Regular Impressions

Снощи с Младен до късно проследявахме грешки в един клас на Java. Останах да нощувам в офиса и по едно време по ICQ ме потърси старата дружка Ефтим. Като се разбра че сме близо един до друг за броени минути той дофтаса при мен и до зазоряване си припомняхме лудите ученически години.

В последно време Ефтим се занимава с фотография. Изглежда му се отдава. Той ме щракна през септември за снимката, която сложих в този блог.

Сашо отново стисна ръката ми на перона. На връщане във влака четох от скъпоценния екземпляр на "Малкият принц", който Роси ми беше заела.

— Не — каза малкият принц. — Търся приятели. Какво значи да опитомиш?

— Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".

— Да се обвържеш ли?

— Разбира се — потвърди лисицата. — За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...

— Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цвете... мисля, че ме е опитомило.

Днес Сашо Шопов ми се обади и донесе три големи бутилки тъмно пиво. Централната тема пак беше Creative Commons и freedesktop.org. Отдадохме се на Арианската ерес, особено Шопов. Не беше ял, чипсът очевидно не му стигна и така се напи, че спа непробудно четири часа. Жал да ти стане, дори Благовест пазеше тишина през това време.

После Сашо се пробуди много постепенно и мислейки на глас цитираше тушовете в главата си. "Калояне, да не вземеш сега да ме избложиш", рече, когато вечерта отивахме тримата с Благовест да люшнем по едно шкембе.

След приятна вечеря с Роси се метнах на влака и прескочих до другия край на България за да видя сина си навръх именния му ден. Благовест за сетен път ни благодари, задето с майка му сме му избрали толкова хубаво име. Много си го харесва. :-)

Вчера с него се разхождахме въпреки вятъра, а вечерта в кръчмата ядохме шкембе.

Днес цял ден бяхме заедно, водих го по неформални срещи на УС на Сдружението, подписвахме протоколи, видяхме старите ми колеги от Латона и пихме бира в "Ботуша" с Жоро Чорбаджийски, Яската Праматаров и други приятели. Сашо Шопов ми подари копие от последната книга на Лорънс Лесиг "Free Culture", която той грижливо си беше подготвил за двоен двустранен печат чрез тайнствени заклинания с xpdf и pstops. Гледахме и пропагандни рекламни клипове на Creative Commons, много яки. Ще ги публикувам при първа възможност.

Сега умирам за сън, отивам да се мушна при Благовест. Една красива мисъл жужи в главата ми.

Днес новата система Subversion, която внедрихме във фирмата, премина през изпитания в реални условия. (Изглежда съм заразно болен със Subversion, внимание, предавам я не само по полов път.) Пешо променяше файлове от Англия, а ние тук merge-вахме промените. И обратно. Всичко вървеше добре до момента в който не пуснахме rebuild на проекта. JBuilder реши да изтрие всички tmp файлове от служебните директории .svn, което направи работното копие почти неизползваемо.

Гадост. Пешо чакаше отвъд Ламанша със своите промени, а ние тук се чудихме как да качим и нашите с невалидно работно копие. Открихме причината и Венко бърже драсна един скрипт, който да оправи работното копие, съдържащо жизненоважните промени в изходния код. Освен това Венко дефинира и правила за JBuilder, така че да не пипа въпросните системни директории.

Предлагам Borland да преименуват продукта си на JRebuilder.

Днес цял ден рупам ядки. Комбинацията от сурови бадеми и фурми е страхотна. Досега не бях ял сушен кокос, казвам ви, разкошен е. Само го дъвчете по-дълго -- хем вкусът се усеща много по-дълбоко, хем няма да си товарите стомаха. Сега са ми останали три фурми и едно пакетче бадеми облечени в шоколад и глазура... мммммм

Отново си счупих Дебиана. Аве напоследък apt-get dist-upgrade е много рисковано нещо. X-са си загуби TrueType-шрифтовете. Успях да го убедя къде са, но нямам никакъв нишан да убедя GNOME да покаже шрифт. След сумай ти увещания, ровичкане из Debian Bug Tracking System и интимни консултации със Сашо Шопов, сега временно се връщам към старата си среда -- WindowMaker.

