
Наскоро Министерството на вътрешните работи се опита да цензурира
Интернет (случая с БТК), после преби журналист, а сега си
позволява да упражнява
натиск върху граждани, имали „нахалството“ да проявят гражданска
съвест, вместо да си налягат парцалите.
Каква е същността на официалния мирен процес и на
изключените от него арабски предложения за мир? Преди да отговорим на
този въпрос, трябва да изясним още един технически термин:
„отхвърляне“ (rejectionism). Той е Оруеловски — отнася се
изключително за позицията на арабите, които отричат правото на
израелските евреи за национално самоопределение и отказват да признаят
правото на израелската държава да съществува — ново и остроумно
понятие, целящо да отстрани палестинците от мирния процес, като
демонстрира техния екстремизъм и отказа им да признаят за справедливо
това, което те виждат като заграбване на собствената им
родина. [...]
Има представители на арабския свят, за които може да се приложи
терминът „политика на отхвърляне“: Либия, малцинството на отхвърления
„Фронт за спасение на Палестина“ и други. Не бива обаче, да остане
незабелязан фактът, че в официалния новговор терминът се използва в
строго расистки смисъл. Като оставим настрана политическите
убеждения, забелязваме, че в бившата Палестина има две групи,
претендиращи за право на национално самоопределение: коренното
население и еврейските заселници, които до голяма степен са изместили
местното население, на моменти чрез значителна употреба на насилие.
Да предположим, че коренното население има същите права като
еврейските имигранти [...]. В такъв случай терминът „отхвърляне“
трябва да се използва, когато говорим за отказ на правото за
национално самоопределение, на която и да е от двете борещи се
национални групи. В американската доктрина обаче, терминът не може да
се използва извън своето расистко значение, защото веднага става ясно,
че Съединените щати и Израел диктуват правилата за отхвърляне.
След направените уточнения можем да разгледаме въпроса: какво
всъщност е мирен процес?
Официалният мирен процес е процес на категорично отхвърляне на
правата на палестинците, практикувано от Съединените щати и двете
главни политически партии в Израел. То е толкова крайно, че дори им
забранява да избират собствените си представители за евентуалните
преговори, засягащи тяхната съдба — точно както под израелска военна
окупация им се забранява правото на общински избори или други
демократични форми на волеиявление.
Ноам Чомски, Контролът на мисълта: случаят с Близкия изток (1986
г.) на Пирати и императори, стари и нови, превод Емилия
Стефчева (София: ИК „Кивели“, 2005), 24-25.