Отново си счупих Дебиана. Аве напоследък apt-get dist-upgrade е много рисковано нещо. X-са си загуби TrueType-шрифтовете. Успях да го убедя къде са, но нямам никакъв нишан да убедя GNOME да покаже шрифт. След сумай ти увещания, ровичкане из Debian Bug Tracking System и интимни консултации със Сашо Шопов, сега временно се връщам към старата си среда -- WindowMaker.
Снощи видях Роси след хирургическата интервенция. Челюстта от едната й страна е насинена, но тя пазеше присъствие на духа. Пихме мляко с какао и се разхождахме из тихите нощни улици из гръцката махала. Прескочихме оградата на Римските терми и дълго приключенствахме из руините. Вълшебно. Жалко само, че старият тунел към подземията на термите вече е затворен с железни решетки и няма лесен начин да се влезе в историята.
Надишахме се с прах, изтощихме си запалките за да светим в тъмнината и не усетихме как мина времето. Измъкнахме се уморени и за финал ударихме по една бира в "Морския вълк". Минаваше 1 часът след полунощ, така че изпратих Роси до тях и засвируках към къщи.
