Regular Impressions

Ето я последната версия на презентацията ми за софтуерните патенти. Представянето ми на мартенската конференция на "Линукс за българи" не мина добре. Разбира се, всички дружески ме потупаха по рамото и намерха да кажат по една-две добри думи, но самият аз никак не съм удовлетворен.

Все още не знам защо се получи така. Може би не прецених публиката, болшинството от участниците прекрасно знаеха за какво става въпрос и очакваха нещо повече. Или пък прекалено разтегнах материята -- все пак тази презентация се зароди като комплект от 5 слайда, който беше постепенно разширяван докато стигна днешните 24. Също не зная защо не успях да се почувствам напълно в свои води, въпреки че залата беше пълна с познати лица. Или може би тъкмо заради това?

Но както каза Сашо Шопов: "Спокойно, отстрани не изглежда толкова трагично!"

Иначе конференцията мина добре, идеята на "Линукс за българи" е свежа. Жоро утепа копърката с лекцията за PostgreSQL, после Богомил Шопов говори за Mozilla и PHP в познатия му стил. Видях много приятели. Радвам се, че се запознах с Мирчо на живо.

Богомил Шопов публикува тук и тук всичките си снимки от изминалия WebTech'2005-Варна. Виждях, че пак съм говорил с набутани ръце в джобовете, макар че си бях обещал се постарая да не го правя. (Ванката ми беше обърнал внимание на този неприятен навик след семинара на БСМ).

Също така видях как неволно съм прекалил с кафето, което се раздаваше на корем във фоайето. Привечер Боги е успял да хване умората, която се опитвахме да прогоним с кратък "излет" на пейката пред ректората. На кадрото Пешо (най-вляво) ни гледа сеира и една неизпусната въздишка тежко стои във въздуха.

И за да стане традиция, ето една основателна причина да съжалявате, че сте пропуснали WebTech'2005-Варна. :-) Ако помните, причините за OpenFest'2004 бяха Роси и Ина. За съжаление, на тази причина не й знам името, дори от табелката не си личи, колкото и да увеличавам снимката. Може би Христомира или Цветомира?

Апропо, видяхте ли какви ги върши Славка на FOSDEM'2005?

Отмина събитието, и ние сме доволни понеже изглежда хората останаха доволни. Разбира се, имаше какво да се желае, не мина без гафове и изцепки, но като цяло, Варна не беше виждала досега такова събитие. Ако в петък и събота сте си намерили някаква друга работа, вместо да дойдете на конференцията, можете само да съжалявате. :-)

Няма да изброявам хората, на които трябва да благодаря за случилото се, защото все ще изпусна някого. Ще спомена само Пламен Железов, човекът WebTech'2005-Варна, на който най-много му се разказа играта.

Tech-Events помогна с обмяната на още няколкостотин съобщения покрай организацията, вече е време да освободим пощенския списък за други изяви.

Ако някой се интересува от презентацията ми -- "Обществената значимост на свободния софтуер", може да я изтегли. По същество това е преработен вариант изложението, което направих преди няколко месеца пред БСМ. Разширил съм темата за софтуерните патенти най-вече с материали от NoSoftwarePatents.com.

На последната среща в сряда дружно решихме, че повече няма никакъв смисъл да стъпваме в "Бърбън стрийт". Барът, в който се събирахме досега има доста недостатъци.

Още от самото начало имаше забележки, че там няма храна, което е доста неприятно с оглед на това, че много хора излизат от работа за да дойдат на срещата. Пиенето на гладно не е никак препоръчително.

Барът има лоша вентилация и бързо се задимява и осмърдява. Това го прави гнусен и неприятен за всички и напълно недостъпен за хора със здравословни проблеми, чувствителни към дишането (напр. астма). Да, имаше и такива посетители, които вече не идват.

