Вчера се видяхме със Здравко. Той държеше да ми даде една стара книга преди да замина -- "От занаятите към дизайна" от Незабравка Иванова. Направи всичко възможно за да се видим и да ми я даде. Скоро ще разбера защо. С колата обиколихме половин София и не спряхме да си говорим.
Запознах се с майката и сестрата на Кристина. Сега вече знам откъде Крис има тези запленяващи очи и усмивка.
Светът около мен прилича пясъчен часовник, който всеки момент ще отмери своя край. Накъдето и да погледна, виждам как реалността тихо се изплъзва през тесния отвор на настоящето. Бавно, неумолимо, хипнотизиращо.
Скоро ще трябва часовникът да бъде обърнат наопаки.
