Regular Impressions

Потребителите на GNU Emacs навярно са забелязали, че понякога се проявява досаден проблем при копиране на текст от буфера на X.org. Полученият текст в буфера на Emacs видимо се отличава от нормалния текст по шрифт и размер. Проблемът е най-лесно забележим при копиране на знаци от кирилицата, но се наблюдава и при някои специални знаци. Например:

При поставянето на избрания текст в буфер на Emacs, резултатът е неприятен:

Знаците от кирилицата в копирания текст са много по-едри от нормалното (спрямо латиницата или текста, писан в буфера по-рано). Едно бързо изследване на някоя от тези едри букви с M-x describe-char показва, че те не само имат различен шрифт, но и странно кодиране:

  character: м (54238, #o151736, #xd3de, U+043C)
    charset: japanese-jisx0208 (JISX0208.1983/1990 Japanese Kanji: ISO-IR-87.)
 code point: #x27 #x5E
     syntax: w 	which means: word
   category: Y:Cyrillic characters of 2-byte character sets j:Japanese
	     |:While filling, we can break a line at this character.
buffer code: #x92 #xA7 #xDE
  file code: #xD0 #xBC (encoded by coding system mule-utf-8)
    display: by this font (glyph code)
     -JIS-Fixed-Medium-R-Normal--16-150-75-75-C-160-JISX0208.1983-0 (#x275E)

Представянето на редовната буква „м“ от кирилицата с японското кодиране JIS X 0208 е неуместно, още повече когато това става в буфер, в който очакваме цялото съдържание да е представено в UTF-8.

Оказва се, че проблемът с представянето на текста съществува още на ниво X. По исторически причини в X има много начини за представяне на текст в буфера и затова при копиране на съдържанието му Emacs се опитва да отгатне какво е кодирането там. Това се прави по серия от евристични методи.

За щастие, можем да подскажем на Emacs да опитва най-напред да декодира текста като UTF-8 (дори и текстът в буфера да не е обявен изрично за такъв), а едва при евентуален провал да продължава с евристиката си. За целта трябва да установим стойност на променливата x-select-request-type:

(setq x-select-request-type '(UTF8_STRING COMPOUND_TEXT STRING TEXT))

Тази променлива не подлежи на управление с интерфейса на Customize, затова горният ред трябва да се постави в ~/.emacs. Разбира се, няма нужда да рестартираме Emacs, за да усетим промяната. Достатъчно е само да поставим курсора някъде в израза (setq …) и да натиснем C-M-x. След това вече може да копираме текст от буфера на X без да получаваме странно форматирани символи:

Не се поддавайте на традиционната инфантилизация и не си харчете парите за глупости по празниците. Глупости, от които в действителност никой няма нужда – нито вие, нито близките ви. По-добре използвайте тези средства за да подпомогнете борбата за софтуерна свобода през 2008 г., като направите дарение или станете член на Free Software Foundation.

Или изберете друга кауза, според собствената ви съвест.

В своята вчерашна статия god is a dj писа:

Всякакви обяснения за приликата между копирането на съдържание и крадене на шпеков салам са малоумия или елементарна манипулация. Аз отдавна искам да видя как се копира салам и как от едно теле и едно прасе се правят 50 тона салами с възможност в произволно време те да нараснат на 500 тона, без да са колени нови прасета и телета.

Тук има и по-дълбок въпрос. Можем за момент да допуснем съвсем хипотетично, че един ден науката и техниката ще се развият в такава посока, че да стане възможно бързо и евтино да „копираме“ шпекови салами. Както, да речем, до неотдавна копирането на музика е било немислимо, но днес има широко разпространени технически средства за това.

Та ако един ден техниката ни даде в ръцете възможност да копираме салами, на какво основание ще отказваме да копираме храна на нуждаещите се? Какво морално оправдание ще привлечем?

И както днес се случва с музиката, така ли утре ще се инкриминира копирането на салам? Ще преследва ли полицията онези от нас, които копират салам за да се нахранят? А онези, които копират салам за да дават на другите?

Изобщо, същите правила за несподеляне ли ще прилагаме? В името на какво?