Но най-лошото е, че при толкова силна музика се налага да викаш в ухото на съседа, ако искаш да му кажеш нещо. Обикновено се отказваш и се ограничаваш до това да извикваш "наздраве" когато хората около теб започнат да вдигат чашите си. Понякога дори и това не се чува, а можеш само да четеш това "наздраве" по устните на човека отсреща. С течение на времето липсата на възможност за диалог доведе до намаляване на групата (много хора се отказаха да идват) и до постепенното опиянчване на оцелелите. Стана така, че срещата чиято основна идея бе да стимулира хората да общуват, да обсъждат, да обменят идеи и опит, да сверяват взаимно часовниците си и прочие се превърна в жалка долнопробна сбирка за нехуманно напиване. Дори в кварталните кръчми има повече хуманизъм, обсъждане, критика и коментар, отколкото напоследък на OBВ. Направихме среща, която не разтяга хоризонтите, а ги свива. Откъдето излизаш не с духа на удовлетворен участник, а на изпълзяваща от дупката си отрепка.

С неохота трябва да кажа, че тъкмо ядрото на групата носим отговорност за това. Отдавна трябваше да предприемем тази стъпка.

Довечера се събираме в "Морски вълк". Заповядайте! Ако от няколко опита се окаже, че и "Морски вълк" не става, ще намерим друго място. Да живее ОBВ! :-)

Whether you are writing a new software or building a house - it is always the same story: you won't get it right the first time. But you do get a second chance. The "Free Software Association Bulgaria", who organized "OpenFest 2004", a festival dedicated to software freedom, shares this experience with you. FSA Bulgaria's second chance was an event held on October 24 to 25 in Bulgaria's capital, Sofia, and two other major cities: Plovdiv and Pazardjik.

Attracting a total of over 500 people, it became the biggest event dedicated to free and Open Source software (FOSS) ever to have happened in Bulgaria, if not in the Balkans.

While last year's event was held under the patronage of the President of the Republic of Bulgaria, this year's OpenFest saw lectures by the Parliament and active politicians from the entire spectrum of political agendas. They all showed support of the OpenFest motto "Let's share our freedom!"

"The differnece from last year is evident", says Yovko Lambrev, on of the main organizers, "In 2003 it was a four hour event with three international guests in one hall, reaching an audience of 100 people. This year we saw a two day event in two halls packed with more than 300 participants in Sofia."

The annual BSD user conference was part of the agenda. As this year's event was planned in just three weeks in advance, the only foreign representatives came from the Former Yougoslavian Republic of Macedonia. But participants still had an opportunity to exchange ideas about propagating free software in transitional economies.

The major topic besides the lectures was the imminent danger of software patents that are being pushed by large software publishers via the European Council in violation of the normal democratic process. Twice the OpenFest participants protested by getting up from their seats and literally turning their backs on software patents. Both state-sponsored and private nationwide TV and radio stations, as well as the IT press, covered the protest and the concerns in their reports.

The discussions at the event clearly showed that FOSS closely reflects the needs of a young transitional economy. However, since the major software publishers typically have a government lobby, the main obstacle is political. OpenFest will continue to spread the ideas of Open Source with annual events.

http://openfest.org/

http://fsa-bg.org/

http://ludost.net/openfest.html

http://bsdcon.bg-freebsd.org/

Седя с чаша топъл билков чай и се мъча да осмисля какви ги свърших през последните дни. Лекцията ми на семинара на БСМ във Варна мина добре, не се спекох тотално както едно време на дебата организиран от Червената къща. Впрочем, симпатягите от БСМ направиха всичко необходимо, за да установим неформален контакт предварително и неусетно се почувствах в свои води.

Тук идва ред да благодаря на Йовко, от който тръгна всичко. Преди седмица със Сашо Шопов обсъдихме съдържанието на лекцията и си направих много ценни записки. Особено секцията за софтуерните патенти е оформена почти изцяло благодарение на неговия дар слово. По-късно през седмицата тормозех Сашо да изнамери шаблона за презентации на OpenOffice.org, който беше направил навремето. Роси ми даваше кураж докато боледувах, а на Здравко дължа благодарност за приятелското рамо, което ми удари. И на Елена, задето не се усъмни в мен нито за миг.

