Regular Impressions

Най-често температурата се сваля с GetRight, друг път с FlashGet, а майките използващи GNU/Linux чевръсто я свалят директно от конзолата с wget.

(Ако след прекъсване желаете температурата да продължи да се сваля от там, докъдето е стигнала предният път, използвайте wget -c).

Вторият ден започна рано-рано сутринта. Излязох докато Благовест още спеше и поех към изпита на LPI. Глен и Кристина се бяха изтипосали във весели фланелки с безброй пингвини. На самия изпит се явиха около 35 души и всичко мина нормално благодарение на Крис и останалите проктори. Нямахме часовник в залата и Стоян веднага разпъна един xclock върху своя лаптоп и го обърна към залата. Никой не заподозря, че неговата машина е с FreeBSD, а не с Linux. Хулиганство и емоция, все пак провеждахме изпит на LPI. :-)

Из документацията на катедрата зърнах името на Христо Еринин и се огледах -- нямаше как да го позная. Никога не съм знаел как изглежда. Христо беше мой стар познайник от славните времена на FidoNet. След разпадането на тази любителска мрежа бяхме изгубили дирите си и от него остана само споменът. А сега, толкова години по-късно пътищата ни отново се пресичат по съвсем друг меридиан -- свободен софтуер, Linux, LPI...

Нататък конференцията продължи с лекциите, планирани за втория ден. Опитах се да слушам за Flash, но не можах да прикрия възмущението си и слязох в ресторанта. Там заварих Йори и Валя да пият кафе и бира с Яската Праматаров, Александър Шопов и други видни образи. Като web-дизайнери Йори и Валя бяха дошли да слушат специално за Flash, така че бързо ги изпратих горе.

С Яската отпрахме приказки до обяд. Дончо, Йовко, Стоян, Шопов и останалите другари заминаха на пресконференция в БТА, а аз останах да си бъбря с Яската. Рядко се случва да се видим и винаги си говорим дълго. По едно време ми прилоша и излязох навън... на студеното слънце. Не знам колко време мина докато Славка ме намери тъй както си стоях на бордюра със зареян поглед към източния хоризонт. Усмихнаме се и се върнахме обратно при Яската.

Не след дълго Сашо Шопов се присъедини към нас и се качихме горе да слушаме лекциите. Заинтригува ме представянето на Jakarta Tapestry, която непременно ще поразгледам по-отблизо в скоро време. Константин Павлов говореше убедително, но горещо обеща, че Tapestry ефективно разделя труда на web-дизайнерите от труда на програмистите. Съмнително. Досега не съм виждал web-ориентиран framework, който да не обещава това. А в същото време не съм виждал нито една работеща технология, която да го постига. И все пак си струва да хвърля едно око на Tapestry.

На следващата лекция всички се съгласихме с изложението на Константин Павлов за реалните проблеми при разработването и поддържането на web-сайтове. Сладко бъбрихме със Славка и Шопов, а до нас Сале щракаше чевръсто на лаптопа си и умножаваше 10 по 10 с израза: SELECT 10 * 10;.

Пак долу в ресторанта на халба бира говорихме с Константин Павлов и Павел Калинов (създателят на Гювеч и АБВ) за бази от данни, Интернет-технологии, авторско право и какво ли още не. С едно младо момче, чието име няма да кажа, обсъждахме необичайните бизнес-модели, които биха могли да стоят зад сайта mp3-bg.com. Бях шашнат. Силно впечатление ми направи тезата на Константин Павлов за ролята на т.нар. "свободни сървъри" в България. В момента държателите на авторски права в България си траят, защото тези сайтове стимулират изграждането на мрежова инфраструктура, популяризирането и поевтиняването на бързите връзки. Българският пиъринг се развива заради тях. Но това няма да продължава вечно. В един момент пазарът ще се насити и тогава тези сайтове ще бъдат ударени. В изградената с тяхна помощ широка мрежа ще се наместят официалните представители, които ще я използват за да продават своите продукти и услуги.

