Вчера Камен (известен повече в
някои среди като pau4o) приятно ме изненада с последния си хак – стилов
шаблон за блога ми, който го кара да изглежда като екрана на GNU Emacs в текстов режим.
В интерес на истината, в моят Emacs няма толкова жълто, но навярно това
е любимата цветова схема на Камен. Стилът толкова ми допадна, че вече е
титуляр на мястото на стария спартански изглед.
Камен ми даде emacs.css под
условията на GNU GPL,
версия 2 или по-късна. Моята единствена промяна е, че шрифтът по
подразбиране е настроен на „DejaVu Sans Mono“ вместо „Courier“.
Смятам отново да започна да пиша. Дали от прекараното време в
мълчание, дали от нещо друго, но все по-често се хващам, че си говоря
сам. Записвайки нещата тук поне ще имам формално оправдание, че това са
публикувани съобщения за една въображаема публика. ;-)
Смених софтуера, който задвижва този блог. Досегашният COREBlog не беше лош, но интерфейсът му
беше достъпен само през web. В началото всичко изглеждаше прекрасно -
щрак тук, щрак там, хоп и публикуваш - какво по-лесно от това? Обаче с
течение на времето ми дойде до гуша да пиша статии в браузъра си -
формулярното текстово поле просто не е предназначено за писане на дълъг
текст, възможностите за избиране и редактиране в него са бедни, а и не
знаеш в кой момент можеш безвъзвратно да загубиш написното до момента -
я ще загубиш връзка със сървъра, я браузърът ще забие, я ще натиснеш
някой клавиш, който ще извърши нещо фатално с текста ти. А браузърът,
знаем, няма функция за временно запазване на написаното, така че да
можете да възстановите от последното запазено копие.
Това е напаст - в днешно време web-приложенията настояват да пишете
текст в браузъра, пощенските клиенти смятат, че трябва да използвате
вградения в тях прозорец за писане на писма, а програмният код
обикновено се пише в т.нар. "интегрирана среда за разработка", която
освен всичко друго включва и собствен редактор. Това са минимум три
места, където всекидневно създавам текст и всички работят различно.
Вярно е, че съвременните програми имат общи клавишни комбинации за
основните операции с текста - движение на курсора един знак напред, един
знак назад, изтриване на знак, избиране на знак, копиране. Но щом се
опитате да направите нещо не толкова тривиално, започват проблемите.
Как например връщате курсора цяла дума назад? А как отивате в началото
на редактирания текст? Почти всяка програма има собствена идея за тези
неща.
Неведнъж ми се е случвало клавишната комбинация, която съм свикнал да
използвам за се върна с дума назад в редактора си на код, вместо това да
се явява в браузъра като команда за връщане страница назад (Back).
Разбира се, ако по навик в бързината натисна тази комбинация, вместо да
променя словореда си в последното изречение, ще изгубя целия текст.
Безвъзвратно.
Подобни "удобни" и "бързи" клавишни комбинации сменят радикално не
само словореда, но и съдържанието на думите, които ми идва да напиша
след това.
Сега смятам, че най-подходящото и удобно място за съдаване и
редактиране на текст е текстовият ми редактор. Звучи тъпо и очевидно,
нали?
Това е една от причините, поради които Яската успя да ме изкуши с
подхода на Blosxom. Тук никой не
е разработил поредния гениален интерфейс, няма специализирана база данни
и машина за търсене - вместо това статиите се явяват (почти) обикновени
текстови файлове във файловата система. Редактирам ги с любимия си текстов редактор, и
ровичкам в тях с grep
или с каквото ми дойде подръка.
Лятото свърши, време е да изляза от блог-отпуската, която тайно бях обявил през юли.
Блоговете имат календарна структура, и днес си мисля, че е крайно време да им се добави възможност за въвеждане на повтаряеми събития. Ето, сега вместо всеки четвъртък сутрин да пиша "Снощи се напих на OBВ, говорих глупости и поспах на пейката", искам да мога да го дефинирам веднъж завинаги. И без това в четвъртък сутрин обикновено ми е лошо.
Най-сетне и аз да се обзаведа с weblog. Благодарности на момчетата от ОpenIntegra, които ми осигуриха web-пространство!