Уви, тази хипотеза не е толкова хипотетична. Днес международните усилия са насочени не толкова към общосветовните екологични проблеми или към ограничаване безобразията на петролната мафия. Не, усилията са насочени към консистентното забраняване копирането на произведения на изкуството, техническа литература, научни публикации, полезни компютърни програми, лекарства. Целенасочено се ограничава достъпът на хората до блага в името на съвършено непонятни за мен ценности.

Такова е времето, в което живеем днес. Наш дълг е да го променим.

BOSTON, MA — Wednesday, November 15, 2006 — The Free Software Foundation (FSF) welcomed the public commitment from Sun Microsystems to distribute its proprietary Java platform under the GNU General Public License (GPL) [1] — the world's most widely used free software license.

FSF president and founder Richard Stallman said, “I think Sun has contributed more than any other company to the free software community in the form of software. It shows leadership. It's an example I hope others will follow.”

Sun accompanied its announcement with the immediate release of code under terms of the GPL for several Java components, and has committed to releasing the remainder in the near future. [2]

With this move, Sun has made a valuable contribution to the free software community. In 2004, Stallman warned, “Your program, though in itself free, may be restricted by non-free software that it depends on. Since the problem is most prominent today for Java programs, we call it the Java Trap.” [3] To escape the trap, the FSF made the GNU Classpath team's development of a free Java implementation a priority project. [4]

Now, Sun has begun disarming the “Java Trap”, turning it from a pitfall into a valuable foundation for future free software development.

About the Free Software Foundation: The Free Software Foundation, founded in 1985, is dedicated to promoting computer users' right to use, study, copy, modify, and redistribute computer programs. The FSF promotes the development and use of free (as in freedom) software — particularly the GNU operating system and its GNU/Linux variants — and free documentation for free software. The FSF also helps to spread awareness of the ethical and political issues of freedom in the use of software. Their Web site, located at www.fsf.org, is an important source of information about GNU/Linux. Donations to support their work can be made at http://donate.fsf.org. They are headquartered in Boston, MA, USA.

Press contact: For more information about this announcement or to schedule an interview, please contact Brett Smith or John Sullivan at (+1 617 542 5942) or email pr@fsf.org.

Protect your freedom!

Звукът от апарата (наричаше се телекран) можеше да бъде намален, но нямаше начин да се изключи напълно. [...]

Докато минаваше пред телекрана, О'Брайън сякаш се сети за нещо. Спря, обърна се и натисна копче на стената. Чу се остро щракване. Гласът замлъкна.

Джулия издаде слаб възглас, като че ли изписука от изненада. Въпреки силната си уплаха Уинстън беше прекалено слисан, за да не се обади:

— Вие можете да го изключвате!

— Да — отвърна О'Брайън, — ние можем да го изключваме. Имаме тази привилегия.

Джордж Оруел, „1984“

Визията на Оруел за кошмарна утопия включва домашни устройства, които предават потребителите си. „Телекраните“ от 1984-та са устройства, които освен че излъчват пропаганда за зрителите си, следят действията им и ги изпращат на Полицията на мисълта. Телекраните не могат да бъдат изключвани по волята на притежателите им.

Днес, съвременният ни живот е пълен с най-различни устройства — персонални компютри, джобни компютри, телефони, видео и аудио-плейъри и прочие професионални, домашни, мобилни — изобщо всякакви, навсякъде. Ако изгубим контрола върху собствените си устройства, губим контрол и върху собствения си живот. (В „1984“ контролът върху устройството се явява вид лукс, достъпен само за елита — О'Брайън е от партядрото.)

Осуетяването на „DRM“ е въпрос на съзнание. Ако осъзнаем какво означава „DRM“ за нас, за близките ни, за общество ни, тогава имаме шанс да избегнем кошмара. Частните интереси, стоящи зад „DRM“, разчитат, че ние няма да се осъзнаем навреме. Затова, отделете няколко минути от този ден за да:

• Прочетете накратко що е DRM (на английски език).
• Прочетете статията на Ричард Столман „Правото да четеш“ (на български език, превод на Александър Шопов).
• Гледайте краткото анимационно филмче (2 мин.) The Corruptibles. Ако връзката ви с чужбина е бавна, можете да свалите филмчето от този сайт във формати XviD MPEG4 или Ogg Theora.

