През почивните дни се проведе първото издание на конференцията WebDev, организирана от електронното издание WebDevMagazine и ICT. Като член на Сдружение "Свободен софтуер" присъствах за да подкрепя изявата на Глен Макнайт и LPI-България.
С Благовест станахме рано, умряхме от студ по спирките (особено в чакане на автобус 114, където срещнахме Пейо Попов и Славей Караджов), на станихме се на последния ред и трепетно зачакахме началото.
Макар че в началото започна много слабо с лекцията на Павлин Стойчев, от която ама съвсем нищичко не се разбра за Семантичната мрежа, като цяло конференцията надхвърли очакванията ми. Като правило повечето от лекторите надхвърлиха отреденото им време и програмата чувствително се размести. Някои от лекциите обаче действително приковаха вниманието ми. Например за мен беше много интересно да чуя изложението на Андрей Христов за новите обектно-ориентирани възможности на PHP 5, който още не е излязъл официално.
Няма да забравя как една вечер с Андрей и Сале (Александър Керемидарски от MySQL AB) след традиционната среща на ОББ пихме до зачервяване в "Примавера" и говорихме за стрингове, байтове, кодирания и Уникод. Стояхме толкова до късно, че без да се усетим всички гости на заведението си бяха отишли, барманът загасяше светлините и беше принуден съвсем директно да ни изгони. (Тогава малко се олях и казах една глупост за Java -- а именно, че типът char е толкова абстрактен, че няма размер, което би ми се искало да е така, но не е. На заранта освен махмурлук имах и угризения на съвестта, но Андрей не е вчерашен и още на следващата традиционна среща ми посочи тази неистина, тактично пропускайки да ми натрие носа в акото.)
Съвпадение или не, но MySQL AB бяха официален спонсор на конференцията WebDev, а Сале беше довел свой колега-адаш, който копае по добавянето на Уникод в MySQL.
Господин Макнайт се изяви като печен шоумен и представянето на LPI мина с повишен интерес. На финала моята близка приятелка Кристина Хараланова, която свърши доста работа около LPI-България, анонсира сертификационния изпит на следващия ден.
Времето се проточи, накрая всички бяха огладнели и ожаднели. Добре, че навреме дойде лекция за .NET и ASP, та да можем всички да слезем до ресторанта за да хапнем и да пийнем. А после се чудим защо разправят, че програмистите се хранят заради Microsoft.
В ресторанта ядохме кебапчета и картофки с Благовест, пихме бира с Пламен Тонев, Валери Дачев и едно високо момче, което от дума на дума се оказа dzver. Двамата с Валери (aka xodus) ми разказаха как са се хванали и организирали IRC-мрежата ShakeIT. Интересен разказ, в който между другото беше спомената Славка и се оказа, че всички я познаваме. Благовест не спря да щурее и със засилка да бие главички на dzver.
Не след дълго нашата Славка се появи във фоайето и тръгна ентусиазирано да ме запознава с Валери Дачев. Валери се престори че се запознаваме докато се опитваше да прецени кой от нас познава по-рано от другия. За момент се поколеба, понеже бяха минали години. Светът е малък. :-)
Славка ми подшушна на ухо, че тези дни ми е нарисувала портрет. Не мога да изпусна да кажа, че Славка рисува наистина добре. Самороден талант, майстор на изразяването на смисъл и емоция чрез пестеливи графични форми. Моята любима нейна графика е "Майка и дете".
Докато ние слушахме поредната лекция, Благовест и Славка тичаха във фоайето и на живо пресъздаваха някаква измислена аркадна игра. Плочките във фоайето бяха в два цвята и с малко помощ на въображението цветовете образуваха пътечки. Славка тичаше по белите пътечки, а Благовест по черните. Или май беше обратното. Не помня. Във всеки случай тя беше успяла да го хване два пъти, въпреки всичките му магически защити и други предимства. Благовест се втурна силно зачервен в конферентната зала и на висок глас, запъхтян поиска вода. Лекторът млъкна за миг и всички погледи се насочиха към мен. Сконфузно.
Измъкнахме се и отново намерихме подслон в ресторанта. Докато Искра Калайджиева търпеливо се занимаваше с Благовест, аз участвах в импровизирано заседание на Управителния съвет на Сдружението, където обсъждахме сериозни въпроси и гласувахме с бира в ръка. Който беше "за", вдигаше пълна халба и я удряше в халбите на своите съмишленици. Който беше против, отпиваше напук. Да му мислят въздържалите се.
Насрочихме работна среща в Хисаря в началото на следващия месец. Имаме да обсъждаме много неща -- LPI, ПГР, правилник и стратегия на Сдружението, възможността за пререгистрация, необходимостта от подкрепа на българско издание на KNOPPIX (идея, която преди няколко дена възприех заради проблемите на TAPATOP със стандартното издание) и още доста работи.
Заседанието бе прекъснато за кратко от Глен Макнайт, който подготви трима души от Управителния съвет за проктори (официални квестори) на LPI. Аз също се цаних за проктор и бях в троицата. Така общо прокторите на LPI покрихме с присъствие четирите най-големи града в България.
След заседанието ми се обади СОВАТА, която тъкмо беше седнала в един китайски ресторант заедно с Поспалана (aka Крокозъбъл) и Кака Сврака. Стоян Мишинев беше така любезен да ни закара до центъра и не след дълго с Благовест бяхме в компанията на четири дами (включително палавата дъщеричка на Кака Сврака). Всички бяха готини и интересни. Тъпчехме се с лютива китайска храна, жулехме бира, ракия и си бъбрехме. Убедих се колко малко отиват никовете на живите хора. По едно време Кака Сврака доведе и втората си дъщеричка. Заедно трите деца вдигнаха такава гюрюлтия в ресторанта, че на келнерите им се изправиха косите. Няколко пъти се наложи да се правим на страшни, за да озаптим децата.
По-късно вечерта дойде време да се включим в неформалната запивка на Сдружението и с Благовест взехме такси до "О! Шипка". Там ситуацията бе напреднала и взехме да наваксваме. Ядохме саче и пак ракия... Благовест и аз се радвахме на вниманието на Кристина, а по-късно си бъбрих със Сали. Да не говоря за споровете, които се разразиха относно Texas Instruments, и в които не взех никакво участие. Това е хардуерен въпрос.
Благовест беше твърде уморен и поиска да си ходим. Хванахме последния автобус за Младост и едвам го събудих, за да слезем на правилната спирка. Щом подуши възглавницата, незабавно заспа.
