Снощи най-сетне се видях с моите стари варненски дружки Кольо, Станко и Пешо. Първи пристигнах на уречената среща пред Партийния дом (все още си го наричаме така) и не щеш ли един минувач ме поздрави -- едва познах Христо Монов (мой съученик от гимназията, отдельонен командир на брат ми по времето когато са служили заедно на Пясъка, и още разни работи дето не бива да ги вадя от нафталина след толкова време). Разменихме си няколко приятелски реплики с Монов и се разделихме.
Станко цъфна точно на време, след минутка-две дойде и Кольо. Него най-отдавна не го бях виждал, а колко много неща се бяха случили и с нас през това време...
Пешо дойде малко по-късно водейки своята красавица Силвия. Това беше непредвидено. Очевидно се бяха отървали от малкия Павел за вечерта. :-) Силвия е много търпеливо момиче, но мисля, че тази вечер с нас й беше скучно.
Ходихме в "Blues Brothers" -- заведение, което изобщо не знаех дотогава. Съвсем близо е до квартирата на Роси и Катя. Общо взето пихме водка (не всички, Пешо и Силвия не кусват алкохол). Кольо ме светна на един не лош коктейл -- водка с вермут. С него се опитвахме да изговорим всичко, което не си бяхме казвали. Безуспешно. Стигнахме някъде до мрежовата сигурност, Жоро Чорбаджийски, Васил Колев, FidoNet, езиците за създаване на web-приложения и ... абе... Припомнихме си, че тъкмо Кольо ме беше запознал на живо с Йовко преди две години и половина, а тия двама момци не са се виждали оттогава. Имаме още дълго да си говорим с Кольо, но ще се наложи да го направим на няколко "сесии".
Пешо и Силвия си тръгнаха, а ние останалите трима шумно се понесохме към Бърбън Стрийт. Там ударихме по още една водка и се разотидохме. Зер, нямахме за цел да прекаляваме с алкохола, а само да бъдем заедно и всеки да види блясъка в очите на старите си другари.
