Когато в края на лятото на една от срещите на OBВ обявих, че Itanium е мъртъв, срещнах яростна съпротива. Под мъртъв имах предвид, че няма да е mainstream процесор, както Intel се надяваха.
После една след друга последваха новини за това кой бил разочарован от продажбите, кой се отказал да портва решенията си към Itanium, кой стратегически партньор напуснал лагера и прочие. Наскоро и Microsoft без много шум обявиха, че няма да има Windows XP за Itanium.
Сега получавам потупвания по рамото от опонентите си, че съм бил "познал". Не е там работата, другари. Нищо не съм познал, просто обявих очевидното малко преди лагера на Itanium да признае провала си. Т.е. почти в края на събитията.
Ето какво става, когато се опиташ да хванеш Господа за шлифера. AMD припомниха стари уроци на индустрията. За да наложиш нова технология, колкото и страхотно-невероятно-иновативна да е тя, трябва да предложиш поне 2 прости неща:
- отворен стандарт
- обратна съвместимост
Отворените стандарти създават възможност за реимплементации, конкуренция и пазар. Пазарът е по-силен от всеки един производител взет сам по себе си. Обратната съвместимост дава възможност за плавен преход, което е добре дошло за консервативния бизнес. Всичко това вече се е случвало. Да припомним две приказчунки.
Клонираните атакуват
Помните ли MCA? През 80-те години IBM изтърваха пазара на PC и той разцъфна в своето многообразие. Помня, че всички клонирани компютри носеха знака "IBM PC-compatible". Забележете, не просто "IBM PC", а "compatible". IBM бяха пионери и дефинираха персоналния компютър, макар че в началото не го бяха защитили толкова здраво, колкото им се искаше по-късно. И тъй, всички правеха като IBM.
Това, което IBM не знаеха е, че ако бяха защитили здраво IBM PC, нямаше да има PC-пазар и те нямаше да са лидери в него. (Вижте например как Apple останаха горди лидери в своя собствен гьол. ;-))
В един момент IBM решиха да си "върнат собствеността" върху персоналните компютри и проектираха следващото поколение -- PS/2, което беше строго защитено и гарантираше, че технологията няма да бъде клонирана. Системната шина на високите модели PS/2 беше проектирана наново, супер-невероятно-иновативната MicroChannel Architecture (MCA). И разбира се, строго защитена по всички възможни начини. Никой не можеше да направи клонинг на MCA. Никой не можеше да произведе MCA-съвместима платка без разрешение от IBM. Целта? IBM с един замах да се циментират като единствен доставчик на персонални компютри. Прилича ли ви на опит за хващане на Господа за шлифера?
И резултатът бе подобен. Тъй като никой не можеше да прави MCA-решения, освен IBM, пазарът не възприе MCA. Вместо това производителите на клонинги продължиха със старата шина, която по-това време получи поучително име Industry Standard Architecture (ISA). Забележете -- "индустриален стандарт", демек, IBM вече не бяха ISA, т.е. аут от индустриалния стандарт. По-късно консорциум от производители начело с Compaq застанаха зад VESA Local Bus и така се появи новата стандартна шина за 486, която замени ISA. MCA отиде в историята. Разбира се, това не означава, че IBM изчезнаха като производител на PC, а само, че се маргинализираха. И MCA още дълги години се произвеждаше от IBM, но никога не стана mainstream-технология, въпреки че беше страхотно-невероятно-иновативна. А днес хората свързват PS/2 с конекторите за мишка и клавиатура, които в действителност са използвани за пръв път в далечната серия на IBM PS/2.
По сходен начин Intel искаше да доминира в IA-64 не защото можеше да бъде най-добрият доставчик, а защото с помощта на закона щеше да бъде единственият. Е, останаха единственият. Сам сами.
Изкушени от Тъмната страна
В края на 80-те и началото на 90-те В света на PC всички сериозни и важни програми вървяха под DOS. В тази обстановка Microsoft успяха да наложат Windows поради комплекс от причини, една от които е, че Windows беше само надстройка на DOS. Да, това е предимство. Безопасно е да опитате Windows 3.0. Критичната за потребителите система (именно DOS) остава недокосната, няма преинсталации и миграции, приложенията Ви остават да работят точно както и преди. Windows се стартира само ако напишете win от командния ред и тогава влизате в шарената среда на хлъзгави прозорци и икони.