Снощи видях Роси след хирургическата интервенция. Челюстта от едната й страна е насинена, но тя пазеше присъствие на духа. Пихме мляко с какао и се разхождахме из тихите нощни улици из гръцката махала. Прескочихме оградата на Римските терми и дълго приключенствахме из руините. Вълшебно. Жалко само, че старият тунел към подземията на термите вече е затворен с железни решетки и няма лесен начин да се влезе в историята.

Надишахме се с прах, изтощихме си запалките за да светим в тъмнината и не усетихме как мина времето. Измъкнахме се уморени и за финал ударихме по една бира в "Морския вълк". Минаваше 1 часът след полунощ, така че изпратих Роси до тях и засвируках към къщи.

По повод скорошното обявяване на GNOME 2.6 си позволих да преведа на "Гмурване в GNOME 2.5 - Преглед на GNOME 2.6" от Саяминду Дасгупта. Оригиналният текст е тук:

http://www.peacefulaction.org/sayamindu/GNOME-2.6/GNOME_2_6.html

а преводът:

http://doganov.org/doc/dive-gnome-2-5/index_html

Моля за редакторска помощ. Който има някакви забележки, нека ги обяви за да ги приложа. Целта ми е документът да е готов преди джамборето, организирано от Сашо Шопов:

http://linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=359896717

Известният хакер и дебианец Огнян Кулев, когото се радвам да познавам като съратник от Сдружение "Свободен софтуер" си пусна blog. Добре дошъл в клуба, Оги! :-)

Тази нощ отново останах да щракам тихо на клавиатурата. Включил съм тонколоните на един колега и слушам стария химн на Джон Лорд и Род Еванс:

When the night wind softly blows through my open window

Then I start to remember the girl that brought me joy

Now the night wind softly blows sadness to tomorrow

Bringing tears to eyes so tired

Eyes I thought could cry no more

If the day would only come

Then you might just appear

even though you'd soon be gone

When I reached out my hand

If I could see you

If only I could see you

To see if you are laughing or crying

When the night winds softly blow

In my dark and whispering room

Memories still bring me a numbness to my feelings

Take my hand and brush my brow

In the warm and fevered dark

Heart is madly beating

My crazy thoughts are burning

When the night winds softly blow

If the day would only come

Then you might just appear

even though you'd soon be gone

When I reached out my hand

If I could see you

If only I could see you

To see if you are laughing or crying

When the night winds softly blow

If the day would only come

Then you might just appear

even though you'd soon be gone

When I reached out my hand

If I could see you

If only I could see you

To see if you are laughing or crying

When the night winds softly blow

Днес в слънчева Варна беше около 23 градуса. Мирише на море.

В ранния следобед отидох да се подстрижа в същия салон, където преди почти три години отрязох косата си за да вляза в казармата. (Впрочем всичките ми настоящи колеги се оказаха моряци, с изключение на Пешо, който прослужи година и половина във ВВС.)

Отдавна не бях виждал ножица. До тази сутрин косата ми имаше над двегодишна история. Помнеше 11-ти септември, кулите близнаци, въобще -- един друг свят. По-стара бе и от фирмата, в която работя сега. Последно ме бе подстригал легендарния флотски бръснар бай Мето, който е толкова стар, че беше подстригвал и моя тогавашен началник (кап. I ранг Димитров) докато е бил курсант в Морското училище. Абе, всички морски офицери го знаят без изключение. Чевръст е бай Мето, но твърде стар, трепереха му вече ръцете...

