Regular Impressions

Днес не ми е ден. Събудих се с леко главоболие, което се усили с напредването на деня. Не, снощи не съм пил нищо (по изключение). Със сутрешните ритуали по къпане и бръснене не можах да изкупя греховете си пред съдбата, та сега главата ми звъни като камбана. Сърбам от една паница аспирин.

Междувременно моят стар другар Кольо тихомълком си е пуснал блог. Ура, още едно другарче в web! :-)

Разгледах хипервръзките, които ми показаха Стоян Жеков, Димитър Василев и Младен Милев с коментарите си от онзи ден. Реших да изоставя eMoviX в полза на GeeXboX, който много повече се доближава до консуматорския изглед и интерфейс.

Уви, подобно на eMoviX, двоичния файл на GeeXboX не може лесно да бъде генериран от изходния му код. :-( А за мен това е важно, понеже искам да направя специфични промени по софтуера. Рано сутринта успях да направя приемливо двоично изображение. За съжаление, преводът на интерфейса на MPlayer е много лош, но за да го подобря ми трябва читаво работеща система за rebuild от изходния код... Нищо, резултатът е достатъчен за да раздавам дискове довечера на традиционната среща.

Междувременно в началото на нощта в офиса писах модул за една web-услуга с безумен интерфейс, която днес ще трябва да тестваме...

Я, Венко тъкмо пристигна, време е да се хващаме на работа.

Завидях на моите приятели от София, които са си направили веселото на вечеринката на ТБС (Тайно браузващи сестри). Снимки от мероприятието можете да видите тук.

Ама Сашо Шопов и Славка са големи образи! :-)

Днес посветих/изгубих деня си играейки с проекта MoviX -- специализирана дистрибуция на Линукс, базирана на Slackware 8, MPlayer 0.9x (и XFree86 при MoviX2). Идеята за проблемно-ориентирани дистрибуции определено ме привлича. Например дискът с универсалния player е една блестяща идея. Не се занимаваш с кодеци, настройки, разни омазани системи и прочие. Просто ти трябва работещ съвременен компютър. Без значение дали си у дома, в офиса, или някъде на гости. Без значение дали на клетата машина в момента се е омазала една преинсталирана преди два месеца система (познайте коя), има разрушителен вирус или проблем с драйверите на еди-какво-си. Няма значение. Поставяш компактдиска, рестартираш, и осмисляш всички цифровизирани филми, които се търкалят около теб. Вещ-услуга. Това сякаш е начин по който софтуерът може да приеме всекидневна, човешка форма, да стигне до повече неспециалисти.

Освен това видях, че Йовко вчера е пуснал превода си на RevolutionOS, който наистина, ама наистина си заслужава (и филма, и превода). Затова ми щукна фикс-идеята да впрегна въпросната революционна операционна система за да прожектирам филма за самата нея. :-)

Та в началото с устрем опекох готов image на MoviX2 и го пробвах на произволен компютър в офиса. Уви, твърде скоро бях разочарован. Първо, MPlayer се опита да се обърне към видеокартата ми по неподходящ метод, в резултат на което вместо филм се виждаше лилав правоъгълник. Тюх, несполучил video overlay, хайде да превключим от XVidiX на xv за да увеличим шансовете му да тръгне, но това е ход, който тотално може да обезсърчи невинния потребител. Втора пр(е/ъ)чка -- трябва да кажем на MPlayer в какво кодиране са ни субтитрите, в какво кодиране ни е шрифта и още едно трето кодиране. Абе, в диалога Preferences има да се настройват три кодирания, няма какво повече да говорим за невинни потребители. Да не говорим, че ако субтитрите са ти в UTF-8, трябва да щракнеш някаква скатана опция на друго място в диалога, без каквато и да е логика. Освен туй, по дяволите, навсякъде където из интерфейса пише Unicode всъщност се има предвид UTF-8. Абей, Unicode не е кодиране! Те специалистите се объркват, какво остава за обикновените хорица, дето сега четат това и мигат на парцали. :-)

