Regular Impressions

Една позната в IRC се оплаква от червеите на домашната си машина и споделя:

В новата ми работа има само един компютър, свързан с мрежата и на който му трябва ... да си се ровичка...

Представяте ли си?!

Днес инсталирах един стар USB-контролер на Corellia, за да мога да ползвам USB-пръчицата, която Пешо ми подари за рождения ден. Макар че не ми чете блога, Пешо е бил достатъчно мил и наблюдателен да забележи моя интерес към USB-паметите, особено след излагацията с дискетата на семинара на БСМ.

Бях купил този контролер преди няколко години и хич не съм и предполагал, че един ден ще го ползвам на Macintosh. Тогава май нямаше много Mac-ове с PCI шина -- какво да се прави, светът се променя. Известно време контролерът служеше за връзка със скапан струен принтер на домашната ми машина в София (philosophtware), на който май с Елена си писахме дипломните работи, после го харизах на Илийката, а наскоро той ми го върна, понеже повече не му трябвал.

И така с две движения, пъх, включ и моят Дебиан вече имаше поддръжка на USB. Добавих един ред в /etc/fstab за да може GNOME да ми монтира пръчицата с минимални усилия. Под Mac OS 9.2 нямаше никакви индикации, че има нов хардуер, а камо ли да се появи устройство. Не й разбирам на тази система, нито пък намирам голям мотив да ровя в нея. Достатъчно е, че ми boot-ва Linux. :-)

Пък и е чудесен експонат -- замръзнал човешки труд, положен в миналото. :-)