Wed, 27 Jun 2007

SmellKiller — тежка воня на спам

From: Kaloian Doganov <kaloian@doganov.org>
Subject: Re: Smellkiller - genialnoto otkritie za chist vazduh veche e v Bulgaria!
To: "MB Trade" <office@mbtrade.bg>
Date: Wed, 27 Jun 2007 18:54:21 +0300

"MB Trade" <office@mbtrade.bg> writes:

    Това е непоискано предварително от Вас съобщение.

Да, това наистина е нежелано от мен съобщение.

    То има за цел само да ви информира за нещо ново и интересно.  Няма
    повече никога да го получавате ако го върнете с написана в полето
    subject думата unsubscribe.

Възмутен съм от предположението ви, че трябва да предприема някакви
действия за да не ми досаждате със съобщенията си.  Точно обратното —
следва да ми изпращате съобщенията си само ако съм пожелал това.

Ако искате да информирате публиката за нещо ново и интересно, има
достатъчно канали за разпръскване на съобщения — вестници, телевизии,
уеб-сайтове и т.н. където можете да огласявате информация за
продуктите си, така че да достигне до хората, които не са чували
по-рано за тях.

Ако сте решени лично да ми натрапвате рекламите си, значи нямате
елементарно уважение към хората, към които уж са адресирани вашите
продукти.  Затова никога не бих си купил ваш продукт, и оттук нататък
ще препоръчвам на всички мои приятели и познати да ги избягват.

Не купувайте „SmellKiller“, защото така поощрявате изпращането на спам. Спамът е тежка миризма, която се носи на талази по мрежата и задръства рецепторите ни. За ефикасното премахване на тази миризма използвайте „SpamAssassin“ и бойкотирайте източниците на зловония, особено когато е толкова лесно да бъдат идентифицирани.

Mon, 25 Jun 2007

Кого да четем

Най-важните термини в него [новговорът - К.Д.] трябва да се използват в технически смисъл и да бъдат лишени от първоначалното си значение. Да разгледаме например изразът „мирен процес“. В технически смисъл, както се използва най-често от медиите и научните среди в Съединените щати, той се отнася за мирните предложения, направени от правителството на САЩ. Вярно, мислещите хора се надяват, че Йордания ще се присъедини към мирния процес, или казано по друг начин, ще приеме американския диктат. Големият въпрос е дали ООП (PLO) ще се съгласи да участва в него и може ли да бъде допусната до тази церемония. Водещото заглавие на рецензията на Бернард Гуерцман в „Ню Йорк Таймс“ за мирния процес гласи: „Готови ли са палестинците да потърсят мир?“ В общоприетото значение на думата мир, отговорът, разбира се, е „Да“. Всеки се стреми към мир, на базата на своите условия. Хитлер, например, със сигурност е търсил мир през 1939 г., но при поставените от него условия. В системата за контролиране на мисълта обаче, въпросът получава съвсем друго значение. Готови ли са палестинците да приемат американското разбиране за мир? То отрича правото им на национално самоопределение, но тяхното нежелание да приемат американската позиция е доказателство, че те не търсят мир в техническия смисъл на думата.

Забележете, че не е необходимо Гуерцман да пита дали Съединените щати и Израел са готови да търсят мир. За Съединените щати това се разбира от само себе си, а съгласно конвенциите на отговорната журналистика, същото важи и за една послушна, зависима държава.

Гуерцман уверява още, че ООП винаги са отхвърляли всякакви преговори за постигане на мир с Израел. Това е погрешно, но се приема за вярно в света на необходимата илюзия, създадена от „Нюзпейпър оф рекорд“ — изданието, което, заедно с други уважавани списания, или скрива важните факти, или ги отпраща към полезната Оруеловска „дупка на паметта“.

Разбира се, има и арабски предложения за мир, включително и на ООП, но те не са част от мирния процес. Така в една рецензия за книгата „Две десетилетия в търсене на мир в Близкия изток“, кореспондентът на „Таймс“ в Йерусалим Томас Фридман изключва главите с арабски предложения за мир (включително тези на ООП); никакви израелски предложения не са изброени, тъй като те не са направили никакви сериозни предложения, факт, който не се дискутира.

Ноам Чомски, Контролът на мисълта: случаят с Близкия изток (1986 г.) на Пирати и императори, стари и нови, превод Емилия Стефчева (София: ИК „Кивели“, 2005), 23.

