьо лиза
или лиза Кондолиза?
Кондьо лиза Кондолиза.
Кондолиза Кондьо лиза.