Тази сутрин слънцето надникнаха през прозореца ми, нежно протегна лъчите си и ме погали по лицето. Бавно се събудих от милувките му. Излязох на терасата за да погледам съненото пристанище, корабите и чайките, които кръжаха над Варненското езеро. Градът се събуждаше. От ляво Аспаруховият мост се протягаше сякаш за да изпука гръбнака си, оттървавайки се от нощното обездвижване. На терасата бризът си играеше с косите ми, а аз се вглеждах в далечината за да зърна яхт-клуба, където се учих да ловя същия този бриз с платноходката си в едни незапомнени времена, когато още бях малко момче.

Влязох обратно за да извадя и изтупам завивките, с които Силвия любезно ми бе услужила за известно време. Прибрах и хавлията си от простера, отбелязвайки първата употреба на щипките за пране, подарък от Роси.

Имам си квартира! :-)

Останах пред компютъра да въвеждам ръкописа на "Съкровището".

Тъкмо преписвам една псевдо-хроника в която се посочва, че след управлението на цар Котис Тракия е била превърната в римска провинция. Зачудих се дали на латински думата "провинция" е същата, както и на френски. И дали провинцията е реалност от модернизиращата се Франция или като такава датира от римско време. После, нали съм във Варна, се сетих за морско-шовинистичното определение:

Провинция е всичко това, което се намира на 100 км навътре от морето.

Днес то звучи абсурдно, защото Интернет оказва много по-голямо влияние на обществените отношения, отколкото близостта с морския бряг. Ето един опит за актуално определение:

Провинция е всичко това, което се намира след 10-тата страница в резулататите на Google.

По този повод веднага реших да добавя раздел "Other Blogs" с хипервръзки към страниците на blog-овете, които чета, та да направя приятелите си още по-близки. :-)

Минава три часът посред нощ, а Метеорологичният бюлетин на GNOME (да са ми живи и здрави Александър Шопов и Янко Канети, които са го превели) сочи:

Варна: Утринна мъгла, 1 °C

Пешо току-що си тръгна от офиса и закрачи по безлюдните улици на път към топлото си легло. Малко по-рано (някъде след полунощ) тримата с Пешо и Венко изследвахме една странна и потайна грешка, която се промъкваше в web-интерфейса на системата, по която работим. За щастие, при определени условия грешката винаги се проявяваше, което значи, че вече наполовина е влязла в капана. Щом можеш да възпроизведеш нещо, значи ти е в кърпа вързано.

С общи сили зададохме правилните въпроси, поставихме правилните капани, издебнахме я и я сгащихме тъй както коварно се прокрадваше из тучните полета на изходния код.

Хубаво е, когато грешката се движи из строен код. Тогава имаш много по-голям шанс да я издебнеш. Когато грешката щъка в среда с криви коридори, причудливи форми и гъмжаща от други грешки, нямаш никакъв шанс като трапер. Капаните, които поставяш, ще щракват върху друга плячка или върху теб самият.

Програмна грешка пише блог (вероятно с BLog4J):

Ден 1. Днес грешката на Пешо се изгуби из коридорите на core-модула. Всички я трасираха, намериха и... оправиха.

Ден 2. Днес грешката на Венко се изгуби из коридорите на web-контейнера. Всички я трасираха, намериха и... оправиха.

Ден 3. Изгубих се... Страх ме е...

Дано Пешо не се изгуби навън в тъмното, след малко ще му се обадя по телефона да го проверя.

Снощи брат ми се обади и ме покани на гости. Отдавна не бях виждал племенниците си. Толкова са порастнали! Сладураната Елена се е източила, но бузките и са все тъй пухкави. Никола беше още бебешурка когато го видях за последно, а сега вече е едно хитро и дяволито момче с вид на ангелче. :-) И двамата са къдрави като баща си и страшно приличат на него.