Носех си презентацията на дискета и в един момент се оказа, че е проблем да се намери флопи за да отворим файла. Тогава истински осъзнах, че 3,5-инчовите флопита си отиват. В скоро време трябва да си намеря USB-пръчица за да пренасям данни на ръка. Тъкмо когато си мислех, че съм в безизходица, Краси и Жоро Николов независимо един от друг намериха две решения на проблема.

Както Ванката каза, липсваха почивки и хората бяха уморени. Но като цяло се получи добре. Ако не сте свикнали да говорите пред хода сигурно знаете колко е важно да има едно-две познати лица в публиката.

После бяхме поканени на вечеря. Нямаше как да откажа, неформалните разговори никога не са за изпускане. Ванката си тръгна заради някакъв ангажимент, а ние се понесохме към Комитовото ханче. Там, на една дълга маса пълна с шумни, весели и красиви млади социалисти, жулнах три бургаски мускатови със зелева салата и пържолка. Запознах се със Страхил, който ми направи силно впечатление по време на семинара, а и по-късно. Не мога да се сдържа да не кажа, че страшно ми напомня за Ванчо Сапунджиев -- стара дружка от Университета. Със Страхил се оказахме колеги от Философски факултет, той е завършил политология почти по същото време. На края на банкета беше много весело, в духа на модерното ляво раздаваха презервативи преди лягане.

Ако се съди по следващите събития, по-правилно би било раздават пакетчета Алка-Зелцер. (За мой късмет, на другия ден Явор и Краси възстановиха тази несправедливост в природата и върнаха понятието ми за света в равновесно положение.) Със Страхил и няколко очарователни каки се метнахме на едно такси и отпрашихме към Алиби. След досадната проверка на входа и първата чаша ром на бара там всичко започна да се слива в едно. Вече не можех да разгранича гласа на Страхил, танцуващите момичета, зачервеният ми образ в огледалото на тоалетната. Очевидно са ме и черпили, ако се съди по джобните, които бяха останали у мен. Моливът ми също го няма, изгубил съм го или съм го подарил някому. За миг помня как после ме лъхна влажния вятър на събуждащата се Варна.

Краси разправяше, че съм се прибрал в 6. Ключалката на вратата се е оказала непреодолимо препятствие, безпомощно съм звъннал и тя ми е отворила. Бил съм подпухнал, не съм можел да говоря. Само съм се събул и отишъл да си легна. По време на съня божествените ангели са бдели над мен, но след събуждането си видях дверите ада. Неделята мина във възстановяване.

Яд ме е, че не си запазих телефона на Страхил. Макар че едва ли е добра идея да се показвам пред хората след като така съм се напил като говедо. Спомних си разговора със Здравко и се замислих:

<Калоянъ> само ме е срам да изляза утре пред хората и да се излагам

<Калоянъ> ще импровизирам нещо, може би, знам ли и аз какво ще се получи

<Калоянъ> но вече виждам как цяла нощ ще правя слайдове и на сутринта няма да съм в състояние да говоря

<Здравко Здравков> изпадал съм често в такава ситуация и имам рецепта, която сработва с мен ;) ... но не знам дали за теб важи ;)

<Калоянъ> я дай акъл :-)

<Здравко> ами това е тема, по която си светнат, няма начин да не се представиш добре. просто не си я организирал и представил в подходящ вид от една страна. от друга си безкрайно уморен. за целта не се отпускаш, а колкото и да си изморен - хващаш и правиш слайдовете на автопилот, акто колкото и несъвършенни да са - важното е да съществуват, за да има върху какво да говориш. колкото и да си изморен, няма да се счупиш ;)

<Здравко> после, дори и втори път да не си ги разглеждал(важното е да са готови) - заставаш пред хората, слагаш си мислено ръката на сърцето, обръщаш се вътрешно към себе си и потъваш в темата, колкото и да ти се струва, че е импровизация. после представянето свършва, чуваш ръкопляскания, въпроси, първо формално, после излизаш, скупчват се хора... неформални разговори... всичко за останалите минава нормално.