Ако тези материали ви разтревожат, споделете тревогите си с хората, които познавате. Сега е моментът, после ще е късно.

От известно време в Дебиан започнаха да влизат пакети, поразени от резултатите от приетата резолюция относно „свободността“ на GNU Free Documentation License (GFDL).

Така например пакетът GNU Texinfo се пакетира в Дебиан на две части – като info и texinfo. Първият дебиански пакет представлява интерес за читателите (включва само програмата за разглеждане на online-документация „info“), а вторият предлага средства, подходящи за авторите на документи. Заедно с тези инструменти, проектът GNU разпространява и подробна документация за работа с тях.

Преди няколко месеца, обаче, пакетът texinfo от своя страна бе разделен на още две части — texinfo и texinfo-doc-nonfree, като вторият, както подсказва и името му, отиде в раздела „non-free“, понеже проектът Дебиан обяви документацията за несъвместима с Debian Free Software Guidelines. Причината, поради която документацията е обявена за несъвместима, са два надписа в „GNU Texinfo Manual“.

Първо, на предната корицата пишe:

„A GNU Manual“

Второ, на задната корица пише:

„You have freedom to copy and modify this GNU Manual, like GNU software. Copies published by the Free Software Foundation raise funds for GNU development.“

Това са единствените задължителни надписи, които не могат да бъдат променяни. Проектът Дебиан съвсем сериозно счита, че правата на потребителите са нарушени, понеже нямат право да променят тези два надписа в „GNU Texinfo Manual“. Заради това в момента „GNU Texinfo Manual“ прави компания на пакети като „Sun Java Runtime Environment“, „NVIDIA binary kernel module for Linux“ и „PowerPoint Viewer“, които е срамота изобщо да бъдат разпространявани.

От това фиаско следва, че потребителите на Дебиан вече не могат да разчитат на класификацията на несвободните пакети в „non-free“, тъй като разделът вече започва да включва важни свободни пакети.

За да облекча (макар и частично) този задълбочаващ се проблем, започнах да поддържам списък със свободните пакети, разпространявани от проекта Дебиан в раздела „non-free“. Моля, пишете ми, ако намерите грешки в списъка или имате предложения.

1. Не е приемливо един популярен комуникационен протокол, използван от гражданите за да общуват помежду си, да бъде държан в ръцете на едно-единствено частно лице. За разлика от всички останали протоколи, на които днес се основава световната мрежа (SMTP, FTP, HTTP, и т.н.), протоколът на ICQ не е, и никога не е бил публикуван официално. Това значи нещо много просто – AOL Time Warner (доставчиците на услугата ICQ) не желаят да знаете структурата на информацията, която обменяте. Съобщенията, които изпращате, не ви принадлежат. Познанието Ви няма право да се разпростира върху тях. Не ви е разрешено да ги схващате.
2. Проблемът, породен от враждебното отношение на AOL Time Warner към потребителите, не може да бъде разрешен с доброволните усилия на обществото. През годините редица инженери са се опитвали да отгатнат структурата на протокола и да публикуват резултатите си. Положените усилия са довели до добиването и натрупването на знание, даващо възможност да бъдат разработени програми, които осъществяват връзка със сървъръте на ICQ. Обикновено това са програми, които всички ние можем да изпъляваме, изучаване, разпростаняване и променяме според нуждите си. Забележете, че алтернативните свободни клиенти на ICQ съществуват не заради добрата воля на доставчика (AOL Time Warner), а въпреки нея. За да попречи на функционирането на независимите реализации, доставчикът постоянно променя протокола тихомълком, оставяйки потребителите без услуга и принуждавайки доброволците постоянно да променят и нагаждат своите реализации в опит да догонят промените. Този сизифовски труд е предварително обречен на неуспех. Очевидно това не е пътят, по който може да бъде решен този проблем.
3. Като съзнателно пречат на свободните независими реализации да взаимодействат с услугата, AOL Time Warner показват, че не желаят просто да използвате тяхната услуга, а нещо много повече – те искат да изпълнявате тяхната тайнствена програма на вашия собствен компютър. На мен обаче не ми харесва идеята компютърът ми да изпълнява програма, чийто автор настоява да не знам какво прави. Това просто не е редно, и аз отказвам да го допусна. Горещо ви препоръчвам да не го допускате и вие.
4. Не можете да говорите на четири очи. Ако водите частен разговор с друг човек през ICQ, и си мислите, че никой не ви гледа – грешите. Съобщенията ви отиват до сървърите на AOL Time Warner в явен (за AOL) вид. Дали се записват, анализират и какво изобщо се случва с тях, не ви е дадено да знаете. Помислете така: дори и да не казвате нищо важно, дори и в момента да не ви подслушват, това е една добре изградена и широко разпространена система за подслушване.
5. Дори и проблемите с протокола и криптирането да бъдат разрешени, ICQ е централизирана услуга, а не публична мрежа. Абонатите на ICQ могат да се свързват само с други абонати на ICQ. На пръв поглед може да звучи нормално и логично, но нека си представим за момент как би изглеждала електронната поща ако следваше този модел. Да речем, потребителите на един пощенски сървър щяха да могат да изпращат писма само на другите потребители на същия пощенски сървър. Или потребителите на един доставчик на Интернет да могат да отварят и четат само страниците, които са разположени на сървърите на същия доставчик. Това няма да е Интернет, а частна мрежа тип CompuServe или Prodigy, които съществуваха за кратко през 90-те. Тогава, ако искате да общувате с хората по света, няма да можете просто да използвате пощенската си кутия, а ще трябва да сте абонат на много пощенски сървъри едновременно и да имате кутии и адреси във всеки един от тях – защото никога няма да знаете дали утре няма да ви се наложи да пишете на човек, който е абонат на друг сървър, или дали абонат на друг сървър няма да поиска да Ви пише. Ситуацията със съвременните „развити“ услуги за обмен на мигновени съобщения е точно такава – нима повечето потребители нямат едновременно акаунти в ICQ?, Yahoo! или MSN?!