С горчивина отбелязах, че MPlayer, както впрочем и повечето софтуер днешно време дори и да разбира от разни кодирания на текста, при липса на указания предполага Latin-1, вместо по-добрия вариант UTF-8. И така ако искаш кирилица в субтитрите трябва да указваш това на няколко места. Aхаа, и да си наясно дали използваш 8-битов bitmap-шрифт или TrueType-шрифт в Unicode... Гадост. Далеч по-удачно е да се подразбира UTF-8, тогава хем нечувствителните към интернационализация и кодирания англоговорящи ще си пишат в US-ASCII, хем целият останал свят ще може да предоставя данните си по универсален начин.

Впрочем дори и с черна магия, клетви и закани не успях да подкарам custom-версията на MPlayer в MoviX да ползва UTF-8 като хората. Изгубих часове в прекомпилиране, правене на изображения, изпробване и т.н. Изглежда в същото време разкривах и границите на търпението на Роси, която много искаше да гледа филма, но все пак запази самообладание. Не беше хубаво от моя страна, Роси бе толкова мила. Гостоприемно ме бе настанила у тях предната вечер, след като изпихме една бутилка ракия със съквартирантките й. (Двете с Катя имат невероятното умение да създават уют.)

Привечер Наско Мавров си тръгна, след като с Роси писаха бизнес план за идния OpenFest, а аз придружих Роси до тях. Сетне поднових опитите, но този път с конзолния eMoviX. Идеята сега е да с пакетира player-а заедно с филма, така че всички необходими специфични настройки на кодирания и прочие да са направени предварително. Пускаш и гледаш филма. Но само този филм. Ще почакаме още докато видим универсален домашен player.

Но дори и в тази си форма филмът ще бъде интересен за разпространяване. Смятам да си подготвя няколко копия, които да раздавам на идната традиционна среща във Варна. Сега съм приготвил ISO, но няма как да го изпробвам в реални условия -- размерът му е 711 MB, и не се събира на стандартните дискове по 700 MB. Нито искам да режа от филма, нито от eMoviX, който и без това е сведен до минимум. Трябва ми по-голям диск. Нямам търпение! Дали във Варна няма къде да намеря дискове над 700 MB в два часа посреднощ?

Снощи с дядо ми пихме домашна ракия и той ми разказваше как едва не са го изключили от гимназията след като е организирал стачка през 1945-та. Напоследък въвеждам един голям негов ръкопис, от който не мога да не си отбележа последните два абзаца на увода:

За сътрудници по поддържането на нелегалните канали БКП /т.с./ използва всеотдайни и предани в революционната борба партийни дейци, които с риск на живота си осигуряват явки, квартири, пренасят секретна кореспонденция, марксистко-ленинска литература, спасяват живота на стотици нелегални дейци, превеждайки ги през партийните канали, преодоляват всички опасности в територията и през държавните граници на няколко държави и успешно и го отвеждат в СССР. Много от тези дейци се завръщат в страната по обратен път за да продължат своята революционна дейност. На всички тези скромни, известни и малко известни самоотвержени дейци, подчинили личния си живот на комунистическите идеи е посветена настоящата монография.

Разпадането на социалистическата система по редица обективни и субективни причини ни най-малко не омаловажава героичната борба на тези стотици варненски и добруджански дейци. Най-малко те са виновни за настъпилия обрат в развитието на бившите социалистически страни, тръгнали през 1989 г. по пътя на демокрацията и пазарната икономика. Още повече, че значителна част от тези дейци стават жертва на култа към личността на Сталин и в навечерието на Втората световна война са ликвидирани в зловещите лагери на смъртта в Сибир.

Снощи се ковнах здраво на OBV. Днес вече мисля, че алкохолната амнезия служи за да предпази човека от травмиращите спомени за глупостите, които е дрънкал в края на вечерта.

