Най-напред гоних несъществуващ влак, после залудо обиколих Варна напук на лошия вятър и сетне заминах за Пловдив, макар и с голямо закъснение. Това беше едно от най-необикновените пътувания. Прегазих всичките си навици по време на път, особено с яденето. Обикновено не ям докато пътувам, но този случай беше някак специален. Сякаш поемах "силна храна" и с всяка хапка се чувствах все по-бодър и с все по-добро насторение. Бях сам със себе си, доволен. (От храната си оставих за спомен лъжичката. С нея сутрин у дома ще разбърквам чашата си с мед и ще си припомням, че домът е привидност, а аз съм на път.)
Отдавна не бях минавал надълго през България денем. Тучната Тракия отново е започнала да се раззеленява.
А всъщност така и не успях да се добера до Хисар тази вечер. Но затова пък сварвам Йовко и Мишинев да настройват един любопитен клъстър по проект на OpenIntegra. С кеф ми демонстрираха някои от възможностите му. Нищо не разбирам от клъстъри, но поне подсказах на Йовко да използва less вместо cat за да чете документацията си по-бавно и спокойно. :-) Вече много му се спи, разбирам го. Терминалите светят, захранванията жужат, пием бира в клъстър и всеки помага с каквото може.
Айде стига съм блогвал, връщам се при тях, дано през това време да са подкарали libpam_pgsql.so под Fedora.