<Здравко> някой ден, като си починеш после, това ти се струва като сън...

<Калоянъ> :-)

<Калоянъ> благодаря ти, Здравко, тъкмо тъй ще сторя

<Здравко> и си казваш: абе уж набързо, уж импровизация, пък гледай - не стои лошо ;)

<Здравко> това се случва с мен и винаги работи ;)

<Здравко> защото нашата мисия приятелю на тази земя е духовна и работата, която вършим е такава, ако ще и улиците да метем ;)

<Здравко> и когато настройката на човек е такава - нещата се получават.

<Калоянъ> късметлия съм, че ме заговори днес, man :-)

УРА!!! Open Fest '2004 в София беше най-страхотното и готино събитие, на което някога съм присъствал! Нямам думи да го опиша, нито да благодаря на всички, които участваха в организацията.

Простата статистика показва, че в пощенският списък Tech-Events, където се вихреше комуникацията между организаторите, за последния месец (23 септември - 23 октомври) са обменени общо 1011 съобщения.

Тези които ги домързя и/или си намериха оправдание да не присъстват, могат само да съжаляват.

Нося фланелки към Варна, по 9 лв. всяка. В цената влиза и дарение за Сдружение "Свободен софтуер". Вземете си парче от култовия Open Fest '2004.

С Кольо и Наско Мавров взехме автобуса до Стара Загора за да участваме в годишния семинар на LUG-BG. Семинарът беше супер, нямаше нищо скучно и отегчително. И пак като че ли по-важни са неформалните контакти, отколкото всичко друго. По записите на лекциите няма никакъв шанс да разберете какво се е случило на LUG-BG.

Разбира се, вечерта се напихме край езерцето в парка. После екипът на оцелелите се сплоти и предвождани от Недко отидохме в бара на хотел "Верея". Там уж ни сервираха абсент, но според мен беше леко разредена и силно сгорещена мастика. Човек какво ли не прави на пияна глава. Преглътнахме я, де.

Сетне Недко отново събра дружината и ни заведе на дискотека. От доста години не бях стъпвал на подобно място. Музиката е усилена толкова, че я усещаш със стомаха си. Пълно с танцуващи хора. Тълпа. Изсипахме се вътре и поръчахме водка. Всички отидоха да танцуват, а аз останах да си къркам на бара. И така цяла нощ. Те си танцуваха, а аз кърках. От време на време някой сядаше на бара за да си кажем "Наздраве".

Изглежда бяхме попаднали на някакво следсватбено парти, защото на дансинга беше пълно със шаферки, които по едно време взеха да гледат хищно. Те гледаха хищно, а аз кърках.

Едно момиче седна до мен на бара, аз й се усмихнах и историята тръгна в неочаквана за мен посока. Спестявам пикантните подробности. Във всеки случай всички се успокоиха като ме видяха жив и здрав на другия ден. Хилеха се мазно и ми намигаха, а аз наистина не бях сторил нищо. Просто спах у момичето, сутринта пихме кафе и аз й подарих последната си останала зелена ябълка, която си носех от Хисар. Кольо и Чорбаджийски ми повярваха. Стискали ми били палци. Те тия работи само с палци не стават, ве.

-- Ти си бил "unable to comply" -- заключи Жоро. Прав е. Нали ънейбъл е обратното на ейбъл, демек на български ебал. Както и да е. Във всеки случай момичето беше много мило с мен.

Така хем не спах на любимата си пейка в парка, хем избегнах и хотел "Верея". Хотелът ми напомня за периода, когато обикалях разни градове и изпращах стихове върху пощенски картички. Пеех наум, а песента продължаваше да звучи в главата ми ден и нощ, през цялото пътуване. Звучи и до днес. Куплетът от Стара Загора е:

Yet again
I'm missing you
King size bed
(in a) hotel someplace
I hear your name
I see your face
I see your face

На втория ден дойде Кристина и направихме изпит на LPI. Първият изпит LPI 102, проведен в България. Кристина беше червенокоса и готина както обикновено. После пак бири и разговори.

