Вчера си взех въздух и въоръжен с Google потърсих дали по света няма някоя сродна душа с проблеми в GNOME, подобни на моите. Оказа се, че в началото на август миналата година Джон Лентън е имал същите грижи и ги е споделил с хората от Debian.
Накратко, заподозрян е gnome-settings-daemon от пакета gnome-control-center, задето установява XFT DPI с някаква абсурдно малка стойност при което шрифтовете са се рендвали толкова малки, че са били практически невидими. А аз си мислех, че GNOME не може да открие регистрираните шрифтове...
Примолих се на Сашо Шопов за помощ и той ме насочи да чета документацията за GConf. В началото не осъзнах, че Сашо цели в десятката и ми дава точно това, което ми трябва. Уморен, захвърлих инструкциите. А всичко било пределно просто...
Днес със свежи сили изтеглих изходния код на дебианския пакет и видях името на необходимия ключ в gnome-settings-xsettings.c. После със следната команда:
gconftool-2 -s /desktop/gnome/font_rendering/dpi -t float 96.0
установих 96 dpi за шрифтовете рендвани от Xft, стартирах gnome-session и GNOME лъсна с целия си блясък. Идеше ми да разцелувам Сашо по пуфкавите бузки. И тъй, след почти 20 дни упражнения и аскеза с WindowMaker, отново потъвам в разкош.