Не бива да отлагам повече

Всеки ден, в който „влизам“ и участвам в услугата ICQ (и другите като нея), аз правя тази услуга малко по-привлекателна за моите познати. Всички искаме да се свържем един с друг. С участието си аз добавям някаква стойност, прибавям още една причина познатите ми да ползват ICQ – тъй като те знаят, че могат да ме намерят там. Аз участвам заради тях, а те участват (и) заради мен. Този порочен кръг трябва да бъде прекъснат по някакъв начин.

Поради изброените причини от днес спирам да използвам ICQ. Ако някой иска да говори с мен синхронно, може да използва Jabber. Моят Jabber ID е kaloian@jabber.minus273.org. Също така редовно кисна във виртуалната кръчма „Морски вълк“ (морскивълк@conference.jabber.minus273.org) и е сравнително лесно да бъда открит там.

Ако нямате акаунт в Jabber, можете да си направите такъв в някой от известните публични сървъри или (защо не?) да си вдигнете собствен сървър – има свободен софтуер за тази цел. Аз лично използвам услугите на jabber.minus273.org, който има добра видимост от България, но това си е лично мое предпочитание.

Разбира се, почти винаги е по-добра идея да ми пишете поща на kaloian@doganov.org.

Тези дни осъзнах, че има дълбоко несъотвествие между моите лични цели и целите на Сдружение "Свободен софтуер" в лицето на неговото ръководство и съществена част от членовете му. Провалът на Управителния Съвет да разпознае и отстоява ценностите, посочени в Устава, е само повод, който отприщи тази равносметка.

Конформизмът е взел връх и Сдружение "Свободен софтуер" вече дори номинално не защитава свободния софтуер.

Поради тази дълбока разлика не мога да остана сдружен с вас и с облекчение обявявам, че напускам организацията. Ще направя каквото ми е по силите за да предам движените досега дейности на Сдружението на тези, които желаят да ги продължат.

Ако през съвместната ни работа съм обидил някого -- моля за извинение, не е било умишлено.

Не мога да се въздържа да не извикам с пълни гърди:

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ ОТХВЪРЛИ ДИРЕКТИВАТА ЗА СОФТУЕРНИ ПАТЕНТИ С 648 ГЛАСА ПРОТИВ ОТ ОБЩО 680!!! УРРРРАААА!

