Звукът от апарата (наричаше се телекран) можеше да бъде намален, но нямаше начин да се изключи напълно. [...]
Докато минаваше пред телекрана, О'Брайън сякаш се сети за нещо. Спря, обърна се и натисна копче на стената. Чу се остро щракване. Гласът замлъкна.
Джулия издаде слаб възглас, като че ли изписука от изненада. Въпреки силната си уплаха Уинстън беше прекалено слисан, за да не се обади:
— Вие можете да го изключвате!
— Да — отвърна О'Брайън, — ние можем да го изключваме. Имаме тази привилегия.
Джордж Оруел, „1984“
Визията на Оруел за кошмарна утопия включва домашни устройства, които предават потребителите си. „Телекраните“ от 1984-та са устройства, които освен че излъчват пропаганда за зрителите си, следят действията им и ги изпращат на Полицията на мисълта. Телекраните не могат да бъдат изключвани по волята на притежателите им.
Днес, съвременният ни живот е пълен с най-различни устройства — персонални компютри, джобни компютри, телефони, видео и аудио-плейъри и прочие професионални, домашни, мобилни — изобщо всякакви, навсякъде. Ако изгубим контрола върху собствените си устройства, губим контрол и върху собствения си живот. (В „1984“ контролът върху устройството се явява вид лукс, достъпен само за елита — О'Брайън е от партядрото.)
Осуетяването на „DRM“ е въпрос на съзнание. Ако осъзнаем какво означава „DRM“ за нас, за близките ни, за общество ни, тогава имаме шанс да избегнем кошмара. Частните интереси, стоящи зад „DRM“, разчитат, че ние няма да се осъзнаем навреме. Затова, отделете няколко минути от този ден за да:
- Прочетете накратко що е DRM (на английски език).
- Прочетете статията на Ричард Столман „Правото да четеш“ (на български език, превод на Александър Шопов).
- Гледайте краткото анимационно филмче (2 мин.) The Corruptibles. Ако връзката ви с чужбина е бавна, можете да свалите филмчето от този сайт във формати XviD MPEG4 или Ogg Theora.
Ако тези материали ви разтревожат, споделете тревогите си с хората, които познавате. Сега е моментът, после ще е късно.
