Тази сутрин разбрах защо така се напихме снощи. Вчера, 13 октомври, се навършват 10 години от излизането на първата публична бета на Netscape -- програмата, която промени света безвъзвратно. Промяна, която докосва всички кътчета на всекидневието ни. Този блог, например, не би могъл да съществува без революцията на Netscape.
MozillaZine също отбелязва събитието, а оттам попаднах на интересно интервю с Бен Гуджър (така ли се произнася?), авторът на Firefox. Браузърът, който ползвам днес, е готин, модерен, свободен, и е далечен наследник на същата онази програма, обявена преди десет години. Може би и затова ми харесва мотото му:
Минута мълчание в памет на Netscape. Тази сутрин обаче мога да вдигна наздравица само с аспирин. И съм благодарен на брат ми, че търпеливо ме е довел до вкъщи. Не помня как, загубил съм си паметта. Моята си, де, не тази 30-пиновата, която Калина ми подари снощи и за която също съм благодарен.
