-- Изисква предварителна регистрация

-- Допуска само 1000 заявки на ден

-- Връща максимум 10 резултата за всяка заявка

Особено последното прави този програмен интерфейс съвсем осакатен и подходящ само за тривиални експерименти.

Въоръжен с мерак за скриптиране, драснах един прототип на Питон, който използва стандартния web-интерфейс, но програмно изглежда като итератор (хич не съм го изчистил концептуално, но това ми беше последната грижа). Дори се преструва на потребител и се прави че щрака на бутона "Следваща" по време на итерацията.

Какво бе учудването ми, когато открих, че Google се правят на ощипани при използването на невизуален web-клиент. Когато се опиташ да изпълниш заявка към търсещата машина с Python urllib2 като User-Agent, Google връща любезно съобщение за грешка:

Your client does not have permission to get URL /search?q=blah from this server.

Айде, ве, не на мене тия. Бях твърдо решен ако се наложи да имитирам пълнокръвна HTTP-сесия. Наподобих повечето хедъри от моя Firefox и убедих Google, че всъщност търсещата машина се ползва от потребител на Firefox, който е изключил функцията cookies. Не че е проблем да се реализират и cookies, но защо да се престараваме след като Google работи и без тях. :-)

Така успях да подкарам прототипа и да изпълня няколко много интригуващи заявки. Вероятно знаете за заявките от тип site:domain.com, където ограничавате Google да търси само върху адресите попадащи в определен домейн и неговите поддомейни. По-слабо известна обаче е възможността [inurl:blah] където думата blah трябва да се среща в адреса на ресурса, който търсим. Така например със заявката [inurl:pdf] site:microsoft.com лесно можем да извлечем всички PDF-файлове, които се намират на сайтовете на Microsoft. Примерно.

Другата изненада беше, че през web-интерфейса си Google може да връща само първите 1000 резултата от изпълнената заявката. За да избегна това ограничение, пусках по няколко заявки, специфициращи подмножество на голямата. Например, искаме да извлечем "всички", но вместо това първо извличаме "всички, които започват с А", след това "всички, които започват с Б" и т.н. Накрая обобщаваме резултата.

Обаче като натрупаме доста такива заявки и Google по някое време баялдисва и казва: Error 503 Service Unavailable. Затуй скриптът в такива случаи трябва да се направи на пушач и да излезе на терасата в почивка няколко минути (с постъпателно нарастване на пуш-паузата при последователни откази) докато успее да продължи. Последното решение го измислихме заедно с Тревата, докато чатвахме в ShakeIT IRC.

Така мина нощта, без да я усетя.

А, да, и Ани се обади в потайна доба, беше се нашморцала здраво по случай раждането на племенника на Момчил. Тя се събуди в ранния следобед и не си спомняше почти нищо от снощния ни разговор. :-)

Така е, Ани, като не си индексираш спомените с Google. ;-)

Хубаво е, когато възможностите за работа във Варна се увеличават. Това ще стимулира повече програмисти да остават в града, вместо да се преселват в София, а оттам в чужбина... Това е добре за всички ни. За програмистите това означава по-добри перспективи за работа у дома. А ако програмистите се задържат тук, за работодателите това означава по-широк избор на кадърна работна ръка във Варна.

Впрочем, ето две очарователни причини поради които най-искрено можете да съжалявате, че сте изпуснали Open Fest '2004. :-)

Простата статистика показва, че в пощенският списък Tech-Events, където се вихреше комуникацията между организаторите, за последния месец (23 септември - 23 октомври) са обменени общо 1011 съобщения.

Тези които ги домързя и/или си намериха оправдание да не присъстват, могат само да съжаляват.

Нося фланелки към Варна, по 9 лв. всяка. В цената влиза и дарение за Сдружение "Свободен софтуер". Вземете си парче от култовия Open Fest '2004.

Междувременно вчера е излязло първото официално издание на Ubuntu Linux. В момента свалям ISO-образа на инсталационния диск за i386, както и Live CD-то. Има и версии за AMD64 и PowerPC.

Философията на Ubuntu много ми допада. Харесва ми семплият, изчистен подход. Надявам се тъкмо Ubuntu да се окаже така необходимия дружелюбен образ на Дебиан и Гном за крайни потребители.

Нямам търпение да го изпробвам на лаптопа на Елена. :-)

Bugzilla е голяма работа. От първото докладване на проблема до сега с Микаел Халендал сме си разменили 26 реплики и мнения за това, което може би се случва в кода. Това е грешка 154228 официално прономерована и прошнурована в системата на GNOME. Днес Микаел най-сетне склони да смени състоянието й от NEEDINFO до UNCONFIRMED.

Скръндза... :-)

Както си личи, Пешо е виден експерт по PKI. Даже инициалите му са такива PKI = Peter Kirilov Ivanov.

Ей такива болести стават, докато Пешо сменя фасона на маршрутизатора, аз преследвам грешка в проекта (пфу, JSP...), а двамата дружно четем автобиографията на една наборка. Вчера цял следобед гледахме едно нейно филмче с mplayer през ssh (с ascii art) по стара изпитана рецепта на Станко.

Пешо вика, че съм бил цицоман.

MozillaZine също отбелязва събитието, а оттам попаднах на интересно интервю с Бен Гуджър (така ли се произнася?), авторът на Firefox. Браузърът, който ползвам днес, е готин, модерен, свободен, и е далечен наследник на същата онази програма, обявена преди десет години. Може би и затова ми харесва мотото му:

Минута мълчание в памет на Netscape. Тази сутрин обаче мога да вдигна наздравица само с аспирин. И съм благодарен на брат ми, че търпеливо ме е довел до вкъщи. Не помня как, загубил съм си паметта. Моята си, де, не тази 30-пиновата, която Калина ми подари снощи и за която също съм благодарен.

Ако някой ви срещне из тъмните улички и ви каже, "Ей, искаш ли да видиш една UML диаграма?", най-вероятно тази диаграма би била диаграма на клас.

Влакът беше пълен, aз до късно се занасях с диаграмите на класове в трета глава, и дори успях да поспя в купето.

Да си призная, в тъмната сутрин през октомври на Пловдивската гара е ужасен студ. Добре че си бях облякъл по-топлите дрехи, а не тръгнах по чехли и одеало, както бях планирал в началото. Пошлях се из уличките в ранното утро, поцелувах се още с книгата (уви, шадраванът в парка беше замлъкнал). Когато Йовко и Здравко ме пресрещнаха в засада, бях силно изненадан, че не ми извикаха:

-- Man, искаш ли да видиш една UML диаграма?