Вече се организират всенародни чествания. Сашо Шопов черпи с бонбони, в София са запазили 4 маси в "Кривото", а във Варна са заети маси в лятната част на "Морски вълк".

Гласуването беше важно не само за Европа, но и за целия свят. Европейският парламент слага пръчка в намеренията и на лобистите за софтуерни патенти в САЩ, които често за да прокарат някакъв закон там първо прилагат натиск върху други държави, а после карат Америка "да се синхронизира".

Сега лобистите са лишени от удоволствието да дават Европа за пример в своя полза. Критиците на софтуерните патенти вече ще могат да се позовават на политическия авторитет на Европейския парламент при убеждаването на някои твърди кратуни отвъд океана. При такъв силен вот остава само САЩ наистина да поиска да се синхронизира с Европа. :-)

Войната още не е приключила, но това е грандиозна победа.

Съветът на Европа се ебава. Въпреки исканията за рестартиране на процедурата от няколко страни-членки и самия Европейски парламент, директивата за софтуерните патенти отива на второ четене.

Защо ли ми се повдига от всичко това?

Явор преведе "Поглед скришом към GNOME 2.10", кратка разходка из новостите в очакваното издание на GNOME. Материалът е приятен, съдържа сравнително малко текст, но много картинки. Препоръчвам го на всички потребители на GNOME. Подозирам, че release-цикъла на Убунту е съобразен с изданията на GNOME и очаквам версия 2.10 да бъде десктопа на Hoary, който ще излезе през април.

Преди година се бях захванал с превеждането на подобен документ за новостите в тогавашния GNOME 2.6. Радвам се, че сега Явор ме изпревари. GNOME тиктака напред и "кърти мивки"! ;-)

От днес вече и Роси се сдоби с Jabber-акаунт. Може би е съвпадение, но няколко дни по-рано излезе новината, че първият български Jabber сървър jabber.minus273.org официално фигурира в списъка на публичните сървъри. Списъкът ми с контакти в Jabber расте все по-стремително.

Със своя нов акаунт Роси се нарежда до Яската, Сашо, Дончо, Кристина, Матю, Елена, Явор, Владо, Оги, Кольо, Станко, Пешо, Здравко, Йовко, Весо и Мишинев. Особено благодаря на Кольо задето упорито се зае със създаването и поддържането на българския сървър. Jabber марширува напред и наближава времето, когато ще се оттърва от другите proprietary-протоколи за доставяне на бързи съобщения.

Днес Елена се оплака, че клавишните комбинации Ctrl+C, Ctrl+X, Ctrl+V и Ctrl+Z не работят както се очаква в OpenOffice.org докато клавиатурата е в режим на въвеждане на кирилица. Вместо да изпълняват действията Copy, Cut, Paste и Undo, клавишните комбинации водят до вмъкване на символите съответно "ц", "ь", "ж" и "з". (Очевидно ползваме фонетична подредба. ;-))

След размяна на няколко съобщения в пощенския списък на българските потребители на OpenOffice.org успях да проследя проблема в интеграцията между OpenOffice.org и GTK+/GNOME. Бързо решение на проблема е да се премахне пакета openoffice.org-gtk-gnome:

# dpkg --remove openoffice.org-gtk-gnome

Така се губи визуалната прилика с GNOME, но поне клавишните комбинации работят както се очаква. При интеграцията с KDE всичко е OK, прилежно тествах на машината на Пешо. Докладвах проблема на дебианци, да видим...

Впрочем, ако ползвате OpenOffice.org, горещо ви препоръчвам да се абонирате за пощенския списък на българските потребители.

В някои моменти имам чувството, че съм част от нещо голямо, част от историята, която се кове днес. Едва се освестих от последните серийни напивания за да прочета изданието на Debian Weekly News от 21 декември -- нещо, което обикновено следя редовно.

Общността на Дебиан възторжено приветства Оги Кулев за неговия принос в разработката на ext2 и ext3 за GNU Hurd. За Оги има и статия в Kernel Trap.

Горд съм, че преди две години стиснах ръката на Оги, момчето с чорлавите коси, дошло на първото общо събрание на Сдружение "Свободен софтуер".