Вчера се наложи да платя сметката си за ток в квартирата. Проблемът бе, че не знаех нито абонатния номер, нито ЕГН-то на титуляра. От касите на "Чаталджа" бързо ме изгониха. Изчаках пълната опашка на касата в Централна поща, но оттам по мъгливи причини ме изпратиха "на Девня 2" или по-точно в централата на Електроразпределение-Варна, както разбрах по-късно. Не знаех къде се намира, но ме упътиха.
След кратка почивка (с цигара) на една пейка заслизах надолу към гарата. По пътя срещнах Станко, който беше ходил до данъчното, и Биляна, която отиваше да подава някакво ДДС. Тримата набързо се уговорихме да се видим във вторник вечерта.
Станко вече беше свършил работата си и се присъедини към мен. Вървяхме повече, отколкото очаквахме. През цялото време духаше неприятен вятър и пълнеше очите ни с прах. Най-накрая открихме легендарния адрес "Девня 2", но на него намерихме голяма жужаща станция с надписи "ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО". Обиколихме сградата търсейки вход за хора. Омотахме се в намотките, но намерихме изход.
Централата се оказа няколко метра по-нататък. Там въоръжен с настойчива любезност изпълних задачата. Със Станко доволни и уморени се кюфнахме в "Морския вълк" за да пийнем по един сгряващ коняк с кафе, а после го ударихме на бира.
След известно време отидохме на традиционната варненска среща, където ни чакаше Наско Мавров. Денят завърши в пиене на водка и разговори в "Бърбън стрийт".
