Regular Impressions

Освен досегашното подслушване на телефоните, службите вече официално получават достъп и до комуникацията на всички „свободни“ граждани в Интернет. Това грубо посегателство върху гражданските права се оправдава с борбата срещу престъпността и тероризма. Разбира се. То е за наше добро. Знаем, че борбата с престъпността и тероризма най-добре се води в тоталитарната държава. Защото тогава държавата де факто монополизира тези дейности – тя става най-крупният престъпник и терорист.

Всеки тоталитарен режим се мотивира с постоянна вътрешна и външна заплаха. В същото време всеки тоталитарен режим се самопрокламира като възможно най-свободния и най-справедливия. Това е било вярно за Фашистка Италия, Нацистка Германия, за СССР и НРБ, за Съединените щати днес. По този път вървят в момента Европейският съюз и България. С големи, горди крачки. (Като един! Наложи с цяло стъпало!)

Чух за интересен проект – създаване на баскетболен отбор, който да бъде управляван от феновете чрез гласуване в Интернет.

Очарователното за мен не е формата на управление, а че този спортен клуб няма да черпи идентичност нито от принадлежността към определена професионална област или предприятие (като напр. „Нефтохимик“ за работещите в нефтозавода в Бургас), нито от определено населено място (като напр. „Берое“ за старозагорци). Идентичността ще идва от принадлежността към общност, случваща се в друго измерение. Регионалната принадлежност девалвира, други неща излизат на преден план.

Бих искал да бъда свидетел на такова разпадане и в по-голям мащаб – този на националната идентичност. Мечтая за ведрото небе от ценности, от което са се отдръпнали облаците на националната идея.

Потребителите на GNU Emacs навярно са забелязали, че понякога се проявява досаден проблем при копиране на текст от буфера на X.org. Полученият текст в буфера на Emacs видимо се отличава от нормалния текст по шрифт и размер. Проблемът е най-лесно забележим при копиране на знаци от кирилицата, но се наблюдава и при някои специални знаци. Например:

При поставянето на избрания текст в буфер на Emacs, резултатът е неприятен:

Знаците от кирилицата в копирания текст са много по-едри от нормалното (спрямо латиницата или текста, писан в буфера по-рано). Едно бързо изследване на някоя от тези едри букви с M-x describe-char показва, че те не само имат различен шрифт, но и странно кодиране:

  character: м (54238, #o151736, #xd3de, U+043C)
    charset: japanese-jisx0208 (JISX0208.1983/1990 Japanese Kanji: ISO-IR-87.)
 code point: #x27 #x5E
     syntax: w 	which means: word
   category: Y:Cyrillic characters of 2-byte character sets j:Japanese
	     |:While filling, we can break a line at this character.
buffer code: #x92 #xA7 #xDE
  file code: #xD0 #xBC (encoded by coding system mule-utf-8)
    display: by this font (glyph code)
     -JIS-Fixed-Medium-R-Normal--16-150-75-75-C-160-JISX0208.1983-0 (#x275E)

Представянето на редовната буква „м“ от кирилицата с японското кодиране JIS X 0208 е неуместно, още повече когато това става в буфер, в който очакваме цялото съдържание да е представено в UTF-8.

Оказва се, че проблемът с представянето на текста съществува още на ниво X. По исторически причини в X има много начини за представяне на текст в буфера и затова при копиране на съдържанието му Emacs се опитва да отгатне какво е кодирането там. Това се прави по серия от евристични методи.

За щастие, можем да подскажем на Emacs да опитва най-напред да декодира текста като UTF-8 (дори и текстът в буфера да не е обявен изрично за такъв), а едва при евентуален провал да продължава с евристиката си. За целта трябва да установим стойност на променливата x-select-request-type:

(setq x-select-request-type '(UTF8_STRING COMPOUND_TEXT STRING TEXT))

Тази променлива не подлежи на управление с интерфейса на Customize, затова горният ред трябва да се постави в ~/.emacs. Разбира се, няма нужда да рестартираме Emacs, за да усетим промяната. Достатъчно е само да поставим курсора някъде в израза (setq …) и да натиснем C-M-x. След това вече може да копираме текст от буфера на X без да получаваме странно форматирани символи:

в купе на международен влак пътуват млада американка и българин. и двамата мълчат с часове наред, без да се погледнат. в един момент американката не издържа и нарушава тягостното мълчание:

– wanna see my bush?

- че как, ама ако си го обръснала, ше ти видим напрао путин!

Избягвам да чета вестници, но ако днес ги отворя, навярно ще срещна заглавие: БЪЛГАРИЯ РАЗЦЕЛУВА РУСИЯ ПО ПУТ…ИН!

Винаги съм подозирал, че хубавите звучни български думи „кеф“ и „кефлия“ идват от турски език. Бързата проверка в речника обаче показва, че думата всъщност идва от арабски:

кеф м. разг. Добро настроение, удоволствие. Не съм в кеф. Правя си кефа. Кеф ми е да го гледам. [от ар.]

кефлѝя прил. неизм. разг. 1. Който е в добро настроение, в кеф. Остави го сега, че не е кефлия. 2. Леко пиян, пийнал. Снощи го видях кефлия.

Димитър Попов, ред., Български тълковен речник, (София: Наука и изкуство, 2006).

Тъй като ние нямаме сериозен контакт с арабите, предполагам, че все пак думата е дошла в нашия език с посредничеството на турския – по времето, когато всички сме били една държава. В съвременния турски език думите звучат съответно като „кейф“ (кеф) и „кейфли“ (кефлия):

keyif i. 1. настроение…

keyifli s. весел, в хубаво настроение

FONO Bulgarca Sözlük, (İstanbul: FONO, 2006).

Арабският източник „киеф“ (или „кейф“) обаче изниква и от други справочници:

КИФ. Популярно название на препарат от ситно нарязан канабис или на канабис и тютюн, готов за пушене и аналогичен на хашиш, а понякога и на самия хашиш, в Мароко и Алжир. В тези страни терминът означава и – както отбелязват и Шарл Бодлер и Андре Жид – състояние на „щастие“, или екстазно опиянение след приемане на хашиш…

Син.: киеф, кейф.

Дьони Ришар и Жан-Луи Сенон, Енциклопедия Дрогите. Наркомании и зависимости., превод: Марина Бояджиева (София: Рива, 2003).

И тъй, оказва се, че истинският кеф бил някакъв канабисов продукт… или опиянението което се получавало от него. Айсиктир!