В някои моменти имам чувството, че съм част от нещо голямо, част от историята, която се кове днес. Едва се освестих от последните серийни напивания за да прочета изданието на Debian Weekly News от 21 декември -- нещо, което обикновено следя редовно.
Общността на Дебиан възторжено приветства Оги Кулев за неговия принос в разработката на ext2 и ext3 за GNU Hurd. За Оги има и статия в Kernel Trap.
Горд съм, че преди две години стиснах ръката на Оги, момчето с чорлавите коси, дошло на първото общо събрание на Сдружение "Свободен софтуер".
Една позната в IRC се оплаква от червеите на домашната си машина и споделя:
В новата ми работа има само един компютър, свързан с мрежата и на който му трябва ... да си се ровичка...
Представяте ли си?!
Днес инсталирах един стар USB-контролер на Corellia, за да мога да ползвам USB-пръчицата, която Пешо ми подари за рождения ден. Макар че не ми чете блога, Пешо е бил достатъчно мил и наблюдателен да забележи моя интерес към USB-паметите, особено след излагацията с дискетата на семинара на БСМ.
Бях купил този контролер преди няколко години и хич не съм и предполагал, че един ден ще го ползвам на Macintosh. Тогава май нямаше много Mac-ове с PCI шина -- какво да се прави, светът се променя. Известно време контролерът служеше за връзка със скапан струен принтер на домашната ми машина в София (philosophtware), на който май с Елена си писахме дипломните работи, после го харизах на Илийката, а наскоро той ми го върна, понеже повече не му трябвал.
И така с две движения, пъх, включ и моят Дебиан вече имаше поддръжка на USB. Добавих един ред в /etc/fstab за да може GNOME да ми монтира пръчицата с минимални усилия. Под Mac OS 9.2 нямаше никакви индикации, че има нов хардуер, а камо ли да се появи устройство. Не й разбирам на тази система, нито пък намирам голям мотив да ровя в нея. Достатъчно е, че ми boot-ва Linux. :-)
Пък и е чудесен експонат -- замръзнал човешки труд, положен в миналото. :-)
Станах в 6:00 с ясната и отчетлива идея да компилирам MPlayer за Corellia (моята домашна OldWorld PowerPC G3 Beige, с новоинсталиран Дебиан). Вчера Totem-xine гърмеше със странно съобщение за грешка, Totem-gstreamer показваше черен екран (това си е в стила му), а gxine твърдеше, че нямам инсталиран XVideo extension. Проверих с xvinfo и всичко изглеждаше наред:
X-Video Extension version 2.2
screen #0
Adaptor #0: "ATI Mach64 Back-end Overlay Scaler"
number of ports: 1
port base: 61
operations supported: PutImage
...
Та, инсталирах една купчина "-dev" пакети за да удовлетворя build-зависимостите на MPlayer. Компилацията отне около два часа. Какво бе разочарованието ми, когато открих, че MPlayer гърми подобно на Totem-xine:
X11 error: BadAlloc (insufficient resources for operation)
MPlayer interrupted by signal 6 in module: flip_page
- MPlayer crashed. This shouldn't happen.
Очевидно има някакъв проблем с XVideo. Я да опитам с framebuffer...
Седя с чаша топъл билков чай и се мъча да осмисля какви ги свърших през последните дни. Лекцията ми на семинара на БСМ във Варна мина добре, не се спекох тотално както едно време на дебата организиран от Червената къща. Впрочем, симпатягите от БСМ направиха всичко необходимо, за да установим неформален контакт предварително и неусетно се почувствах в свои води.
Тук идва ред да благодаря на Йовко, от който тръгна всичко. Преди седмица със Сашо Шопов обсъдихме съдържанието на лекцията и си направих много ценни записки. Особено секцията за софтуерните патенти е оформена почти изцяло благодарение на неговия дар слово. По-късно през седмицата тормозех Сашо да изнамери шаблона за презентации на OpenOffice.org, който беше направил навремето. Роси ми даваше кураж докато боледувах, а на Здравко дължа благодарност за приятелското рамо, което ми удари. И на Елена, задето не се усъмни в мен нито за миг.
Носех си презентацията на дискета и в един момент се оказа, че е проблем да се намери флопи за да отворим файла. Тогава истински осъзнах, че 3,5-инчовите флопита си отиват. В скоро време трябва да си намеря USB-пръчица за да пренасям данни на ръка. Тъкмо когато си мислех, че съм в безизходица, Краси и Жоро Николов независимо един от друг намериха две решения на проблема.
