Междувременно, докато снощи си пихме питиетата на срещата на OBB, Sun обявиха дългоочакваното събитие -- Java 2 Standard Edition 5.0. Това издание на Java включва най-големите промени в езика от създаването му до сега.

Според мен, вече е твърде късно Java да кацне на desktop-а. Засега обаче е непоклатимо присъствието на J2EE. Аз наистина най-много се радвам на новата възможност за анотации (Annotations). Това ще вкара така необходимата гъвкава декларативност в изходния код, и вече надушвам какво ще се случи с най-различните кошмарни descriptor-и в J2EE, които лесно излизат от синхрон с кода. Впрочем, подобни възможности за метаданни има от край време в Питон... :-)

Напоследък все повече и повече мои приятели ползват Jabber. Отскоро можете да откриете online и Здравко, но трябва сами да го питате за неговия JID. :-)

Усещането е странно и призрачно. Какво ли ме чака още в хладната утрин?

Сутринта се заслушах в една стара песен, която звучеше по нов начин:

Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял

Празникът беше минал както си трябва -- костюми, букети цветя, речи, микрофони, голяма чанта, строй в редичка по две с непознато другарче и т.н. На идния ден си играех безгрижно на двора когато майка ми ме извика от прозореца:

-- Хайде, прибирай се!

-- Защо, майко?

-- Защото трябва да се приготвяш за училище.

Изведнъж усмивката ми замръзна:

-- Ама... и днес ли?!...

В този миг осъзнах, че училището тепърва започва. И аз вече съм вътре. И няма излизане.

***

Днес наблюдавах как Благовест носеше тежката си чанта на връщане от училище. Мисля, че му тежеше повече от вчера, макар вътре да имаше по-малко учебници.

Като се прибрахме го нащипах здраво и играхме до преумора. :-)

Този път изневиделица дойде Жоро Колев, който с размах убеди съдържателите на бара да сменят Windows XP с Дебиан. Уговорихме се след две седмици Жоро да командва миграцията, а аз да му помагам. Ицо раздаваше членски карти за варненския клуб ГНУ/Линукс, в който наскоро станах член, а брат ми раздаваше live CD на GNUstep, който беше интересен, но уви -- само за i386. Венко и Ицо обсъждаха теоретичната възможност да се направи български генератор на говор използвайки английските фонеми.

Понеже и в нашата компания имаше хора под 18 г., след час те се изнесоха, повличайки със себе си всички останали младежи. Райчо и Митака също си тръгнаха след още една чашка. Със Станко останахме сами и се разговорихме на интимни теми. Типично в неговият стил, моят другар ме хвана на къс пас и ми дръпна едно здраво конско. Бил съм се пропилявал, пропивал и прочие. Спешно трябвало да си намеря стабилна жена. Последното ме развесели и реших да проверя какви са ми шансовете, но както изглежда, не съм особено привлекателен:

Are You HOT or NOT?

След конското се преместихме на основния бар и аз гаврътнах още една чаша ром, а Станко дълго успокояваше гневния си глас с бира. После леко поклащайки се, всеки се прибра у дома.

Явор ми демонстрира GNUstep в началото на вечерта, а след това за награда със Стоян ходихме да шораме в "Морски вълк" и "Блус брадърс".

После се връщам в офиса и виждам, че Ани е коментирала последните ми записи в блога. Някои от тях пресъздават наши разговори и моменти, които сме преживяли в пияно състояние, които не бих могъл да възстановя самичък. Влизам в IRC за да я видя, и провеждаме следния смислен диалог:

-- Защо блогваш, ве, Калояне?

-- Индексирам си паметта с Google. Алкохолната амнезия е страшно нещо.

Само в "Бърбън стрийт" не бях спал досега, но преди две нощи коригирах този пропуск. Не е много удобно да спиш на високо столче в бара, опрян о стената, но след толкова насъбрана умора всякакви условия за спане ти се виждат като вълшебно лоно с балдахин.

В такива случаи е безценно да имаш другар, който по някое време през нощта да те довлачи до вкъщи. А Ани е силен човек, на който можеш да разчиташ.

За мой късмет, сутринта с Ани пихме кафе на гарата. Тя, за разлика от мен, кипи от енергия, макар вечерта да беше здраво препила на рождения ден на дъщеричката си. Както я беше определил един неин приятел: "Ани е един 120 килограмов купон." :-)

Така и така работното ми място беше xchat, та влязох и в ShakeIT IRC за разнообразие. Старите кримки се хилеха и ми се чудеха на акъла. Аз само се хилех.

Приключение. :-) Накрая с Томас подкарахме сървъра и се разделихме с обещание вечерта всеки да пийне по едно.

Блоговете имат календарна структура, и днес си мисля, че е крайно време да им се добави възможност за въвеждане на повтаряеми събития. Ето, сега вместо всеки четвъртък сутрин да пиша "Снощи се напих на OBВ, говорих глупости и поспах на пейката", искам да мога да го дефинирам веднъж завинаги. И без това в четвъртък сутрин обикновено ми е лошо.