Всякакви обяснения за приликата между копирането на съдържание и крадене на шпеков салам са малоумия или елементарна манипулация. Аз отдавна искам да видя как се копира салам и как от едно теле и едно прасе се правят 50 тона салами с възможност в произволно време те да нараснат на 500 тона, без да са колени нови прасета и телета.

Тук има и по-дълбок въпрос. Можем за момент да допуснем съвсем хипотетично, че един ден науката и техниката ще се развият в такава посока, че да стане възможно бързо и евтино да „копираме“ шпекови салами. Както, да речем, до неотдавна копирането на музика е било немислимо, но днес има широко разпространени технически средства за това.

Та ако един ден техниката ни даде в ръцете възможност да копираме салами, на какво основание ще отказваме да копираме храна на нуждаещите се? Какво морално оправдание ще привлечем?

И както днес се случва с музиката, така ли утре ще се инкриминира копирането на салам? Ще преследва ли полицията онези от нас, които копират салам за да се нахранят? А онези, които копират салам за да дават на другите?

Изобщо, същите правила за несподеляне ли ще прилагаме? В името на какво?

Уви, тази хипотеза не е толкова хипотетична. Днес международните усилия са насочени не толкова към общосветовните екологични проблеми или към ограничаване безобразията на петролната мафия. Не, усилията са насочени към консистентното забраняване копирането на произведения на изкуството, техническа литература, научни публикации, полезни компютърни програми, лекарства. Целенасочено се ограничава достъпът на хората до блага в името на съвършено непонятни за мен ценности.

Такова е времето, в което живеем днес. Наш дълг е да го променим.

Срещат се двама в пустинята:

— Allah akbar!

— Воистина akbar!

Казана дума — хвърлен камък. Стив Джобс излезе палячо. Подходящата за него шапка вече му е изпратена от екипа на „Умишлено дефектен“.