Помолих Павел да разкаже неговата част от историята на ShakeIT IRC. Беше ми много интересно да сравня двете гледни точки. Павел твърдеше, че dzver е помолил само за поддомейн и свършил цялата останала работа -- набиране на сървъри в и извън България, написал е прословутия HTML-чат и т.н. (може би с изключение само на това, че дизайнът на irc.abv.bg е правен от специалисти на АБВ). Като че ли Павел не отдаваше никакво значение на чата, и едва ли имаше представа каква голяма роля играят неговите портали за облика на ShakeIT. Дадох пример с включването на чат към сайта BG-Mamma и новосъздадения тематичен канал #bg-mamma, който за кратко време се превърна в един от най-големите канали на мрежата, а освен това насели IRC с много нови потребители, които дори не подозират, че са в мрежа, съдържаща още много други канали. Навлизането на голяма вълна нови потребители без мрежов етикет и опит неизбежно има своите отражения върху мрежата като цяло. Аве изобщо -- дълга тема...

По-късно с Павел си говорихме за блогове и RSS. От известно време той е запален по т.нар. syndication и ми издаде последния си проект: feedz.info.

Върнахме се пак горе за малко. Докато стоях във фоайето облегнат на колоната при мен дойде едно момче със светли замечтани очи и сякаш небрежно ми прати поздрави от Анри Еринин. Усмихнах се широко. Пред мен стоеше Христо. Надявах се, че все ще намери начин да се обади и ето че той го направи. Баща му, Анри, беше култово име от времето на FidoNet. Помня, че по времето когато учех Средновековна философия Анри Еринин по NetMail ми беше пратил руски превод на книгата на Етиен Жилсон "Що такое томизм?" с която аз особено се гордеех.

Гледах Христо и се усмихвах. Странно е чувството да се взреш в очите на стар и отдавна изгубен познайник, да стиснеш ръката му -- очи, които никога не си виждал, и ръка, която никога по-рано не си стискал. Христо беше съвсем в час с какво се занимавам, поздрави ме за поста ми в Управителния съвет на Сдружение "Свободен софтуер" и очевидно беше чел блога ми. Стана ми много мило и драго, в един миг от спомените ми изплува старото време, лошите телефонни линии, БТК, ZModem, точката ми към възела на Михаил Милушев, който влезе в казармата и се изгуби, усмивката на Нико Ненов, който ужасно прилича на Нео, Томи Соколов, първите студентски години, безгрижието, невинността, любовта на Елена... цял един изгубен свят. В очите на Христо разпознах онази култура на взаимно уважение и етикет, която въпреки младостта и глупостта си бях възприел от FidoNet. Може би до голяма степен тази култура ме доведе до идеите за свободно сътрудничество в софтуера. Не знам дали Христо прави подобна аналогия, но днес се беше явил на изпит на LPI, а и беше добре запознат с новините около Сдружението.

Впрочем заедно с Георги Чорбаджийски, който също зная от FidoNet, днес сме в Управителния съвет. По странни пътища се движи съдбата ни.

Слязох долу като зашеметен. Вече беше късно за каквито и да е било бири или лекции. Навън бе тъмно, а ракиеното време отдавна бе настанало. Стояхме в ресторанта със Славка, Шопов и Павел и говорихме за какво ли не, включително и за мръсни вицове. Оказа се, че Павел лично филтрира тоновете вицове в Гювеч и помни хиляди от тях. Дадохме му акъл за подобряване на алгоритъма за случаен избор на вицове. Сетих се за вица за Мърльо и Мърла, който бях научил от BG.FUN във FidoNet. Павел не го беше чувал, а това само по себе си е постижение. Помоли ме да го публикувам в Гювеч.

В ресторанта взеха да изгасят светлините. Откъде ли ми беше познато?

Излязохме навън в студа и се опитахме да поръчаме такси по телефона. Неуспешно. Чувствахме се повече на магистралата за Пловдив, отколкото в София. Най-сетне мина свободно такси и моите приятели се качиха в него. Аз поех по обратния път -- заслизах надолу към разклона, а после бавно заизкачвах горублянските баири.

Бях почти сигурен, че ще намеря пътя в тъмното. И го намерих. Две глутници кучета на няколко пъти се чудиха какво да ме правят, но аз всячески ги омайвах със сладки приказки. Пристигнах малко преди Благовест да заспи.