Regular Impressions

С Кольо и Наско Мавров взехме автобуса до Стара Загора за да участваме в годишния семинар на LUG-BG. Семинарът беше супер, нямаше нищо скучно и отегчително. И пак като че ли по-важни са неформалните контакти, отколкото всичко друго. По записите на лекциите няма никакъв шанс да разберете какво се е случило на LUG-BG.

Разбира се, вечерта се напихме край езерцето в парка. После екипът на оцелелите се сплоти и предвождани от Недко отидохме в бара на хотел "Верея". Там уж ни сервираха абсент, но според мен беше леко разредена и силно сгорещена мастика. Човек какво ли не прави на пияна глава. Преглътнахме я, де.

Сетне Недко отново събра дружината и ни заведе на дискотека. От доста години не бях стъпвал на подобно място. Музиката е усилена толкова, че я усещаш със стомаха си. Пълно с танцуващи хора. Тълпа. Изсипахме се вътре и поръчахме водка. Всички отидоха да танцуват, а аз останах да си къркам на бара. И така цяла нощ. Те си танцуваха, а аз кърках. От време на време някой сядаше на бара за да си кажем "Наздраве".

Изглежда бяхме попаднали на някакво следсватбено парти, защото на дансинга беше пълно със шаферки, които по едно време взеха да гледат хищно. Те гледаха хищно, а аз кърках.

Едно момиче седна до мен на бара, аз й се усмихнах и историята тръгна в неочаквана за мен посока. Спестявам пикантните подробности. Във всеки случай всички се успокоиха като ме видяха жив и здрав на другия ден. Хилеха се мазно и ми намигаха, а аз наистина не бях сторил нищо. Просто спах у момичето, сутринта пихме кафе и аз й подарих последната си останала зелена ябълка, която си носех от Хисар. Кольо и Чорбаджийски ми повярваха. Стискали ми били палци. Те тия работи само с палци не стават, ве.

-- Ти си бил "unable to comply" -- заключи Жоро. Прав е. Нали ънейбъл е обратното на ейбъл, демек на български ебал. Както и да е. Във всеки случай момичето беше много мило с мен.

Така хем не спах на любимата си пейка в парка, хем избегнах и хотел "Верея". Хотелът ми напомня за периода, когато обикалях разни градове и изпращах стихове върху пощенски картички. Пеех наум, а песента продължаваше да звучи в главата ми ден и нощ, през цялото пътуване. Звучи и до днес. Куплетът от Стара Загора е:

Yet again
I'm missing you
King size bed
(in a) hotel someplace
I hear your name
I see your face
I see your face

На втория ден дойде Кристина и направихме изпит на LPI. Първият изпит LPI 102, проведен в България. Кристина беше червенокоса и готина както обикновено. После пак бири и разговори.

Скелета ми даде една дузина фланелки от семинара (да, със сладкия преял пингвин), които да разпространявам във Варна. Ако сте във Варна и търсите фланелки, аз съм човекът. :-) Струват по 4 лв. парчето. Всъщност фланелките са вече 11, понеже там още на място дадох една на Сале, който беше пропуснал да си вземе по-рано.

На един ъгъл Крис, Матю и Сале се отправиха към колата си, а аз се обърнах назад към парка. За първи път тези дни останах сам и разбрах, че точно в този миг LUG-BG приключи. До догодина, когато възнамерявам пак да отида. Надявам се, че и моят другар Кольо си е прекарал добре и не съжалява за нищо.

Снощи изпратих Ева обратно на влака за София. Тя, милата, беше обрината и подута от алергичните пристъпи, и не можеше да прикрие щастието си, че се маха оттук. Десантът на варненското крайбрежие продължи точно една седмица и завърши с провал.

Изтече много вода от последния ми запис тук.

Току-що един проклет син влак се смали и изчезна в далечината, отнасяйки скъп човек. Останах безмълвен на перона.

Купувам си билет след известно мотаене из гарата. Вече за никъде не бързам. Улиците на града са твърде студени за да се шляе човек.