Дойдоха много хора, беше весело. Е, в началото започна малко неловко, но в кръчмата вече всичко си дойде на мястото. В последствие разбрах, че е имало и разочаровани, което май е неизбежно, знам ли.

Днес логично избягвам отровите. Сутринта пих кафе с лимон, а на обяд рупам краставици и сурови печурки. Получих официално разрешение от колегите си утре да донеса пресен чесън в офиса. :-)

Междувременно преместваме фирменото apt-proxy на друга машина, за да можем да shape-ваме трафика от проксито към близкото хранилище на Debian, което Кольо така любезно поддържа.

Днес моят колега Венко се опитва да отвори стари документи на Microsoft Word съдържащи кирилица на CP1251, но съвременният софтуер няма как да отгатне кодирането в старите формати. През януари писах скриптове за OpenOffice.org, които вършат точно това, така че май е време да ги публикувам, та да могат всички да ги ползват.

Пакетът oiutils-0.2b.tar.gz съдържа актуалната версия на OpenIntegra Utilities for OpenOffice.org. В него ще откриете и инструкции за инсталация. Пакетът представлява свободен софтуер и се разпространява под условията на GNU LGPL.

Сутринта пресичам улицата за да отида на работа и най-неочаквано чувам някой да произнася името ми. Поглеждам - отсреща стои шикозно облечена елегантна жена с непознато пъстри коси, която ме гледаше в очите и се усмихваше по един незабравимо слънчев начин. Стефка. Моята луда любов от гимназията.

След първоначалното стъписване я поздравих и спонтанно се прегърнахме.

-- Имам телефона ти -- рече ми тя.

-- И аз имам твоя -- отвърнах. Станко ми го беше дал при последната ни среща в "Морски вълк", но така и не посмях да й се обадя.

Ето, че сега се срещнахме на улицата. Оказа се, че тя отива на фризьор на приземния етаж точно под офиса, в който работя.

На обяд дойде да ме вземе и се разхождахме из Варна. Пихме бира в "Морски вълк" и тя ми разказа какво се е случило с нея през годините след раздялата ни в гимназията. Изглежда и тя се готви да бяга от нещо. Скоро заминава далеч на корабите в Маями...

Стефка е хем същата, хем някак много различна. Вече има натрупана тъга в нея, но е топла и сърдечна както едно време. Накрая ми подари малък и сладък бонбон.

След активна почивка в събота, днес най-сетне и аз като Жоро Чорбаджийски си седнах на четирибуквието и пуснах сайта за традиционните варненски срещи Open Beer - Varna.

Благодаря на Пейо и Йовко за помощта, която ми оказаха за да мигрирам тяхното старо решение за LBB/OBB.

Вчера се наложи да платя сметката си за ток в квартирата. Проблемът бе, че не знаех нито абонатния номер, нито ЕГН-то на титуляра. От касите на "Чаталджа" бързо ме изгониха. Изчаках пълната опашка на касата в Централна поща, но оттам по мъгливи причини ме изпратиха "на Девня 2" или по-точно в централата на Електроразпределение-Варна, както разбрах по-късно. Не знаех къде се намира, но ме упътиха.

След кратка почивка (с цигара) на една пейка заслизах надолу към гарата. По пътя срещнах Станко, който беше ходил до данъчното, и Биляна, която отиваше да подава някакво ДДС. Тримата набързо се уговорихме да се видим във вторник вечерта.

Станко вече беше свършил работата си и се присъедини към мен. Вървяхме повече, отколкото очаквахме. През цялото време духаше неприятен вятър и пълнеше очите ни с прах. Най-накрая открихме легендарния адрес "Девня 2", но на него намерихме голяма жужаща станция с надписи "ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО". Обиколихме сградата търсейки вход за хора. Омотахме се в намотките, но намерихме изход.

Централата се оказа няколко метра по-нататък. Там въоръжен с настойчива любезност изпълних задачата. Със Станко доволни и уморени се кюфнахме в "Морския вълк" за да пийнем по един сгряващ коняк с кафе, а после го ударихме на бира.