Скелета ми даде една дузина фланелки от семинара (да, със сладкия преял пингвин), които да разпространявам във Варна. Ако сте във Варна и търсите фланелки, аз съм човекът. :-) Струват по 4 лв. парчето. Всъщност фланелките са вече 11, понеже там още на място дадох една на Сале, който беше пропуснал да си вземе по-рано.

На един ъгъл Крис, Матю и Сале се отправиха към колата си, а аз се обърнах назад към парка. За първи път тези дни останах сам и разбрах, че точно в този миг LUG-BG приключи. До догодина, когато възнамерявам пак да отида. Надявам се, че и моят другар Кольо си е прекарал добре и не съжалява за нищо.

След активна почивка в събота, днес най-сетне и аз като Жоро Чорбаджийски си седнах на четирибуквието и пуснах сайта за традиционните варненски срещи Open Beer - Varna.

Благодаря на Пейо и Йовко за помощта, която ми оказаха за да мигрирам тяхното старо решение за LBB/OBB.

Вторият ден започна рано-рано сутринта. Излязох докато Благовест още спеше и поех към изпита на LPI. Глен и Кристина се бяха изтипосали във весели фланелки с безброй пингвини. На самия изпит се явиха около 35 души и всичко мина нормално благодарение на Крис и останалите проктори. Нямахме часовник в залата и Стоян веднага разпъна един xclock върху своя лаптоп и го обърна към залата. Никой не заподозря, че неговата машина е с FreeBSD, а не с Linux. Хулиганство и емоция, все пак провеждахме изпит на LPI. :-)

Из документацията на катедрата зърнах името на Христо Еринин и се огледах -- нямаше как да го позная. Никога не съм знаел как изглежда. Христо беше мой стар познайник от славните времена на FidoNet. След разпадането на тази любителска мрежа бяхме изгубили дирите си и от него остана само споменът. А сега, толкова години по-късно пътищата ни отново се пресичат по съвсем друг меридиан -- свободен софтуер, Linux, LPI...

Нататък конференцията продължи с лекциите, планирани за втория ден. Опитах се да слушам за Flash, но не можах да прикрия възмущението си и слязох в ресторанта. Там заварих Йори и Валя да пият кафе и бира с Яската Праматаров, Александър Шопов и други видни образи. Като web-дизайнери Йори и Валя бяха дошли да слушат специално за Flash, така че бързо ги изпратих горе.

С Яската отпрахме приказки до обяд. Дончо, Йовко, Стоян, Шопов и останалите другари заминаха на пресконференция в БТА, а аз останах да си бъбря с Яската. Рядко се случва да се видим и винаги си говорим дълго. По едно време ми прилоша и излязох навън... на студеното слънце. Не знам колко време мина докато Славка ме намери тъй както си стоях на бордюра със зареян поглед към източния хоризонт. Усмихнаме се и се върнахме обратно при Яската.

Не след дълго Сашо Шопов се присъедини към нас и се качихме горе да слушаме лекциите. Заинтригува ме представянето на Jakarta Tapestry, която непременно ще поразгледам по-отблизо в скоро време. Константин Павлов говореше убедително, но горещо обеща, че Tapestry ефективно разделя труда на web-дизайнерите от труда на програмистите. Съмнително. Досега не съм виждал web-ориентиран framework, който да не обещава това. А в същото време не съм виждал нито една работеща технология, която да го постига. И все пак си струва да хвърля едно око на Tapestry.

На следващата лекция всички се съгласихме с изложението на Константин Павлов за реалните проблеми при разработването и поддържането на web-сайтове. Сладко бъбрихме със Славка и Шопов, а до нас Сале щракаше чевръсто на лаптопа си и умножаваше 10 по 10 с израза: SELECT 10 * 10;.

