Regular Impressions

(defmacro disable-key (key alternative)
  `(global-set-key
	(kbd ,key)
	'(lambda () (interactive)
	   (message (format "%s is disabled, please try %s" ,key ,alternative)))))

(disable-key "<right>" "C-f")
(disable-key "<left>" "C-b")
(disable-key "<up>" "C-p")
(disable-key "<down>" "C-n")

Трябва да внимаваме смисълът на тези думи [„свобода“, „диктатура“] все още да не се забравя. Ур-фашизмът все още е около нас, понякога в цивилни дрехи. За нас би било така удобно всеки да се представя на сцената на живота и да казва: „Искам отново да отворя Освиенцим, искам черноризците отново тържествено да маршируват по италианските площади.“ Уви, животът не е тъй лесен. Ур-фашизмът ве още може да се завърне в по-невинно облекло. Наш дълг е да го разобличим и да посочим с пръст всяка от новите му форми — всеки ден, във всички части на света.

Умберто Еко, „Вечният фашизъм“

Разпознаването на Волен Сидеров като фашист е лесно. Също толкова лесно е държането му далеч от управлението на България. Но макар и лесно, то си остава наша отговорност. Свободата ни няма да се самодоставя автоматично, трябва да се интересуваме от нея. Ако в неделя се чудите дали си струва да идете до урната и да гласувате, знайте, че в същото това време фашистите разчитат тъкмо на Вашето безразличие.

Ако случайно обмисляте дали да идете на кино, изключете този филм от списъка си с интересни заглавия. Не заслужава нито вниманието, нито времето, нито парите ви. Не мога да си спомня откога не съм гледал толкова слаб филм. Напълно безцелна безсмислица, подло маскирана зад социално-ангажираща тема.

Чувствам се напълно подведен от ревютата в avtora.com и programata.bg, не се подвеждайте и вие.

Protect your freedom!

Звукът от апарата (наричаше се телекран) можеше да бъде намален, но нямаше начин да се изключи напълно. [...]

Докато минаваше пред телекрана, О'Брайън сякаш се сети за нещо. Спря, обърна се и натисна копче на стената. Чу се остро щракване. Гласът замлъкна.

Джулия издаде слаб възглас, като че ли изписука от изненада. Въпреки силната си уплаха Уинстън беше прекалено слисан, за да не се обади:

— Вие можете да го изключвате!

— Да — отвърна О'Брайън, — ние можем да го изключваме. Имаме тази привилегия.

Джордж Оруел, „1984“

Визията на Оруел за кошмарна утопия включва домашни устройства, които предават потребителите си. „Телекраните“ от 1984-та са устройства, които освен че излъчват пропаганда за зрителите си, следят действията им и ги изпращат на Полицията на мисълта. Телекраните не могат да бъдат изключвани по волята на притежателите им.

Днес, съвременният ни живот е пълен с най-различни устройства — персонални компютри, джобни компютри, телефони, видео и аудио-плейъри и прочие професионални, домашни, мобилни — изобщо всякакви, навсякъде. Ако изгубим контрола върху собствените си устройства, губим контрол и върху собствения си живот. (В „1984“ контролът върху устройството се явява вид лукс, достъпен само за елита — О'Брайън е от партядрото.)

Осуетяването на „DRM“ е въпрос на съзнание. Ако осъзнаем какво означава „DRM“ за нас, за близките ни, за общество ни, тогава имаме шанс да избегнем кошмара. Частните интереси, стоящи зад „DRM“, разчитат, че ние няма да се осъзнаем навреме. Затова, отделете няколко минути от този ден за да:

• Прочетете накратко що е DRM (на английски език).
• Прочетете статията на Ричард Столман „Правото да четеш“ (на български език, превод на Александър Шопов).
• Гледайте краткото анимационно филмче (2 мин.) The Corruptibles. Ако връзката ви с чужбина е бавна, можете да свалите филмчето от този сайт във формати XviD MPEG4 или Ogg Theora.

Ако тези материали ви разтревожат, споделете тревогите си с хората, които познавате. Сега е моментът, после ще е късно.