След известно време отидохме на традиционната варненска среща, където ни чакаше Наско Мавров. Денят завърши в пиене на водка и разговори в "Бърбън стрийт".

Отново съм във Варна. Кондукторите вече ме познават.

Връщам се аз и какво да видя -- моят приятел и колега Здравко Здравков най-сетне си е направил блог. Ура! :-)

По празниците отново се озовах в София. Използвах случая за да обновя системата на лаптопа на Елена. Без много да му мисля (нали знаех решението на проблема с GNOME) изплющях:

apt-get update

apt-get dist-upgrade

Всичко се обнови както си му е реда, GNOME не се прецака при обновяването, само дето забравих да включа pcmcia-модулите на новото ядро. Дебиан ме предупреди с големи надписи, но аз надменно ги подминах без да съзнавам, че всъщност работя на лаптоп без вградена мрежова карта и мрежата ми зависи изцяло от PCMCIA. Рестартирах системата, оказах се без мрежа, разбрах каква глупост съм сторил и легнах да спя.

Сутринта с помощта на обикновена дискета качих липсващите модули и върнах машината към света. Усмихнах се, изправен пред друг проблем -- превключването между латиница и кирилица в X. Елена (както в прочем и аз) е свикнала да използва десен Alt за превключване на режимите. Но при обновяването на Дебиан идва XFree86 4.3, който не ще да превключва от кирилица на латиница с AltGr. Преди няколко седмици бях изпищял заради това, но тогава Сашо Шопов ми помогна предлагайки да използвам десен Win, който стои точно до Alt. Хубаво, ама клавиатурата на Елена е със 102-клавиша, там няма Win и Menu...

Запретнах ръкави и се зарових в дефинициите и настройките на XKB. Междувременно отидохме на гости у Илия. Елена и Илийката взеха да готвят кокошка на фурна, а аз продължих да хаквам XKB (това му е хубавото на лаптопа, можеш да си го носиш навсякъде и да си го човъркаш без оглед на пространство и време). Илия ми отвори една бира и аз зачетох An Unreliable Guide to XKB Configuration. На втората бира вече го бях прочел и разглеждах файловете в /etc/X11/xkb. Голяма работа върши инструмента xev. С него забелязах, че когато си на латиница (us) и натиснеш десен Alt, системата разбира, че си натиснал ISO_Next_Group и сменя групата на bg. Оттам нататък събитията от този клавиш вече се интерпретират просто като чист RAlt и няма никакъв намек за ISO_Next_Group. (Апропо, очарован съм от програмата xprint. Авторът й определено трябва да обича хората, за да напише тази програма.) Очевидно на десния Alt трябва да е обърнато някакво особено внимание в дефинициите на българската клавиатурна подредба.

След известно боричкане по метода на пробите и грешките, стигнах до следното решение:

Файлът с дефинициите на българсктие символи е /etc/X11/xkb/symbols/pc/bg. Той се отваря с обикновен текстов редактор и редовете, започващи с:

  key <RALT>

трябва да се блокират с коментар, ето така:

//  key <RALT>

Трябва да има два подобни реда -- по един за bds и phonetic. След това се извиква стандартната команда:

setxkbmap -rules xfree86 -model pc102
-layout "us,bg" -variant "basic,phonetic"
-option "grp:toggle,grp_led:scroll"

Оттук нататък клавиатурата се превключва с десен Alt, "Scroll Lock" свети за да индикира български език. :-)

Впрочем Илийката има перфектна клавиатура "Chicony", произведена през 1988 г. Рай за пръстите. Бих му я свил ако бях по-лош човек. ;-)

Вчера си взех въздух и въоръжен с Google потърсих дали по света няма някоя сродна душа с проблеми в GNOME, подобни на моите. Оказа се, че в началото на август миналата година Джон Лентън е имал същите грижи и ги е споделил с хората от Debian.

