От: Йовко Ламбрев
Тема: New team member
Дата: Tue, 6 Apr 2004 15:59:24 +0300
Привет,
Удоволствие за мен е да ви представя най-новия член на FSDL известен като Сашо Шопов :) След кратка дискусия в Хисар между мен, Мишинев и Калоян решихме, че Сашо, като GNOME-комита, човек с виртуозен изказ, доказан бохем, фен на свободния софтуер и шкембе-чорбата, бирата с мента, ГНУ и CreativeCommons напоследък задължително е от кръвната група на FSDL и биде поканен да се замеси.
Й.
Привечер се разхождахме със Силвия и пак духаше онзи лош вятър. Направихме едно кръгче из Морската градина и отидохме да приберем Павел от баба му. Павелчо беше току-що събуден и леко зашеметен, но се радваше, че отново е с майка си. По пътя се опитвах да си припомня как се управлява детска количка. :-)
Оставих Силвия и Павел у тях, грабнах се към шадраваните, мушнах набързо една кашкавалка и две цигари за вечеря и отидох да взема Роси. С нея напоследък го удряме на романтика -- предният път скиторихме из Римските терми, а сега правихме пакости из Морската градина.
В началото уж щяхме да ходим в "Блус Брадърс" (точно на 20 м. от квартирата на Роси), но в заведението беше много шумно и нямаше удобни места, така че се запътихме към "Сантана". Там пихме някакъв странен коктейл с джин, кампари и още нещо, докато аз неуспешно се опитвах да пресъздам атмосферата на изминалата среща в Хисар. Първият коктейл не беше добър, та след него си поръчахме по една "Маргарита" и умряхме от кеф.
Вече беше станало късно, когато бавно и спокойно тръгнахме към увеселителния парк в Морската градина. Минахме покрай езерцето с водните колела и лодките и от внезапен пристъп на калпазанлък отвързахме една синя лодка. Когато нощният пазач се усети вече бяхме в безопасност на няколко метра от брега. Той се опита да се кара, но звънкият глас на Роси бързо го обезоръжи. :-)
Бавно загребахме навътре в езерцето. Лодката се поклащаше ритмично, наоколо минаваха цъфнали дървета, зад които надничаше пълната луна. Сякаш времето беше спряло за миг. Направихме пълен кръг и минахме под мостчето, под което чухме слабо ехо.
След ловки маневри на пристана завързахме лодката обратно на мястото й. До нея кротко ни чакаше пазачът и настоя да платим глоба. Платихме, захилихме се, минахме покрай една подскачаща жаба и тръгнахме към морето. Стъпки по брега, игра с вълните, пясък в обувките и т.н.
Отново се оказахме в Морската градина и слязохме през алеята покрай аквариума. Зяпахме Военноморския музей отвън и обсъждахме "Дръзки".
Беше близо един и половина след полунощ, изпратих Роси до тях и поех към жк. Трошево.
Знаех си, че си търся белята с тези редовни нощни пътешествия из кварталите и се питах не дали ще се случи инцидент, а кога. Вярно, уличните проститутки вече свикнаха с мен и не ме закачат, а аз от своя страна почти разучих скришните наблюдателници на местните сутеньори. Тази нощ тъкмо минавах покрай автогарата, когато пред мен изплуваха три тъмни фигури. Не им обърнах внимание докато един от мъжете тръгна бегом напред право срещу мен и тъкмо когато разпознах, че е циганин, той скочи с цялата си тежест и стовари един ритник върху гърдите ми. Кутията ми с цигари изхвърча някъде надалеч. Той тъкмо се готвеше за нов удар, когато останалите двама цигани дотичаха и за моя най-голяма изненада прогониха нападателя. Изтупаха ме, върнаха ми цигарите в ръцете и с безброй извинения ме помолиха да простя на пияния им спътник. Благодарих за помощта, успокоих ги, че всичко е наред, стиснах им десниците с усмивка, и се разделихме по живо, по здраво. Свестни хора, в очите им наистина прочетох съжаление за инцидента. Запалих цигара и продължих нататък.
Централните гробища винаги са тихи, но тази нощ из тях виеха кучета. Изпуших няколко цигари докато се прибера. Излязох на терасата за да видя как светлините на Аспаруховия мост се отразяват в гладката водна повърхност. Вълшебна нощна гледка.
"Днес беше един чудесен ден", рекох си почти на глас. Мушнах се в леглото и безгрижно потънах в дълбок сън.
