Regular Impressions

Тази нощ синът ми се събуди и се мушна при мен. Стори ми се горещ. Премерих му температурата -- 37,4 градуса. Вероятно отново е лепнал някакъв вирус -- имунната му система още не се е възстановила след прекараната Варицела по Нова година.

Ето че всичко започва отначало.

Отново съм на работа и цял ден свалям съвсем прясната версия на Lotus Notes 6.5.1, заедно със сървъра Domino за Windows и Linux. Версията е излязла преди два дни, но от IBM още не са я обявили официално. Друго си е да си член на IBM PartnerWorld for Software. :-)

Настроението е страхотно, колегите ми са много духовити днес. Говоря си и с моята приятелка Роси по ICQ, от която просто струи енергия.

Щастлив съм и за AnYtA от ShakeIT IRC, понеже от днес тя отново живее с малката си дъщеричка. :-)

Днес продължих да въвеждам един ръкопис, написан миналата година от мой далечен роднина -- Атанас Кънчев. Той живее в Хисар, в бедност, инвалид, няма достъп до компютър и твори само на една стара пишеща машина. Дори илюстрациите си рисува сам. Затова аз обикновено му въвеждам нещата в електронен вид, за да могат да се издадат със съвременни средства. Това е най-големият му ръкопис засега, и аз съм още в началото -- на стр. 35 от общо 130.

Действието се развива в античния град Хисар, който по това време се нарича Диоклецианопол -- на името на император Диоклециан. Хисар е мил и на моето сърце, имам много спомени оттам, та не мога да не си отбележа една реплика:

– На теб сигурно ти се ще да останеш още малко заради топлите извори, заради старините, които може да поразгледаш и както ми се струва заради едно красиво момиче?

Вчера препрочетох "Кнулп" на Херман Хесе. Десет години по-късно, произведението е много по-внушително за мен. Представете си едновременно безгрижно странстване, поезия, песни, любов и... самота. И понеже не обичам да драскам по книгите си, ето един ключов пасаж, който си струва да се отбележи:

Кнулп каза: "Всеки човек си има душа, която не може да се слее с никоя друга. Двама души могат да пристъпят един към друг, да си говорят и да се сближат. Но техните души са като цветя, всяко вкоренено на свое място, и за никое не е възможно да отиде при другото, иначе би трябвало да изтръгне корените си, а тъкмо това му е непосилно. Цветята разпръскват своя аромат и семената си, защото горещо желаят да се съберат; но цветето не може да направи нищо семенцето да попадне на подходящо място, това върши вятърът, а той идва и си отива както и където пожелае."

И по-късно: "Сънят, който ти разказах, навярно е със същото значение. Не съм направил съзнателно нещо лошо нито на Хенриете, нито на Лизабет. Но поради това, че някога съм обичал и двете и съм желал да бъдат мои, за мен те са се превърнали в символна фигура, която прилича и на едната, и на другата, но не е никоя от тях. Този образ принадлежи само на мен, ала вече не е нещо живо. Често така си спомням и за моите родители. Те мислеха: аз съм им син и съм също като тях. Ала макар и да ги обичах, все пак им бях чужд човек, когото не можеха да разберат. И това, което беше главното у мен и навярно тъкмо то бе моята душа, намираха за незначително и го приписваха на младостта ми или на някакво настроение. А те ме обичаха и на драго сърце биха изпълнили всяко мое желание. Един баща може да даде в наследство на детето си нос и очи и дори ум, но не и своята душа. За всеки човек тя е новородена."

Вчера на обяд Александър Шопов ми дойде на гости. Синът ми му се качи на главата и в буквалния, и в преносния смисъл на думата.

Радвахме се и пихме за сътрудничеството между X.org, XFree86 и freedesktop.org.

Олюшкахме две бутилки сухиндолска ракия, изпратих го, след което веднага заспах. Мисля, че чичо Шопов спеше още докато си обуваше обувките. :-)

Тази сутрин с Александър Шопов обновихме web-страницата на Хранилището на изходен код на Спектрум Груп, където внедряваме Subversion като инфраструктурен проект.