Накратко, заподозрян е gnome-settings-daemon от пакета gnome-control-center, задето установява XFT DPI с някаква абсурдно малка стойност при което шрифтовете са се рендвали толкова малки, че са били практически невидими. А аз си мислех, че GNOME не може да открие регистрираните шрифтове...

Примолих се на Сашо Шопов за помощ и той ме насочи да чета документацията за GConf. В началото не осъзнах, че Сашо цели в десятката и ми дава точно това, което ми трябва. Уморен, захвърлих инструкциите. А всичко било пределно просто...

Днес със свежи сили изтеглих изходния код на дебианския пакет и видях името на необходимия ключ в gnome-settings-xsettings.c. После със следната команда:

gconftool-2 -s /desktop/gnome/font_rendering/dpi -t float 96.0

установих 96 dpi за шрифтовете рендвани от Xft, стартирах gnome-session и GNOME лъсна с целия си блясък. Идеше ми да разцелувам Сашо по пуфкавите бузки. И тъй, след почти 20 дни упражнения и аскеза с WindowMaker, отново потъвам в разкош.

В последно време JBuilder X продължава да омазва работните директории на Subversion, въпреки всички опити на нашия екип да му внушим обратното със стандартни средства. Положението стана толкова нетърпимо, че дори се чуха предложения да мигрираме обратно от Subversion към CVS.

Изправен пред тази нерадостна перспектива, запретнах ръкави и декомпилирах по-голямата част от байткода на JBuilder. След един ден четене на гнусно генериран изходен код (аман от безсмислени obfuscator-и!) заподозрях някои от методите на класа com.borland.jbuilder.build.CleanBuildTask.

Изнесох класа отделно и го човръкнах малко за да се компилира самостоятелно. Въпросът беше как най-елегантно да накарам JBuilder да ползва моя вариант на класа, вместо неговия собствен. За радост, от Borland са си направили удобна система за инсталиране на кръпки, която използват интензивно за да си кърпят бъгавото IDE. Използвах собствената им задна вратичка за да внедря моя агент във вътрешността. Така добре подготвен излязох да ударя две вечерни питиета с Роси и нейните приятели.

Късно вечерта се върнах в офиса и с прост dump започнах да плющя вътрешните структури и да трасирам процеса на изчистване при rebuild. Изгубих почти цяла нощ, но засякох къде гадовете съсипват чудесната градинка на служебната информация на Subversion. Сложих проверка дали пътят не съдържа ".svn" и отблъснах грозните попълзновения на CleanBuildTask. Вярно, малко грубо изпълнение от моя страна, но си е направо елегантно в сравнение с вандалската ми закана да patch-на тяхната реализация VFS, така че JBuilder никога през живота си да не е в състояние да изтрие файл съдържащ ".svn" в пътя си и искрено да вярва, че това е ограничение на файловата система. :-)

И тъй, който желае да ползва JBuilder X и Subversion, може да пробва Subversion compatibility patch. "Би трябвало да работи", както казваше навремето моят колега Краси в Латона. Демек, решението все още не е минало през сериозни изпитания. Ако има някакви проблеми, свиркайте.

Като споменах Латона, днес Митко Миладинов ми прати Дарт Вейдър кючек и го връткам безспир цяла нощ. Кючекът имам предвид, не Митака. :-P

Иииха, то се съмнало, ве, ще взема да изляза да мушна един свеж сутрешен таратор...

От: Йовко Ламбрев
Тема: New team member
Дата: Tue, 6 Apr 2004 15:59:24 +0300

Привет,

Удоволствие за мен е да ви представя най-новия член на FSDL известен като Сашо Шопов :) След кратка дискусия в Хисар между мен, Мишинев и Калоян решихме, че Сашо, като GNOME-комита, човек с виртуозен изказ, доказан бохем, фен на свободния софтуер и шкембе-чорбата, бирата с мента, ГНУ и CreativeCommons напоследък задължително е от кръвната група на FSDL и биде поканен да се замеси.

Й.