Regular Impressions

Със Сашо Шопов основахме клуб по градски туризъм. Снощи се опитахме да стигнем от Борисовата градина до Овча купел. Пеша. Пътьом спряхме само за да хапнем, и мисля че някъде след полунощ нарамихме багажа си и продължихме прехода.

Говорехме за C/C++, Objective-C, GCC, препроцесори, Lisp, Столман, Хегел, антична естетика, Средновековна философия, Уилиам Окам, солипсизъм, Бъркли, BSD, IRC... Здраво се увлякохме.

Постепенно навлязохме в непознати за мен земи. Сашо горе-долу се ориентираше по ландшафта и релефа на далечните блокове. Топла вечер. Ясни звезди. Моят спътник се изяви като бивш любител-астроном.

Късно през нощта наближихме дома на общия ни приятел Орлин, също варненец, при когото Сашо неотдавна квартируваше. Краката ни боляха. Решихме да не будим Орльо в тази късна доба и взехме транспорт до отдалечената квартира на Сашо -- навътре в Овча купел. Преди да продължим разговора си се снабдихме с малко сирене, маслини и една злощастна бутилка червен пелин. Оказа се фалшив. "Осмарски пелин" произведен от "ОСМАР ООД" -- България. Нещо като марково уиски от село Марково. Има вкус на евтино розе с боя и хинин.

Дори и фалшивият пелин не успя да ни развали излета. Заспахме рано сутринта.

Спах непробудно. Сънувах шантави приложения на Lotus Notes и новата придобивка на Йовко -- един от най-старите модели DEC Alpha, който така и не съм виждал още.

Слънцето е толкова усмихнато, меко и нежно днес...

Сутринта Йори ме събуди с кафе и банички. Много мило! Случайно или не, слушахме Perfect Day на Лу Рийд от Велвет Ъндърграунд. Йори не знаеше, че има и по-нов вариант на песента, изпълнен от сборна формация -- Боно, Дейвид Бауи, Том Джонс и други.

Измина цяла седмица, откакто взех последната си таблетка Ривотрил. Вече изплувам от абсиненцията, която като вълна ме върхлетя през почивните дни. Не спях, бях вцепенен, а в събота почти напълно неконтактен, даже си изключих телефона за да не шашкам хората, които ме търсят.

С Йори се опитахме да компенсираме с алкохол, но май прекалихме. Вчера единодушно се зарекохме, че цяла седмица ще се въздържаме. Тъй де, всичко си има граници.

Най-сетне видях сина си, който за 10 дни раздяла ми се стори различен, променен и порастнал. С неподстриганата си коса прилича на Люк Скайуокър. :-)

Преди няколко дни получих колет от приятел, който живее далеч по крайбрежието. Знаете ли, колетите с книги не са чак толкова тежки. Освен книгите, които вече започнах да чета, вътре открих православна икона на Света Богородица с младенеца, която от сега нататък ще нося със себе си, заедно с тайното вързопче с листи от Свещения Коран, което преди години получих от сестра си. Сякаш мислите на приятелите ми ме пазят.

Днес с моят колега Николай Недялков най-сетне проследихме и открихме грешката в конфигурацията на Apache и Subversion, която караше цялата политика по контрол на достъпа да се прилага странно и нелогично. Най-шашаво е, когато нещата работят частично. Ако нищо не работи, проблемът е някак по-очевиден. :-)

След малко тръгвам за седмичната среща на обществото на отворения код и Интернет в София. Този път няма да я пропусна.

Тази нощ съм при Йори. Както се изрази той, днес е Свети Валентин, но поради липса на гаджета е Трифон Зарезан. Вината е у този, който изпусне вината. Червените.

Аз лично нивгаш не съм празнувал Свети Валентин. Не съм католик. Катогъз съм, но не съм и православен.

Днес си припомних, че Йори е вегетарианец. Аз също бях вегетарианец навремето, но наруших правилото в деня, в който погребах майка си.

Впрочем, Йори яде яйца и е оригиналният автор на израза "кокоши мензис".

Точно на петък, 13-ти, Вальо напусна фирмата, в която работя.

Днес с Йори си говорихме за създаването на изгледи в web. Не го бях виждал отдавна и останах загледан мълчаливо в косите му, побелели твърде преждевременно -- незаличим белег от една раздяла.