Както Ванката каза, липсваха почивки и хората бяха уморени. Но като цяло се получи добре. Ако не сте свикнали да говорите пред хода сигурно знаете колко е важно да има едно-две познати лица в публиката.
После бяхме поканени на вечеря. Нямаше как да откажа, неформалните разговори никога не са за изпускане. Ванката си тръгна заради някакъв ангажимент, а ние се понесохме към Комитовото ханче. Там, на една дълга маса пълна с шумни, весели и красиви млади социалисти, жулнах три бургаски мускатови със зелева салата и пържолка. Запознах се със Страхил, който ми направи силно впечатление по време на семинара, а и по-късно. Не мога да се сдържа да не кажа, че страшно ми напомня за Ванчо Сапунджиев -- стара дружка от Университета. Със Страхил се оказахме колеги от Философски факултет, той е завършил политология почти по същото време. На края на банкета беше много весело, в духа на модерното ляво раздаваха презервативи преди лягане.
Ако се съди по следващите събития, по-правилно би било раздават пакетчета Алка-Зелцер. (За мой късмет, на другия ден Явор и Краси възстановиха тази несправедливост в природата и върнаха понятието ми за света в равновесно положение.) Със Страхил и няколко очарователни каки се метнахме на едно такси и отпрашихме към Алиби. След досадната проверка на входа и първата чаша ром на бара там всичко започна да се слива в едно. Вече не можех да разгранича гласа на Страхил, танцуващите момичета, зачервеният ми образ в огледалото на тоалетната. Очевидно са ме и черпили, ако се съди по джобните, които бяха останали у мен. Моливът ми също го няма, изгубил съм го или съм го подарил някому. За миг помня как после ме лъхна влажния вятър на събуждащата се Варна.
Краси разправяше, че съм се прибрал в 6. Ключалката на вратата се е оказала непреодолимо препятствие, безпомощно съм звъннал и тя ми е отворила. Бил съм подпухнал, не съм можел да говоря. Само съм се събул и отишъл да си легна. По време на съня божествените ангели са бдели над мен, но след събуждането си видях дверите ада. Неделята мина във възстановяване.
Яд ме е, че не си запазих телефона на Страхил. Макар че едва ли е добра идея да се показвам пред хората след като така съм се напил като говедо. Спомних си разговора със Здравко и се замислих:
<Калоянъ> само ме е срам да изляза утре пред хората и да се излагам
<Калоянъ> ще импровизирам нещо, може би, знам ли и аз какво ще се получи
<Калоянъ> но вече виждам как цяла нощ ще правя слайдове и на сутринта няма да съм в състояние да говоря
<Здравко Здравков> изпадал съм често в такава ситуация и имам рецепта, която сработва с мен ;) ... но не знам дали за теб важи ;)
<Калоянъ> я дай акъл :-)
<Здравко> ами това е тема, по която си светнат, няма начин да не се представиш добре. просто не си я организирал и представил в подходящ вид от една страна. от друга си безкрайно уморен. за целта не се отпускаш, а колкото и да си изморен - хващаш и правиш слайдовете на автопилот, акто колкото и несъвършенни да са - важното е да съществуват, за да има върху какво да говориш. колкото и да си изморен, няма да се счупиш ;)
<Здравко> после, дори и втори път да не си ги разглеждал(важното е да са готови) - заставаш пред хората, слагаш си мислено ръката на сърцето, обръщаш се вътрешно към себе си и потъваш в темата, колкото и да ти се струва, че е импровизация. после представянето свършва, чуваш ръкопляскания, въпроси, първо формално, после излизаш, скупчват се хора... неформални разговори... всичко за останалите минава нормално.
<Здравко> някой ден, като си починеш после, това ти се струва като сън...
<Калоянъ> :-)
<Калоянъ> благодаря ти, Здравко, тъкмо тъй ще сторя
<Здравко> и си казваш: абе уж набързо, уж импровизация, пък гледай - не стои лошо ;)
<Здравко> това се случва с мен и винаги работи ;)
<Здравко> защото нашата мисия приятелю на тази земя е духовна и работата, която вършим е такава, ако ще и улиците да метем ;)
<Здравко> и когато настройката на човек е такава - нещата се получават.
<Калоянъ> късметлия съм, че ме заговори днес, man :-)