Пак долу в ресторанта на халба бира говорихме с Константин Павлов и Павел Калинов (създателят на Гювеч и АБВ) за бази от данни, Интернет-технологии, авторско право и какво ли още не. С едно младо момче, чието име няма да кажа, обсъждахме необичайните бизнес-модели, които биха могли да стоят зад сайта mp3-bg.com. Бях шашнат. Силно впечатление ми направи тезата на Константин Павлов за ролята на т.нар. "свободни сървъри" в България. В момента държателите на авторски права в България си траят, защото тези сайтове стимулират изграждането на мрежова инфраструктура, популяризирането и поевтиняването на бързите връзки. Българският пиъринг се развива заради тях. Но това няма да продължава вечно. В един момент пазарът ще се насити и тогава тези сайтове ще бъдат ударени. В изградената с тяхна помощ широка мрежа ще се наместят официалните представители, които ще я използват за да продават своите продукти и услуги.

Помолих Павел да разкаже неговата част от историята на ShakeIT IRC. Беше ми много интересно да сравня двете гледни точки. Павел твърдеше, че dzver е помолил само за поддомейн и свършил цялата останала работа -- набиране на сървъри в и извън България, написал е прословутия HTML-чат и т.н. (може би с изключение само на това, че дизайнът на irc.abv.bg е правен от специалисти на АБВ). Като че ли Павел не отдаваше никакво значение на чата, и едва ли имаше представа каква голяма роля играят неговите портали за облика на ShakeIT. Дадох пример с включването на чат към сайта BG-Mamma и новосъздадения тематичен канал #bg-mamma, който за кратко време се превърна в един от най-големите канали на мрежата, а освен това насели IRC с много нови потребители, които дори не подозират, че са в мрежа, съдържаща още много други канали. Навлизането на голяма вълна нови потребители без мрежов етикет и опит неизбежно има своите отражения върху мрежата като цяло. Аве изобщо -- дълга тема...

По-късно с Павел си говорихме за блогове и RSS. От известно време той е запален по т.нар. syndication и ми издаде последния си проект: feedz.info.

Върнахме се пак горе за малко. Докато стоях във фоайето облегнат на колоната при мен дойде едно момче със светли замечтани очи и сякаш небрежно ми прати поздрави от Анри Еринин. Усмихнах се широко. Пред мен стоеше Христо. Надявах се, че все ще намери начин да се обади и ето че той го направи. Баща му, Анри, беше култово име от времето на FidoNet. Помня, че по времето когато учех Средновековна философия Анри Еринин по NetMail ми беше пратил руски превод на книгата на Етиен Жилсон "Що такое томизм?" с която аз особено се гордеех.

Гледах Христо и се усмихвах. Странно е чувството да се взреш в очите на стар и отдавна изгубен познайник, да стиснеш ръката му -- очи, които никога не си виждал, и ръка, която никога по-рано не си стискал. Христо беше съвсем в час с какво се занимавам, поздрави ме за поста ми в Управителния съвет на Сдружение "Свободен софтуер" и очевидно беше чел блога ми. Стана ми много мило и драго, в един миг от спомените ми изплува старото време, лошите телефонни линии, БТК, ZModem, точката ми към възела на Михаил Милушев, който влезе в казармата и се изгуби, усмивката на Нико Ненов, който ужасно прилича на Нео, Томи Соколов, първите студентски години, безгрижието, невинността, любовта на Елена... цял един изгубен свят. В очите на Христо разпознах онази култура на взаимно уважение и етикет, която въпреки младостта и глупостта си бях възприел от FidoNet. Може би до голяма степен тази култура ме доведе до идеите за свободно сътрудничество в софтуера. Не знам дали Христо прави подобна аналогия, но днес се беше явил на изпит на LPI, а и беше добре запознат с новините около Сдружението.

Впрочем заедно с Георги Чорбаджийски, който също зная от FidoNet, днес сме в Управителния съвет. По странни пътища се движи съдбата ни.