Нещо повече, Windows 3.0 стартираше програми на DOS (да, онези важни програми), и дори ако си поиграете с настройките можеше да им отделите повече памет от обикновено така че да работят по-добре и дори да превключвате между тях с Alt-Tab. Чудесна лъскава среда от която можете да превключвате между Вашите DOS-приложения с едно натискане на клавиш.
Да, по това време IBM усилено маркетираха своята нова-прекрасна-страхотна операционна система -- OS/2, която също можеше да изпълнява приложения на DOS. Но OS/2 беше съвсем нова система, нали? Искате да преинсталирам всичко на компютъра си, нали? Нова файлова система?! О, я да почакаме още година-две-три-четири, засега DOS ни върши работа...
Когато през 1990 видях оригиналната кутия на Windows 3.0, на нея пишеше "Microsoft Windows. A graphical environment". Именно. Това е просто графична среда, нищо повече. Опитайте.
И заради това Windows просто заля пазара. Скоро се оказа, че повечето персонални компютри все още използват DOS, но вече имат инсталирано и онова лъскаво графично разширение. Изведнъж се оказа, че това беше средата, с която разполагат клиентите. И тъкмо тогава Windows се превърна в платформа за независимите производители на софтуер. Така започнаха масово да се пишат Windows-програми и потребителите започнаха да изпълняват все по-малко DOS-програми. На кутията на Windows 3.1 вече пишеше: "Microsoft Windows. An operating system". Демек, вижте, това е самостоятелна платформа. Така започна триумфа.
Потребителите опитаха едно готино разширение, а се оказаха с нова операционна система. Тънко и хлъзгаво. Изкусно изкусително.
AMD64 (x86-64) е тъкмо същият хлъзгав подход. Системите и програмите за IA-32 (x86-32) вървят като у дома си. Нищо качествено ново, това все пак е x86. Заради това утре всички ще имаме такива процесори, и това ще бъде новата архитектура. Постепенно операционните системи и програми ще бъдат прехвърлени на x86-64.
64-битовата архитектура на Intel, IA-64 се провали в този пункт. Бяха толкова самонадеяни да си помислят, че могат да мигрират най-разпространената архитектура на света до несъвместима с нея. Да, вярно, Intel вложиха много усилия така че IA-64 да може да изпълнява програми на IA-32 (x86-32), но това си остава коренно различна система, нали? И емулира x86, така че не получаваме по-висока производителност, нали? И за да получим реални резултати трябва да прекомпилираме всичко? О, засега x86 ни върши работа, знаете ли, всъщност ние нямаме нужда от толкова напредничава 64-битова архитектура в скоро време...
Тъй както пазарът години наред отхвърляше IA-64, точно с обратната скорост в момента попива AMD64. До такава степен, че Intel вече са принудени да произвеждат процесори съвместими с AMD. Ако обърнете внимание, досега винаги е било обратното.
Двама братя се карат, третият -- ако играе -- пичели
Очевидно Intel са в криза. Местата на двамата водещи производители се обърнаха. Отвори ли се място на пазара за още един производител на процесори? И ако да, кой?
Казват, че VIA няма производствени мощности да произвежда масово процесори. Освен това по производителност VIA е далеч зад Intel и AMD и като цяло са се прецелили в embeded-пазара. Hewlett-Packard недалновидно погребаха Alpha и PA-RISC в полза на IA-64. (Недалновидно, нали? Иронията е в това, че тъкмо Compaq навремето поведе опълчението срещо MCA.) Sun Sparc изглежда е в агония, както впрочем и самите Sun. Други?
IBM. Има слух, че една от причините, поради които IBM наскоро продадоха PC-бизнеса си на китайския гигант Lenovo е, че китайците искат да разработят PC с PowerPC. Представете си го за миг с марката на IBM: IBM PowerPC. Разбира се, ще се използват всички стандартни компоненти, наложени в PC-индустрията, но с коренно различен процесор.