Интересното е, че при обновяването използвахме тъкмо Subversion като метод за сътрудничество помежду ни. Ха, изглежда Subversion наистина работи! :-)

Говорих с нея -- една малко вероятна следобедна фея с ледени устни, която отново ме потопи в бушуващата дива река на живота. Сякаш за да ми каже нещо, което винаги съм знаел, но съм забравил отдавна. Голдмунд беше станал Нарцис.

"Знанието е припомняне" -- казал Платон и небрежно бутнал в морето един от учениците си, който не умеел да плува. ;-)

Вчера гледах последната част от филма. Страхотен филм, невероятен -- това всички го знаят. Опасявах се, че киното няма да успее да пресъздаде тъжния финал... и наистина не успява докрай.

На края на филма нашите герои се връщат в Графството и всичко се завърта по старому.

В книгата това е една от най-големите трагедии -- мисълта за родината крепи хобитите през всички трудности, но след победата те не могат да се завърнат при нея. Не могат, защото самите те не са същите и самото Графство е коренно променено. Това във филма е спестено. Както и много други неща. Все пак това е Холивуд, хепи енд, нали знаете.

Радвам се, че са оставили поне последната реплика от книгата. Тя е ключова, но във филма не звучи със същата сила.

Гледайте го, заслужава си. А книгата е шедьовър. Казвал ли съм, че основният проблем, който третира, е темата за смъртното наказание?

Как може всичко да е толкова голямо?! Как е възможно да има толкова пространство на работното ми място?!

Нима е възможно да виждам цялата лента с икони на Evolution?! И при това да виждам списъка с най-новите си писма докато чета текущото!

От рождения си ден насам (вижте назад в журнала) работя на най-стария си нещастен монитор TVM SuperSync 2A+, който под X Window System едвам подкарва режим 800x600 в 8-битов цвят. При това не веднага. Трябва първо да се включи на 640x480 и след като "загрее" малко, може да се качи до 800x600. При 60 Hz разбира се. :-)

Старата любов ръжда не хваща. Мониторът ми е като старо другарче и съм работил с него повече от 10 години. И сега ми служи безотказно, но не искам да Ви показвам какво означава OpenOffice.org на 256 цвята. Или пък Mozilla.

По този въпрос не искам да изпусна да кажа, че темата Gorilla на GNOME е изключително подходяща за ниски резолюции и малко цветове. Всички останали теми се обозват здраво и са почти неизползваеми при 8-битов цвят. Например когато избирате нещо от меню, надписът и селекторът са с еднакъв цвят и се сливат в едно, какво ще кажете, а? :-) A Gorilla освен че се държи добре с цветовете, проявява и пестеливост по отношение на пикселите на екрана. Industrial също се държи добре, но е прекалено ярка тема за моите очи.

Надявам се това да е последният ми запис в журнала от този монитор, тъй като ей там до мен стои ремонтирано 15-инчовото магаре, чието захранване изгоря навръх празника. След минутка ще го пробвам.

От днес започвам да се боря с безсънието по нова програма с Ривотрил, комбиниран с Амитриптилин. Идеята е постепенно да намаля Ривотрила за сметка на Амитриптилина. Да видим.

Не е прав Йовко, че малко пием. Не мога да се напивам всяка вечер за да заспивам. То не че не мога, но първо е много по-вредно, а второ е и по-скъпо.

Току-що получих съобщение, че моите скромни скриптове за OpenOffice.org, за които писах вчера, вече са на въоръжение в Народното събрание на Република България и вършат работа. Уау! :-)

От: 	Webmaster
Тема: 	Re: OpenIntegra Utilities for OpenOffice.org
Дата: 	Sat, 10 Jan 2004 10:08:23 +0200

Като потребител стана - работи като слънце:))))))
От името на Народно събрание изразявам искрена
благодарност:)))

Вчера правих домати с ориз. Ето рецептата:

Продукти:

• 500 г ориз
• няколко домата (може пресни, може и от консерва)
• две глави лук
• два моркова
• връзка магданоз (ако не Ви се намира под ръка, добавете още един морков за да замажете положението)

Начин на приготвяне:

Преди да включите котлона най-добре си пригответе всичко, защото иначе оризът може да Ви погоди някой от редовните си номера. Като например да си поиска вода, а пък Вие да не сте готови с доматите. Тогава или му сипвате вода за да е доволен (което е грешка) или го оставяте незадоволен (което също е грешка, защото той загаря яко). Затуй най-напред:

Слагате ориза да се накисва в гореща вода. Целта е да го измиете от миниатюрните парченца почва, които се разтварят във водата и после тихомълком се омитат заедно с нея.