Същата неизказана мъка съзрях в платиненорусите коси на ANABELL, с която пихме водка вечерта.

Йори ми предложи да отседна при него за известно време. Странно е как самотникът предлага опустошеният си дом за подслон на един почти непознат.

Колкото повече ми липсва синът ми, толкова повече искам да видя баща си, който живее скромно в една самотна къщурка край Варна. През лятото го сварих да вари лютеница на двора, с поглед, зареян към хоризонта. Тогава научих от един съсед, че понякога баща ми излиза да пасе козите из местните хълмове. Още оттук усещам самотата, която пронизва всекидневието му, след всичко, което се случи...

Не знам дали ще го разбера. Не знам дали той е в състояние да ме разбере. Знам само едно -- искам да видя морето. То е моят зловещ приятел.

Не устоях на изкушението и вчера по мръкнало пристигнах в Хисар. Топла вечер.

И денят е топъл. Разхождаме се с Павлина, усмихваме се на слънцето и мълчим. Не защото не знаем какво да си кажем, а напротив -- имаме толкова много неща за споделяне, че няма смисъл да си губим времето в говорене.

Като две стари деца, едновременно весели и тъжни, разтревожени и спокойни, мъдри и глупави, четем всичко по очите и усмивките си. В погледа й, в ситните бръчки около очите й виждам цялата Вселена. Виждам себе си, виждам непознати хора, виждам цялата любов, цялото страдание, необходимостта на съдбата и свободата на волята.

Времето ни заедно отлита докато стоим във вечността.

"Искаш ли бонбон?" -- пита ме тя и прочита отговора в усмивката ми. Знаете ли, животът е хубав...

Утре в ранните часове на нощта трябва да тръгвам.

Влакът ме чака.

Животът тече по непредвидими пътеки. Онзи ден нощувах при Йовко Ламбрев и не пропуснах да инсталирам любимия си Debian GNU/Linux на една от четирите машини в неговата стая. Късно вечерта заспахме под кроткото мъркане на вентилаторите им.

Вчера сутринта нямах абсолютно никаква представа, че вечерта ще пия ракия с моите приятели Кристина и Матю, които не бях виждал от месеци. Нито пък имах идея че ще нощувам при тях в жк.Люлин (София) срещу терасата на ANABELL, която вечерта по телефона със смях ме упътваше из лабиринта на квартала. Впрочем, машината, която играе ролята на шлюз към Интернет при Крис и Матю реве като излитащ Боинг 747, така че те я изключиха преди лягане. Скучно. ;-)

Днес пък съм в Пловдив на работна среща на Сдружение "Свободен софтуер". Сутринта изпуснахме първия автобус и компенсирахме времето с ядене на банички край Централна гара. В Пловдив пък се оказа, че без да знаем сме пътували с Яската Праматаров в един и същ автобус. Сега конструктивно пием Пловдивска гроздова ракия (ПГР) и си изясняваме консенсусни позиции преди Общото събрание във Варна, което ще се състои след две седмици. (Ура, Варна!) Нямаме много консенсусни позиции, така че най-вече пием. :-)

Стоян Мишинев, член на Управителния съвет и домакин на пловдивската среща, одеве с кеф ми подари една стара клавиатура, която досущ прилича на тази с която съм работил повече от 15 години, но оставих у дома, който напуснах.

Нямам никаква представа къде точно ще нощувам. Имам няколко варианта, но най-много се изкушавам да потегля на север.

А приятелите... те ми дават опиянение, което нито една ракия не може да постигне. Понеже ракията е направена за приятелите, а не приятелите за ракията.

Казват, че домът е мястото, където живят хората, които обичаш. Рано тази сутрин напуснах своя дом. Беше тежко и трудно, но всяко друго решение би било още по-погрешно.

И така, след 8 години уседнал живот, живот на щастие, сълзи и огорчение, отново съм скиталец. Стари и нови пътища ме зоват, и все още не знам накъде ще поема. Може би накъдето ми видят очите.

А една стара песен не ми излиза от главата...

Впрочем, тези дни няма да си чета личната поща. Така че ако някой ми пише, да знае, че непременно ще прочета съобщението, но засега не мога да кажа кога ще стане това.