Цялата шумотевица се струпва на първия учебен ден, но според мен тъкмо вторият ден е важен. Тогава се усеща истинският вкус на училището. Поне за мен беше така преди 20 години, когато дойде моят втори учебен ден.
Празникът беше минал както си трябва -- костюми, букети цветя, речи, микрофони, голяма чанта, строй в редичка по две с непознато другарче и т.н. На идния ден си играех безгрижно на двора когато майка ми ме извика от прозореца:
-- Хайде, прибирай се!
-- Защо, майко?
-- Защото трябва да се приготвяш за училище.
Изведнъж усмивката ми замръзна:
-- Ама... и днес ли?!...
В този миг осъзнах, че училището тепърва започва. И аз вече съм вътре. И няма излизане.
***
Днес наблюдавах как Благовест носеше тежката си чанта на връщане от училище. Мисля, че му тежеше повече от вчера, макар вътре да имаше по-малко учебници.
Като се прибрахме го нащипах здраво и играхме до преумора. :-)