Слязох долу като зашеметен. Вече беше късно за каквито и да е било бири или лекции. Навън бе тъмно, а ракиеното време отдавна бе настанало. Стояхме в ресторанта със Славка, Шопов и Павел и говорихме за какво ли не, включително и за мръсни вицове. Оказа се, че Павел лично филтрира тоновете вицове в Гювеч и помни хиляди от тях. Дадохме му акъл за подобряване на алгоритъма за случаен избор на вицове. Сетих се за вица за Мърльо и Мърла, който бях научил от BG.FUN във FidoNet. Павел не го беше чувал, а това само по себе си е постижение. Помоли ме да го публикувам в Гювеч.

В ресторанта взеха да изгасят светлините. Откъде ли ми беше познато?

Излязохме навън в студа и се опитахме да поръчаме такси по телефона. Неуспешно. Чувствахме се повече на магистралата за Пловдив, отколкото в София. Най-сетне мина свободно такси и моите приятели се качиха в него. Аз поех по обратния път -- заслизах надолу към разклона, а после бавно заизкачвах горублянските баири.

Бях почти сигурен, че ще намеря пътя в тъмното. И го намерих. Две глутници кучета на няколко пъти се чудиха какво да ме правят, но аз всячески ги омайвах със сладки приказки. Пристигнах малко преди Благовест да заспи.

През почивните дни се проведе първото издание на конференцията WebDev, организирана от електронното издание WebDevMagazine и ICT. Като член на Сдружение "Свободен софтуер" присъствах за да подкрепя изявата на Глен Макнайт и LPI-България.

С Благовест станахме рано, умряхме от студ по спирките (особено в чакане на автобус 114, където срещнахме Пейо Попов и Славей Караджов), на станихме се на последния ред и трепетно зачакахме началото.

Макар че в началото започна много слабо с лекцията на Павлин Стойчев, от която ама съвсем нищичко не се разбра за Семантичната мрежа, като цяло конференцията надхвърли очакванията ми. Като правило повечето от лекторите надхвърлиха отреденото им време и програмата чувствително се размести. Някои от лекциите обаче действително приковаха вниманието ми. Например за мен беше много интересно да чуя изложението на Андрей Христов за новите обектно-ориентирани възможности на PHP 5, който още не е излязъл официално.

Няма да забравя как една вечер с Андрей и Сале (Александър Керемидарски от MySQL AB) след традиционната среща на ОББ пихме до зачервяване в "Примавера" и говорихме за стрингове, байтове, кодирания и Уникод. Стояхме толкова до късно, че без да се усетим всички гости на заведението си бяха отишли, барманът загасяше светлините и беше принуден съвсем директно да ни изгони. (Тогава малко се олях и казах една глупост за Java -- а именно, че типът char е толкова абстрактен, че няма размер, което би ми се искало да е така, но не е. На заранта освен махмурлук имах и угризения на съвестта, но Андрей не е вчерашен и още на следващата традиционна среща ми посочи тази неистина, тактично пропускайки да ми натрие носа в акото.)

Съвпадение или не, но MySQL AB бяха официален спонсор на конференцията WebDev, а Сале беше довел свой колега-адаш, който копае по добавянето на Уникод в MySQL.

Господин Макнайт се изяви като печен шоумен и представянето на LPI мина с повишен интерес. На финала моята близка приятелка Кристина Хараланова, която свърши доста работа около LPI-България, анонсира сертификационния изпит на следващия ден.

Времето се проточи, накрая всички бяха огладнели и ожаднели. Добре, че навреме дойде лекция за .NET и ASP, та да можем всички да слезем до ресторанта за да хапнем и да пийнем. А после се чудим защо разправят, че програмистите се хранят заради Microsoft.