Впрочем, в днешно време какво друго е Apple Macintosh, ако не PC с PowerPC? Погледнете отвътре: в хода на времето PCI постепенно измести NuBus, после IDE измести SCSI, и накрая USB измести ADB. В момента Macintosh е изграден от съвсем стандартни PC-компоненти. Единственото по-особено е операционната му система.
И цената.
А китайците могат да залеят пазара с машини и устройства с PowerPC на достъпна цена. Нима това няма връзка с факта, че днес Стив Джобс ще обяви новата машина на Apple струваща "под $500"?
Първо ThnikSecret разнесоха клюката за новия ход на Apple, после Slashdot ги цитира, а след няколко дни Apple тръгнаха да съдят ThnikSecret за разгласяване на фирмени тайни. Какво по-добро потвърждение искаме? А впрочем онзи ден, Христо Енев ми показа и тези снимки на новата машина - iHome.
Чувал съм, че IBM винаги са "стискали кранчето" на Apple като не са произвеждали достатъчно процесори за тях. Така продажбите на Apple винаги са зависили от IBM. Ако Apple днес са в състояние да произвеждат компютър с PowerPC, насочен към сегмента на домашните потребители, вероятно тогава кранчето с PowerPC-процесори вече е отпушено? И друго, Apple никога не са продавали машина на такава ниска цена. Кое ги кара да подходят толкова агресивно към масовия пазар?
Ако си припомним разбутването на статуквото в PC и възможната китайска инвазия с евтини компютри, това е възможна причина. Ако IBM успеят с налагането на PowerPC по китайската линия, Apple ще са вън от играта. Обзалагам се, че новите машини "IBM PowerPC" няма да ползват MacOS X, а ще се присъединят към Световната доминация.
Ако си представим, че има две разпространени хардуерни архитектури, коя софтуерна платформа ще е най-подходяща за да пишете приложенията си?
Преди да отговорите, погледнете два случайни примера тук, и тук. Общото между двете програми е, че от една страна са инструменти за UML-моделиране (което е несъществено за това изложение), и че и двете са платформено-независими. Umbrello е написана внимателно и с подходящи библиотеки (KDE/Qt), така че да е постигне тази независимост. Типичен пример за широкия хоризонт на културата на свободния софтуер. Gaphor е друг типичен пример. Написан е на скрипт-език (Питон) и ползва друга подходяща библиотека (Glib/GTK+).
Да, и двете програми се изпълняват върху PowerPC. И са само пример.
Но ако евентуално китайците изкарат своите PowerPC-машини на пазара, няма да се чудят много дълго коя е стратегически правилната софтуерна платформа.
MacOS X ще е неподходящ, защото програмите за него няма да вървят под никоя от операционните системи за x86 и няма да е привлекателна за производителите на софтуер.
Вярно, Microsoft могат да се юрнат да възкресяват своя PowerPC-порт на Windows NT (който най-вероятно отдавна е заебан), но този PowerPC Windows няма да изпълнява съществуващите програми, защото те отчайващо зависят от x86 (представете си колко бизнес-софтуер е написан на Delphi). Така че няма да има много смисъл от такъв Windows. Windows-програмистите не са сънували други архитектури. На PowerPC този Windows няма да вирее.
Хм, защо ли през декември Fedora анонсираха тестването на PowerPC-порт на Fedora Core 3? Как пък тъй изведнъж се сетиха? Да не би случайно Red Hat да планират RHEL за PowerPC? Защо ли пак през декември IBM анонсираха инициативата Power.org?
Ето някои компании от инициативата: IBM (хм), Novell (хмм), Red Hat (хммм), Шанхай Белинг (хммм)... И сега като гледам новината най-отгоре е "Power.org launches in China" (хмммм).
Не започва ли нещо да ви се сглобява в главата? :-)
Ако и на Вас ви се сглобява както на мен, значи след няколко години ще колекционирам Intel x86. Моя отколешна мечта.