Нарязвате морковите и лука на кубчета. Стратегически ход е първо да нарежете морковите, защото ако започнете с лука, ще Ви залюти на очите и после ще Ви е трудно с морковите. :-)

Настъргвате и смачквате доматите, ако са пресни. Ако са от консерва, операцията е почти същата, но е по-проста ако консервата е качествена.

Ако ви се намирга магнадоз, накълцвате го целия, колкото се може по-ситно, но не се престаравайте. Не си струва чак такова усилие за един магданоз.

Сега вече сме готови за свещенодействието. Слагате тенджерата на котлона, с малко олио вътре и чакате да се загрее. Пускате вътре едно парченце лук, което да играе ролята на авангард-разузнавач. Щом то зацвърчи, това е боен сигнал да изсипете в тенджерата лука и морковите. При тази внезапна операция те пищят като разярена харпия, но Вие ги разбърквате (с дървена лъжица), за да се разпределят равномерно по дъното на тенджерата. Сега добавяте една чаена лъжичка сол и затваряте капака, оставяйки морковите и лукът да си мърморят.

Бъдете нащрек! Редовно хвърляйте по едно око в бърлогата на мърморещите и проверявайте положението, разбърквайки, иначе съдържанието може лесно да прегори. Щом лукът се е запържил и задушил, а морковите са омекнали, добавяте една-две лъжици червен пипер. Отново разбърквате и оставяте за малко, за да дадете шанс на червеният пипер да се сприятели с новите си домакини.

И оттук вече започва същинската работа. Изсипвате ориза в тенджерата, като му добавите малко вода, например една-две чаени чаши. Разбърквате. Той веднага ще си поиска още вода. Изобщо, оризът е много жаден. Щом добавите вода, след минута-две той вече я е погълнал, сгъстил се е, и иска още. Цялата магия е в диалогът с ориза. Давайте му вода малко след като си я е поискал, не удвовлетворявайте желанието му веднага. Така той ще получи лек загар. Не забравяйте да разбърквате. Не е лоша идея и да добавите малко настъргана чубрица за аромат.

И тъкмо преди оризът да е готов, добавяте доматите. Те самите съдържат вода, така че това е финалът, повече вода на този ориз не му трябва. Доматите леко "стягат" ориза и ги оставете да си покъкрят заедно, това е за добро. Опитвайте отвреме-навреме как е оризът на вкус и когато познаете, че е готов, махнете го от огъня.

Ако имате магданоз, сега е момента да го изсипете в тенджерата и да разбъркате.

Поздравления! Имате цяла тенджера с манджа. Остава да убедите някой да я изяде заедно с Вас. :-)

Написах няколко скрипта за OpenOffice.org, съсредоточени върху конвертиране на стари документи от MS Office.

Проблемът е следният: В старите си формати MS Office (от 95 и надолу) използват осембитово кодиране, зависещо от текущия локал което те (кой знае защо) наричат ANSI. Но там никъде не се указва какво все пак е кодирането за тези 8-битови символи. Така че дали ще отворите документа в Latin-1 или в CP1251 зависи единствено от обкръжаващата среда, но не и от самият документ.

OpenOffice.org доста добре отваря старите документи на MS Office, но няма как да отгатне кодирането им и затова автоматично подразбира Latin-1. Което автоматично прецаква всички документи, създадени на български език.

Моите скриптове решават точно този проблем, но засега работят само върху OpenOffice.org Writer и Calc. Но те пък са и най-използваните.

Изключително съм доволен от API-то на OpenOffice.org. В предоставяния SDK е фрашкано с документация, включително ръководства и справочници.

Надявам се обаче за в бъдеще да не се налага да скриптирам на OpenOffice.org Basic, ами на нещо човешко като Питон, например.

От процедурата за инсталиране на модули също има какво да се желае. В момента е доста тромава и неудобна за крайния потребител.

Срещнах се с ANABELL off-line (т.е. "на живо"). Изключително очарователна жена. Сега я чакам да излезе от работа, стоя в един Интернет-клуб и blog-вам, борейки се с БДС. Около мен младежта масово блъска Counter Strike и mIRC (asl pls).