Разбира се, вечерта се напихме край езерцето в парка. После екипът на оцелелите се сплоти и предвождани от Недко отидохме в бара на хотел "Верея". Там уж ни сервираха абсент, но според мен беше леко разредена и силно сгорещена мастика. Човек какво ли не прави на пияна глава. Преглътнахме я, де.

Сетне Недко отново събра дружината и ни заведе на дискотека. От доста години не бях стъпвал на подобно място. Музиката е усилена толкова, че я усещаш със стомаха си. Пълно с танцуващи хора. Тълпа. Изсипахме се вътре и поръчахме водка. Всички отидоха да танцуват, а аз останах да си къркам на бара. И така цяла нощ. Те си танцуваха, а аз кърках. От време на време някой сядаше на бара за да си кажем "Наздраве".

Изглежда бяхме попаднали на някакво следсватбено парти, защото на дансинга беше пълно със шаферки, които по едно време взеха да гледат хищно. Те гледаха хищно, а аз кърках.

Едно момиче седна до мен на бара, аз й се усмихнах и историята тръгна в неочаквана за мен посока. Спестявам пикантните подробности. Във всеки случай всички се успокоиха като ме видяха жив и здрав на другия ден. Хилеха се мазно и ми намигаха, а аз наистина не бях сторил нищо. Просто спах у момичето, сутринта пихме кафе и аз й подарих последната си останала зелена ябълка, която си носех от Хисар. Кольо и Чорбаджийски ми повярваха. Стискали ми били палци. Те тия работи само с палци не стават, ве.

-- Ти си бил "unable to comply" -- заключи Жоро. Прав е. Нали ънейбъл е обратното на ейбъл, демек на български ебал. Както и да е. Във всеки случай момичето беше много мило с мен.

Така хем не спах на любимата си пейка в парка, хем избегнах и хотел "Верея". Хотелът ми напомня за периода, когато обикалях разни градове и изпращах стихове върху пощенски картички. Пеех наум, а песента продължаваше да звучи в главата ми ден и нощ, през цялото пътуване. Звучи и до днес. Куплетът от Стара Загора е:

Yet again
I'm missing you
King size bed
(in a) hotel someplace
I hear your name
I see your face
I see your face

На втория ден дойде Кристина и направихме изпит на LPI. Първият изпит LPI 102, проведен в България. Кристина беше червенокоса и готина както обикновено. После пак бири и разговори.

Скелета ми даде една дузина фланелки от семинара (да, със сладкия преял пингвин), които да разпространявам във Варна. Ако сте във Варна и търсите фланелки, аз съм човекът. :-) Струват по 4 лв. парчето. Всъщност фланелките са вече 11, понеже там още на място дадох една на Сале, който беше пропуснал да си вземе по-рано.

На един ъгъл Крис, Матю и Сале се отправиха към колата си, а аз се обърнах назад към парка. За първи път тези дни останах сам и разбрах, че точно в този миг LUG-BG приключи. До догодина, когато възнамерявам пак да отида. Надявам се, че и моят другар Кольо си е прекарал добре и не съжалява за нищо.