В ресторанта ядохме кебапчета и картофки с Благовест, пихме бира с Пламен Тонев, Валери Дачев и едно високо момче, което от дума на дума се оказа dzver. Двамата с Валери (aka xodus) ми разказаха как са се хванали и организирали IRC-мрежата ShakeIT. Интересен разказ, в който между другото беше спомената Славка и се оказа, че всички я познаваме. Благовест не спря да щурее и със засилка да бие главички на dzver.

Не след дълго нашата Славка се появи във фоайето и тръгна ентусиазирано да ме запознава с Валери Дачев. Валери се престори че се запознаваме докато се опитваше да прецени кой от нас познава по-рано от другия. За момент се поколеба, понеже бяха минали години. Светът е малък. :-)

Славка ми подшушна на ухо, че тези дни ми е нарисувала портрет. Не мога да изпусна да кажа, че Славка рисува наистина добре. Самороден талант, майстор на изразяването на смисъл и емоция чрез пестеливи графични форми. Моята любима нейна графика е "Майка и дете".

Докато ние слушахме поредната лекция, Благовест и Славка тичаха във фоайето и на живо пресъздаваха някаква измислена аркадна игра. Плочките във фоайето бяха в два цвята и с малко помощ на въображението цветовете образуваха пътечки. Славка тичаше по белите пътечки, а Благовест по черните. Или май беше обратното. Не помня. Във всеки случай тя беше успяла да го хване два пъти, въпреки всичките му магически защити и други предимства. Благовест се втурна силно зачервен в конферентната зала и на висок глас, запъхтян поиска вода. Лекторът млъкна за миг и всички погледи се насочиха към мен. Сконфузно.

Измъкнахме се и отново намерихме подслон в ресторанта. Докато Искра Калайджиева търпеливо се занимаваше с Благовест, аз участвах в импровизирано заседание на Управителния съвет на Сдружението, където обсъждахме сериозни въпроси и гласувахме с бира в ръка. Който беше "за", вдигаше пълна халба и я удряше в халбите на своите съмишленици. Който беше против, отпиваше напук. Да му мислят въздържалите се.

Насрочихме работна среща в Хисаря в началото на следващия месец. Имаме да обсъждаме много неща -- LPI, ПГР, правилник и стратегия на Сдружението, възможността за пререгистрация, необходимостта от подкрепа на българско издание на KNOPPIX (идея, която преди няколко дена възприех заради проблемите на TAPATOP със стандартното издание) и още доста работи.

Заседанието бе прекъснато за кратко от Глен Макнайт, който подготви трима души от Управителния съвет за проктори (официални квестори) на LPI. Аз също се цаних за проктор и бях в троицата. Така общо прокторите на LPI покрихме с присъствие четирите най-големи града в България.

След заседанието ми се обади СОВАТА, която тъкмо беше седнала в един китайски ресторант заедно с Поспалана (aka Крокозъбъл) и Кака Сврака. Стоян Мишинев беше така любезен да ни закара до центъра и не след дълго с Благовест бяхме в компанията на четири дами (включително палавата дъщеричка на Кака Сврака). Всички бяха готини и интересни. Тъпчехме се с лютива китайска храна, жулехме бира, ракия и си бъбрехме. Убедих се колко малко отиват никовете на живите хора. По едно време Кака Сврака доведе и втората си дъщеричка. Заедно трите деца вдигнаха такава гюрюлтия в ресторанта, че на келнерите им се изправиха косите. Няколко пъти се наложи да се правим на страшни, за да озаптим децата.

По-късно вечерта дойде време да се включим в неформалната запивка на Сдружението и с Благовест взехме такси до "О! Шипка". Там ситуацията бе напреднала и взехме да наваксваме. Ядохме саче и пак ракия... Благовест и аз се радвахме на вниманието на Кристина, а по-късно си бъбрих със Сали. Да не говоря за споровете, които се разразиха относно Texas Instruments, и в които не взех никакво участие. Това е хардуерен въпрос.

Благовест беше твърде уморен и поиска да си ходим. Хванахме последния автобус за Младост и едвам го събудих, за да слезем на правилната спирка. Щом подуши възглавницата, незабавно заспа.