Днес синът ми стана на 6 години! Не мога да намеря думи да благодаря на майка му, която имаше куража да се fork-не толкова млада и да ме дари с това чудесно момче.
След подобаваща почерпка в училище и весело парти в занималнята, вечерта Благовест получи подарък, който изобщо не очакваше -- микроскоп. Забавлявахме се с разглеждането на крило от муха, люспа от лук и парченце домат. Преди да заспи, Благовест ми прошепна на ухото, че когато е духнал свещичките си е пожелал да лети в Космоса.
А в момента спи дълбоко и се смее насън. :-)
20:41 |
[/random] |
# |
(comments: 1)
С удоволствие прочетох "Чудният свят на Линукс 2.6" от Джоузеф Праневич (благодарности на преводача, Remo Tex). В новото голямо издание на Линукс има толкова разширения и подобрения, че вече нямам търпение да го сложа на домашното си работно място.
Чудя се обаче дали Линус Торвалдс все пак не е преосмислил първоначалната си цел -- да създаде ядро за операционна система, подобна на UNIX. Въпреки, че преди време Линус предупреждаваше колко опасно нещо са новите интерфейси и настояваше, че именно в избягването им се крие силата и бъдещето на ядрото, новото издание на Линукс бъка от тях. С последните промени във версия 2.6 -- например файловата система /sys, разширените атрибути и възможностите за Access Control Lists в ext2/3, схемите за сигурност без root (отхвърляйки едно от основните допускания на UNIX), прекопаването на модулната система с увеличена динамика и вграждането на User-mode Linux с всичките му последствия и нови хоризонти пред виртуализацията и т.н. -- всички тези възможности все повече отдалечават ядрото от класическия UNIX и превръщат Линукс в нещо като "универсално ядро", за което UNIX-системите се оказват само частен случай.
Имам чувството, че като че ли от версия 2.0 насам Линукс бавно и консервативно, но постоянно напредва към това, което мечтателите наричат GNU HURD. Днес също както преди 10 години разработването на HURD отново е в застой и монолитният Линукс отново е тук и работи, но е по-модулен, по-виртуален и по-гъвкав от всякога. Какво ли ни чака за в бъдеще? Дали все пак пингвинът не се е запътил към същата полянка, където иска да стигне и антилопата, но вместо нея минава по по-заобиколен и по-спокоен маршрут?
09:00 |
[/freedom/software] |
# |
(comments: 0)
Доскоро си мислех, че съществуват само две читави системи за контрол на версиите -- Microsoft Visual SourceSafe и CVS. Първата обикновено се използва в корпоративна среда, където властва Windows. Втората е де-факто стандарт за свободния софтуер и разбира се е многоплатформена.
Това, което винаги ме е стягало в чепика за SourceSafe, освен че е несвободен софтуер, е липсата на модел клиент/сървър. SourceSafe всъщност разчита на споделена файлова система като хранилище. Работата в Интернет е невъзможна.
При CVS няма такива проблеми, но има други. Например, какво ще кажете за директорията Attic? Гадно. Заради проблемите с изтриването и преименуването на файлове, местенето на директории и прочие, CVS не успява докрай да спази голямото обещание на всяка система за контрол на версиите -- а именно, че може да възстанови състоянието на дървото точно такова, каквото е било в определен момент от времето. Ако си затворим очите и гледаме да няма динамика на директориите и имената на файловете, които държим под контрол на версиите, всичко е OK, но все пак...
Със своя режим клиент/сървър и модел на споделяне без заключване, CVS изигра и продължава да играе голяма роля за разработването на свободен софтуер. Струва ми се, обаче, че на CVS му се случи най-доброто, което можеше да споходи един читав софтуер -- оригиналните му автори да го зарежат и да започнат отначало, вече преосмислили идеята си.
Тъкмо това е проектът Subversion. Авторите му твърдят, че Subversion е "CVS реализиран по правилния начин". Основният модел на работа е запазен, потребителите на CVS ще се чувстват в свои води, но всичко е реализирано перфектно -- силно опростено, и много по-мощно! Вече можете да преименувате и местите файлове и дори цели директории из хранилището -- при това те запазват пълната информация за историята си. Ако се върнете няколко ревизии назад всичко ще се реаранжира както си е било.
Хранилището е напълно преосмислено и силно оптимизирано. Например ако копирате един файл от една директория в друга. Същото се отнася и за мрежовия трансфер -- когато изпращате своите редакции към сървъра, всъщност пращате diff-ове. Така си спестявате мрежовото натоварване след малки промени в големи файлове. Операциите Commit вече представляват истински транзакции и са напълно атомарни. Отвътре целият дизайн е модулен -- можете да сложите собствен backend вместо стандартния Berkeley DB, можете да добавите нов метод за достъп до сървъра и прочие. Авторите на frontend-интерфейси ще се родят, защото техният интерфейс ще може да се свърже директно към libsvn -- стандартната клиентска библиотека на C, която се ползва и от конзолния клиент. Край на "парсването" на изхода на конзолата! Работи се и по binding-и към Java, Perl и Питон.
И най-важното е, че Subversion от известно време вече е стабилен и се ползва интензивно от самите му автори. Ако ползвате система за контрол на версиите, горещо Ви препоръчвам веднага да прочетете Version control with Subversion!
18:12 |
[/freedom/software] |
# |
(comments: 0)
Днес се учих да готвя пилешка супа. Ето я:
Продукти:
- пиле (може само бутчета, крилца или направо цяло пиле)
- 3-4 моркова
- две големи глави лук
- три картофа
- две шепи фиде
- магданоз
Начин на приготвяне:
Сварява се пилето, а през това време всички зеленчуци се нарязват на кубчета (заедно със стеблата на магданоза). След като се свари, пилето се вади от тенджерата и в бульона се слагат да се варят зеленчуците.
Докато те се варят, пилето се обезкостява. След като заврат зеленчуците се добавя обезкостеното и нарязано пиле. (Само внимавайте да не го нарежете наедро като мен днес -- после в тенджерата се гонят парцалчета мръвка.) Добавя се вода и всичко се оставя да ври. Оттук нататък резултатът трябва да мяза на супа. Поддържайте това внушение над котлона.
Малко преди да стане готова в супата се добавя фидето, кубче пилешки бульон и подправки. Като се свари фидето, тенджерата се маха от огъня, поръсва се със смлян чер пипер и се добавя нарязания на ситно магданоз.
21:26 |
[/cookbook] |
# |
(comments: 5)
Най-сетне и аз да се обзаведа с weblog. Благодарности на момчетата от ОpenIntegra, които ми осигуриха web-пространство!
12:29 |
[/site] |
# |
(comments: 6)