Пихме ракия и бира и си говорихме с Явор и Краси. Явор (брат ми) е инсталирал Red Hat 9 върху своя Pentium 233, но не може да подкара читав режим на X-са. Машината му изглеждаше както обикновено -- напълно изкормена -- кутията легнала отворена, дънната платка извадена, кабелите като оплетена топка черва около нея, CD-ROM-а и флопито поставени най-отгоре върху цялата купчина като се крепят на магия с помощта на няколко книги. Мониторът му е наистина ужасен и след няколко минути работа ме заболяха очите и главата, което е показателно, тъй като аз съм издръжлив на монитори. Изправих се срещу настройките на X-са с последния KNOPPIX и различни заклинания, но без резултат. Видеото бе много упорито и спечели първата битка.

Пораженчески се върнах към ракията.

Сутринта пихме кафе с Краси и с децата гледахме началото на "Цар Лъв", преди да отида на работа. Българското озвучаване на филма наистина си струва.

Снощи най-сетне се видях с моите стари варненски дружки Кольо, Станко и Пешо. Първи пристигнах на уречената среща пред Партийния дом (все още си го наричаме така) и не щеш ли един минувач ме поздрави -- едва познах Христо Монов (мой съученик от гимназията, отдельонен командир на брат ми по времето когато са служили заедно на Пясъка, и още разни работи дето не бива да ги вадя от нафталина след толкова време). Разменихме си няколко приятелски реплики с Монов и се разделихме.

Станко цъфна точно на време, след минутка-две дойде и Кольо. Него най-отдавна не го бях виждал, а колко много неща се бяха случили и с нас през това време...

Пешо дойде малко по-късно водейки своята красавица Силвия. Това беше непредвидено. Очевидно се бяха отървали от малкия Павел за вечерта. :-) Силвия е много търпеливо момиче, но мисля, че тази вечер с нас й беше скучно.

Ходихме в "Blues Brothers" -- заведение, което изобщо не знаех дотогава. Съвсем близо е до квартирата на Роси и Катя. Общо взето пихме водка (не всички, Пешо и Силвия не кусват алкохол). Кольо ме светна на един не лош коктейл -- водка с вермут. С него се опитвахме да изговорим всичко, което не си бяхме казвали. Безуспешно. Стигнахме някъде до мрежовата сигурност, Жоро Чорбаджийски, Васил Колев, FidoNet, езиците за създаване на web-приложения и ... абе... Припомнихме си, че тъкмо Кольо ме беше запознал на живо с Йовко преди две години и половина, а тия двама момци не са се виждали оттогава. Имаме още дълго да си говорим с Кольо, но ще се наложи да го направим на няколко "сесии".

Пешо и Силвия си тръгнаха, а ние останалите трима шумно се понесохме към Бърбън Стрийт. Там ударихме по още една водка и се разотидохме. Зер, нямахме за цел да прекаляваме с алкохола, а само да бъдем заедно и всеки да види блясъка в очите на старите си другари.

Онзи ден прочетох в електронния настроенник на Роси, че тя среща проблеми с квартирата си. Беше достатъчно само да я чуя по телефона за да направим една спонтанна дружеска почерпка с ракийка. Разглеждахме снимки и си лафихме до среднощ с нейните симпатични съквартирантки Катя и Кремена. Сутринта пихме кафе (Катя е голям майстор на джезвето) и се прозявахме до късно. Роси трябваше да ходи на зъболекар, и аз я придружих за кураж, но не щеш ли хирургическата интервенция се отложи за известно време.

Квартирните истории на Роси ми припомниха, че аз също си търся място за живеене. Днес обикалях по обяви, и страшно ми се прииска да си взема таванска стая -- бледа светлина, книги, уют, скосен таван, креват, капандура, звезди...

...но има един проблем -- банята. Всичката самотническа романтика отива на кино ако не можеш да се изкъпеш преди да започне денят ти. Също така е неприятно ако не можеш спокойно да си изпереш и простреш дрехите в неделя, а трябва да търсиш други схеми и варианти (като например да минаваш през центъра на града с прането от обществената пералня).

Продължавам да търся. Сега след 19:00 пак отивам на оглед.