Regular Impressions

Днес с Пешо най-сетне завършихме двуседмичната работа по новия модул за системата, по която работим. За целта заедно проектирахме и реализирахме нова елегантна и секси-услуга за доставяне на събития в ядрото на системата. Събитията ни дадоха възможност за loose coupling между самостоятелните модули.

Междувременно, докато снощи си пихме питиетата на срещата на OBB, Sun обявиха дългоочакваното събитие -- Java 2 Standard Edition 5.0. Това издание на Java включва най-големите промени в езика от създаването му до сега.

Според мен, вече е твърде късно Java да кацне на desktop-а. Засега обаче е непоклатимо присъствието на J2EE. Аз наистина най-много се радвам на новата възможност за анотации (Annotations). Това ще вкара така необходимата гъвкава декларативност в изходния код, и вече надушвам какво ще се случи с най-различните кошмарни descriptor-и в J2EE, които лесно излизат от синхрон с кода. Впрочем, подобни възможности за метаданни има от край време в Питон... :-)

Напоследък все повече и повече мои приятели ползват Jabber. Отскоро можете да откриете online и Здравко, но трябва сами да го питате за неговия JID. :-)

Варна ме посрещна обвита в гъста мъгла. Гаровата кула с часовника не се виждаше от перона. Квартирата ми сякаш се бе протегнала в облаците. На терасата непрогледна бяла пелена покриваше всичко -- нямаше го езерото, Аспаруховия мост, булеварда. Нищо. Само звуците от автомобилите под краката ми едва се процеждаха през плътната завеса.

Усещането е странно и призрачно. Какво ли ме чака още в хладната утрин?

Изпуснах влака за Варна.

Сутринта се заслушах в една стара песен, която звучеше по нов начин:

Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял

Цялата шумотевица се струпва на първия учебен ден, но според мен тъкмо вторият ден е важен. Тогава се усеща истинският вкус на училището. Поне за мен беше така преди 20 години, когато дойде моят втори учебен ден.

Празникът беше минал както си трябва -- костюми, букети цветя, речи, микрофони, голяма чанта, строй в редичка по две с непознато другарче и т.н. На идния ден си играех безгрижно на двора когато майка ми ме извика от прозореца:

-- Хайде, прибирай се!

-- Защо, майко?

-- Защото трябва да се приготвяш за училище.

Изведнъж усмивката ми замръзна:

-- Ама... и днес ли?!...

В този миг осъзнах, че училището тепърва започва. И аз вече съм вътре. И няма излизане.

***

Днес наблюдавах как Благовест носеше тежката си чанта на връщане от училище. Мисля, че му тежеше повече от вчера, макар вътре да имаше по-малко учебници.

Като се прибрахме го нащипах здраво и играхме до преумора. :-)

Снощи пак беше сряда, нали? Пак с чашите на масите. Този път в Бърбъна спазваха правилото да не сервират алкохол на деца и възрастни под 18 г., така че заведението беше полу-празно. Последните седмици беше постоянно задушно, задимено и шумно заради метъл-младежите, които се веселяха там.

Този път изневиделица дойде Жоро Колев, който с размах убеди съдържателите на бара да сменят Windows XP с Дебиан. Уговорихме се след две седмици Жоро да командва миграцията, а аз да му помагам. Ицо раздаваше членски карти за варненския клуб ГНУ/Линукс, в който наскоро станах член, а брат ми раздаваше live CD на GNUstep, който беше интересен, но уви -- само за i386. Венко и Ицо обсъждаха теоретичната възможност да се направи български генератор на говор използвайки английските фонеми.

Понеже и в нашата компания имаше хора под 18 г., след час те се изнесоха, повличайки със себе си всички останали младежи. Райчо и Митака също си тръгнаха след още една чашка. Със Станко останахме сами и се разговорихме на интимни теми. Типично в неговият стил, моят другар ме хвана на къс пас и ми дръпна едно здраво конско. Бил съм се пропилявал, пропивал и прочие. Спешно трябвало да си намеря стабилна жена. Последното ме развесели и реших да проверя какви са ми шансовете, но както изглежда, не съм особено привлекателен:

Are You HOT or NOT?

След конското се преместихме на основния бар и аз гаврътнах още една чаша ром, а Станко дълго успокояваше гневния си глас с бира. После леко поклащайки се, всеки се прибра у дома.

Тази вечер отново се напих. Със Стоян борихме няколко проблема през деня (давате ли си сметка колко доставчици на хардуерни устойства не отчитат времевата зона когато докладват часа?).

Явор ми демонстрира GNUstep в началото на вечерта, а след това за награда със Стоян ходихме да шораме в "Морски вълк" и "Блус брадърс".

После се връщам в офиса и виждам, че Ани е коментирала последните ми записи в блога. Някои от тях пресъздават наши разговори и моменти, които сме преживяли в пияно състояние, които не бих могъл да възстановя самичък. Влизам в IRC за да я видя, и провеждаме следния смислен диалог:

-- Защо блогваш, ве, Калояне?

-- Индексирам си паметта с Google. Алкохолната амнезия е страшно нещо.

Изминалите 3 почивни дни протекоха в едно от най-големите омазвания това лято. С Ани наблюдавахме изгрева от Шишковата градинка, седнахме да пием мастики в два часа следобед, ядохме банички, ром с кола след мастиките и прочие. Прекарахме си чудно.

Само в "Бърбън стрийт" не бях спал досега, но преди две нощи коригирах този пропуск. Не е много удобно да спиш на високо столче в бара, опрян о стената, но след толкова насъбрана умора всякакви условия за спане ти се виждат като вълшебно лоно с балдахин.

В такива случаи е безценно да имаш другар, който по някое време през нощта да те довлачи до вкъщи. А Ани е силен човек, на който можеш да разчиташ.

Случвало ли ви се е сутрин да се погледнете в огледалото и да забележите, че сенките под очите ви са по-големи от предната вечер? Тази сутрин неясните сенки преследвали ме през нощта бяха слезли в очите ми, та да не ги забравям и на дневна светлина.

За мой късмет, сутринта с Ани пихме кафе на гарата. Тя, за разлика от мен, кипи от енергия, макар вечерта да беше здраво препила на рождения ден на дъщеричката си. Както я беше определил един неин приятел: "Ани е един 120 килограмов купон." :-)

Днес цял ден чатвах с Томас Густавсон, авторът на EJBCA. С дружни усилия успяхме да разберем какво е сторила неговата инсталационна процедура (завъртяна комбинация от bash-скриптове и java-класове) на моите профили в JBoss.

Така и така работното ми място беше xchat, та влязох и в ShakeIT IRC за разнообразие. Старите кримки се хилеха и ми се чудеха на акъла. Аз само се хилех.

Приключение. :-) Накрая с Томас подкарахме сървъра и се разделихме с обещание вечерта всеки да пийне по едно.

Лятото свърши, време е да изляза от блог-отпуската, която тайно бях обявил през юли.

Блоговете имат календарна структура, и днес си мисля, че е крайно време да им се добави възможност за въвеждане на повтаряеми събития. Ето, сега вместо всеки четвъртък сутрин да пиша "Снощи се напих на OBВ, говорих глупости и поспах на пейката", искам да мога да го дефинирам веднъж завинаги. И без това в четвъртък сутрин обикновено ми е лошо.

Няма по-тихо място от пейките на гарата, от която току-що е тръгнал влак. Елена и Благовест отнесоха част от мен далеч на запад.