Tue, 16 Mar 2004

В плен на племенниците ми

Снощи брат ми се обади и ме покани на гости. Отдавна не бях виждал племенниците си. Толкова са порастнали! Сладураната Елена се е източила, но бузките и са все тъй пухкави. Никола беше още бебешурка когато го видях за последно, а сега вече е едно хитро и дяволито момче с вид на ангелче. :-) И двамата са къдрави като баща си и страшно приличат на него.

Пихме ракия и бира и си говорихме с Явор и Краси. Явор (брат ми) е инсталирал Red Hat 9 върху своя Pentium 233, но не може да подкара читав режим на X-са. Машината му изглеждаше както обикновено -- напълно изкормена -- кутията легнала отворена, дънната платка извадена, кабелите като оплетена топка черва около нея, CD-ROM-а и флопито поставени най-отгоре върху цялата купчина като се крепят на магия с помощта на няколко книги. Мониторът му е наистина ужасен и след няколко минути работа ме заболяха очите и главата, което е показателно, тъй като аз съм издръжлив на монитори. Изправих се срещу настройките на X-са с последния KNOPPIX и различни заклинания, но без резултат. Видеото бе много упорито и спечели първата битка.

Пораженчески се върнах към ракията.

Сутринта пихме кафе с Краси и с децата гледахме началото на "Цар Лъв", преди да отида на работа. Българското озвучаване на филма наистина си струва.