По-рано се случиха много неща. Видях се с Роси и Васето, малко по-рано посрещнах Ева на гарата и я приютих у нас. И аз съм бил без подслон над главата, знам как е.

А още по-рано дълбахме празна глава върху умната глава на Шопов. Сетне с него дълго се разхождахме и въздишахме по забележителностите на Кьонингсберг.

Надявам се скоро край топлите извори отново да срещна моето мило момче. Виждам го как крачи загадъчно из колонадите с качулка на главата като малкия Телесфор.

Сутринта една усмивка ми бибипна от колата си докато отивах за ябълки. Близката сергия е на две пресечки от офиса. Тогава не подозирах, че няколко часа по-късно ще си купя още един Unix-capable Apple -- Macintosh IIvx за 25 лв. (Of course it runs NetBSD!) Има 80 MB SCSI-диск, флопидисково устройство, Ethernet-карта (уви, без UTP), клавиатура и мишка. Взех му и един монитор за 10 лв. Системата му в момента е MacOS System 7.6.1 на български език, но успея ли да подкарам мрежа или CD-ROM ще щурмувам с NetBSD и/или Debian GNU/Linux.

Синът ми отново е болен от ангина. Вероятно утре ще изпусне продукцията, която щеше да бъде първото му свирене на пиано пред публика. А толкова дълго и упорито се е готвил, милият... :-( Този номер с продукцията му се случва за втори път.

Вечер, навън се излива летен дъжд. Аз като полугол турист-летовник (само по джапанки и гащи) варя супа в металното си канче. Разбърквам бавно и дърпам от цигарата. Идилия.

Навън вали като из ведро, но тук при мен е сухо и уютно. Гаврътвам супата с пресен чесън и сухари и лягам да спя блажено. (Сънят по време на дъжд е истинска благодат.)

Сутрин. Слънце, усмивка, закуска със сухари, мед и масло.

Лятооо! :-)

След четири неописуеми дни при Елена и Благовест се завърнах в града на цъфналите кестени. Нося под ръка един стар прашясал модел Apple Macintosh LCIII, който Свилката ми хариза вчера. Смятам да го почистя грижливо и да му метна един NetBSD (of course it runs NetBSD!), но преди това трябва да посъбера малко стара ябълкова периферия:

• монитор (video DB-15)
• клавиатура (ADB)
• флопидисково устройство (SCSI, ако не се лъжа...)
• Ethernet-карта за PDS-слот

В момента имам само компютър и захранващ кабел, така че не мога да разбера дали boot-ва успешно и дали на диска му изобщо има някаква система. Ако имате идеи откъде мога да намеря някое от горните ценни периферии, свиркайте. :-)

Една събота и неделя в нищо-не-правене. Най-същественото бе, че със Станко обиколихме Колхозния пазар и си накупих разни неща за вкъщи. Сетне открих първомайския празник с мастика. По-късно дългът ни призова и четиримата с Пешо и Силвия направихме един multiplayer в офиса. Накрая хрупахме салати в Годзила и си лафихме до късно (Павел отдавна спеше у майката на Пешо).

Трябва да си купя часовник за квартирата. Снощи се прибирам в 21:00, правя си салатка с домати, хапвам сухари и чубрица, простирам прането и си лягам. Сутринта се прозявам, прибирам прането, хапвам останалите три домата и хващам автобуса за работа. Пристигам в офиса и какво да видя -- часът е 13:30. Спал съм близо 15 часа без да ми направи впечатление...

А в момента обновявам вехтия си Debian GNU/Linux и инсталирам ethereal за да sniff-на HTTP-сесията на JBoss, за да видя откъде идва това проклето съобщение:

Redirection limit for this URL exceeded. Unable to load the requested page. This may be caused by cookies that are blocked.

А най-важното е, че Роси има нова работа и отново се премести в София. Този път само за около месец-два. Та сега търсим къде да я настаним временно, че да не нощува в офиса в който работи. Предложения?