Sun, 24 Jun 2007

Кого да четем

В сравнителна перспектива, Съединените щати са страна, която е необикновена, ако не и уникална, в липсата на ограничения на свободата на словото. Точно толкова необикновена е и по отношение на разнообразието и ефективността на използваните методи за ограничение на свободата на мисълта. Двата феномена са взаимносвързани. Някои либерални демократични теоретици отдавна са на мнение, че в общество, където гласът на народа се чува, трябва да има елитни групи, които да следят този глас да казва правилните неща. Според думите на Уолтър Липман, казани преди 60 години, колкото по-ограничена е държавата да използва насилие, за да защити интересите на доминиращите я ефективно елитни групи, толкова по-необходимо е да се изгради техника за „фабрикуване на съгласие“, или за „изработване на съгласие“, според фразата, предпочитана от Едуард Бърнис, един от основателните на Връзки с обществеността като бранш в американската индустрия.

В раздел „Пропаганда“ на „Енциклопедия на социалните науки“ от 1933 г., Харолд Ласуел обяснява, че не бива да се поддаваме на демократичната догматика, според която хората най-добре познават собствените си интереси. Трябва да намерим начин да ги убедим да подкрепят решенията на своите далновидни водачи — урок, който господстващият елит отдавна е усвоил. Красноречив пример за това е създаването на отдела Връзки с обществеността. Там, където употребата на насилие гарантира покорство, управляващите са склонни да проявят поведенческо мислене: достатъчно е, че хората се подчиняват; за какво мислят, няма значение. При положение, че държавата не може да упражнява контрол чрез насилие, е важно да се регулират мислите на обществото.“

Ноам Чомски, Контролът на мисълта: случаят с Близкия изток (1986 г.) на Пирати и императори, стари и нови, превод Емилия Стефчева (София: ИК „Кивели“, 2005), 21.

Mon, 11 Jun 2007

Кого да четем

Въздействието на терористичните атаки, извършени на 11 септември 2001 г. е така потресаващо, че току-що направеното дълго определение изглежда излишно. Достатъчно е само да споменем „11.09“. Няма съмнение, че светът навлезе в нова ера, в която всичко ще бъде различно — ерата на тероризма. Датата 11.09 ще остане на видно място в историята на тероризма, макар че трябва внимателно да се замислим защо. Всеки, който познава старата и новата история, знае, че причината, за съжаление, не е в мащаба на престъплението, а по-скоро в избора да се атакуват невинни. Какви ще бъдат последиците, до голяма степен зависи от това, как богатите и могъщи държави ще интерпретират и как ще реагират на тази ярка демонстрация, че вече не са защитени срещу същия тип зверства, каквито те системно извършват срещу другите.“

Ноам Чомски, Въведение (2002 г.) в Пирати и императори, стари и нови, превод Емилия Стефчева (София: ИК „Кивели“, 2005), 1.

Bush

Разголена жена пита предизвикателно: „Want to see my bush?“, а между краката ѝ се подава портрета на Джордж Буш, който си признава чистосърдечно: „I'm a cunt“.

Sun, 10 Jun 2007

Кого да четем

Свети Августин разказва историята на един пират, пленен от Александър Велики, който го попитал как се осмелява да тормози хората в морето. „А вие как се осмелявате да тормозите целия свят?“, отвърнал пиратът. „Мене ме наричат крадец, защото го правя с един малък кораб, а вас — Император, защото го правите с огромна флота.“

Отговорът на пирата е „елегантен и чудесен“, отбелязва Свети Августин. Той отразява със забележителна точност днешното съотношение между Съединените щати и другите дребни играчи на сцената на международния тероризъм — Либия, някои фракции в ООП, и други. Най-общо казано, приказката на Свети Августин отразява концепцията на Запада за международния тероризъм и достига до същността на оркестрираната с върховен цинизъм истерия около подбрани случаи на тероризъм, прикривайки извършваното от самия него насилие.

Ноам Чомски, Предговор към първото издание (1986 г.) на Пирати и императори, стари и нови, превод Емилия Стефчева (София: ИК „Кивели“, 2005), vii.

Mon, 04 Jun 2007

GNU Emacs 22.1!

Снимка от оповестяването на GNU Emacs 22.1